Младите хора търсеха възможност в своето ежедневие да сверяват часовниците си в живота с това, което неговият часовник показваше
С решение на ОбС – Кюстендил 91- годишният Милчо Спиров от село Шишковци беше удостоен с „Почетна значка на град Кюстендил“.
Милчо Спиров е обявен за Будител на 2024 от музея в Кюстендил и НЧ „Асклепион 1998” – Кюстендил.
През 1988 година печели конкурс на МОН със съавторство за написване на учебник по овощарство, той и до днес се използва в училищата и техникумите по селско стопанство.
През годините е бил учител по биология, комбайнер, агроном, работил е в сферата на растителната защита. Автор е на книгата „Момчето с колелото”. Той със съпругата му и синът му са автори на химна за село Шишковци.
Мнозина в родното му село го свързват и с именития художник Владимир Димитров- Майстора, той е внук на дядо Стоян Алтъна – жетварят от картината на Майстора.
„Дядо ми Спиро Крушарски бил староседелец в село Шишковци, Кюстендилско. Роден е през далечната 1868 година. Имал е четири по-малки от него братя. Най-малкият, Стоян Алтъна, е рисуван неколкократно от Владимир Димитров–Майстора в картините „Жътвар“(1937 г.) и „Жътвар със сноп“(1938 г.)“, споделя Милчо Спиров.
Детските ми години като на всеки млад човек бяха изпълнени с мечти и надежди. Никога не се отчайвах от социалното положение, в което се намираше моето семейството. Родителите ми бяха бедни, малоимотни, без образование, което налагаше за изхранването на 4-те си деца в по-голяма част от времето да работят като надничари в по-заможните семейства. Може би непрестанните разговори, които са водели те за недоимъка, са дали отражение за мечтите ми – час по-скоро да порасна и да започна да помагам, за да облекча финансовото състояние на семейството. Животът и на път, и под път ми предлагаше проблеми от социален характер, за решението на които се налагаше да използвам не само знанията си, но и това, което налагаше вече пресата и радиото.
Личният пример в живота на Владимир Димитров-Майстора даваше основание той да служи за пример и подражание на по-голямата част от населението. Особено младите хора търсеха възможност в своето ежедневие да „сверяват“ часовниците си в живота с това, което неговият часовик показваше. В поведението на Майстора доминираха добродететелите, от които се нуждаеше обществото, а най-вече и ние, подрастващите. Затова не правеха изключение родителите, които го сочеха за пример на своите деца. Той разбираше това и затова беше внимателен в обхода си сред местното население. Може би тази потребност от взаимен контакт даваше основание отсъствието на Владимир Димитров-Майстора от родното ми село да се чувства много осезателно и информациите, които бързо се обменяха за този период на отсъствие, променяха психиката на хората. За тях беше празник, когато се завръщаше в селото човекът, който може да им помогне безкористно. Налага се да подчертая, че на почти всяко посрещане на Майстора при прибирането му от чужбина на гарата в с.Шишковци се стичаше мало и голямо.Там бяха не само тези, които имаха нужда да бъде облекчено финансовото им положение, но и магазинерите, които вече бяха дали достатъчно „на вересия“ за изхранването на бедното население. Така той успяваше да реши проблемите и на бедните, и на по-богатите магазинери, като плащаше вересиите на всички. Малчуганите под формата на „случайност“ търсеха среща с него, за да получат по един бонбон. По-възрастните, при които доминираше потребност от обувки, облекло, храна или друга нужда, също правеха нещо, за да бъдат забелязани от Майстора. Магазинерите с кредитните тетрадки го чакаха с нетърпение и добре подготвени, готови да направят кратка характеристика на поредния по списък длъжник на магазина. Това поведение във взаимоотношенията на Майстора към хората даваше основание понякога до такава степен да се пресилват нещата, че в някои изказвания Владимир Димитров-Майстора се сочеше като Ангел-спасител. Затова години по-късно, когато придобих широка информация за живота и професионалното му израстване както лична, така и от пресата и радиото, успях да отсея макар и малък процент за неговия облик като фалшива информация. Затова винаги съм считал, че къщата-музей „Владимир Димитров-Майстора” е мястото, където нагледно и чрез беседите се дава чистота и яснота за неговия живот.
Затова сега, когато съм на 91 години и прелиствам скъпите спомени, запечатани в моето сърце от най-ранна възраст, мога да пресея през най-гъстото сито и да поднеса на читателите, без да ги отегчавам, най-същественото, което и сега служи като пътеводител в моя личен живот.
Живеех през една къща на улицата, на която живееше Владимир Димитров-Майстора. Но искам да споделя само неговия социален характер на живот, а не да се изкушавам да коментирам професионалното му израстване. Много от детските ми спомени ми дават основание да заключа, че човек може да изкове своето лично щастие така, както той казваше: „Бъдещето е в ръцете на младите хора“. С малко талант и много труд човек може да преуспее в своята професия и никога да не губи надежда ,че има неща, които са невъзможни за осъществяване. В една от статиите си -„Екзотични огньове при овцете на егреците“, съм отбелязал ранното присъствие на художника в лозята, когато кехлибарените гроздове бяха огрявани от първите лъчи на слънцето, а Владимир Димитров-Майстора с палитрата, четките и боите търсеше онази комбинация от цветове и багри, която да пресъздаде в картините си. Той споделяше, че най-добре е сутрин на работната площадка да ти кажат: „Добро утро“, а не ти да им казваш: „Добро утро“, да си изпреварил всеки трудолюбив селянин и да не пропуснеш първия изгрев на слънцето.
Това е един много важен възпитателен елемент, свързан с трудолюбието на хората. Поводите, които дават основание да се възприеме неговият начин на живот като потребност, са много, но не може да се пропусне тази характерна черта на Майстора да умее лично да посещава обектите си без помощта на превозни средства. Ходенето пеш при него може би е дало отражение и в разказите на съселяните ми, че той е при жътварите на нивата, която се жъне, или при косачите на ливадите, които се косят, или при орачите, които орат нивите с воловете си. Да споделят, че той в присъствието на берачи, които прибират реколтата, или при гроздоберачите – така той може да бъде открит там, където кипи трудова дейност.
Когато възмъжавах майка ми, макар и неграмотна, забелязваше, че в мен се трупат неотговорени въпроси от живота, които бяха продиктувани от това, че справедливостта за едни беше отсъждана като несправедливост, а за други -възнаграждавана. Затова тя, като всяка майка, може би търсеше онази личност, която да е еталон, личност, от която и аз да се ръководя и да изграждам своя живот. Тази личност беше намерена и тя беше в лицето на нашия съсед, художника Владимир Димитров-Майстора. Той идваше често у нас да купува мляко, тъй като това беше основната му храна (беше вегетарианец). Понякога и ние, децата, му го носехме, а понякога той идваше у нас да си го вземе.
Като член на СНМ (Съюз на народната младеж) през 1949г., а по-късно и секретар на организацията му в с. Шишковци се образовах политически и идеологически. Някъде около 1953 г., а може би и по-късно, проведох кратко събеседване с Владимир Димитров- Майстора, който също беше член на БКП от 1946 г. Той беше известен и с това, че беше делегат на Световния съвет на мира във Варшава (1948 г.), Париж (1949 г.) и Лондон (1950 г.). В случаен, непринуден разговор Владимир Димитров-Майстора ми разясни същността на основните мобилизиращи лозунги в процеса на съществувание на социалистическото общество. Ето какво сподели той: „Много неща ще се променят в бъдеще в полза на утвърждаване свободата и независимостта на всеки човек. Но в общество, където съществува възможност да се критикуват недъзите в управлението и се утвърждава домократичният девиз „Глас народен-глас Божий“, животът ще придобива винаги по-привлекателна същност“.
Днешният стремеж като че ли (поне на думи) е да се изкоренят корупцията, кражбите и лицемерието в обществото. Това може да стане като се поучим и от думите на Апостола на свободата В. Левски: „Кажи ти, байо, моите и аз твоите кривици, па да се поправим и заедно да вървим, ако ще бъдем хора“…
Ще бъда щастлив да дочакам взаимоотношенията на българския народ да бъдат взаимоотношения братски и безкористни.
МИЛЧО СПИРОВ
