Първият събор на животновъди и земеделски производители в Сапарева баня събра множество гости, които се запознаха с продукцията и животните на хората от бранша в страната. Стотици сапаревобанци и курортисти проявиха интерес към събитието и се стекоха на официалното откриване. В подножието на Рила планина, в живописната местност край параклиса „Успение Богородично“, цареше празнично оживление. Човешка глъч и музика огласяха октомврийския предиобед. Изградена бе естрада, построени бяха павилиони на участващите в събора – алея на производителите и алея на животновъдите. В близост до параклиса димяха огнища, на които се приготвяха казани с курбан за здраве и берекет. Повечето хора влизаха и в малката църква и палеха свещи за благоденствие. Подредени бяха маси и пейки за момента, в който посетителите ще седнат и ще опитат осветена гозба. В оградена част бяха отделени животните – крави, говеда, телета, коне и кучета. До тях бяха скотовъдците, които отговаряха на въпросите на гостите. Интересът към животните беше явен и много хора си правеха селфита с тях или молеха приятелите си да ги щракнат за спомен.
Присъстващите обикаляха павилионите, разглеждаха стоките, задаваха въпроси, опитваха хапки от някои продукти и купуваха. Преобладаваха млечни изделия – различни видове сирена, кашкавал, мляко и извара. Мед и медни продукти също привличаха интерес. Плодовете и зеленчуците бяха по-малко, като имаше основно производители на картофи. Имаше и павилион със сувенири, лакомства, напитки и различни видове закуски и храни на скара.
Пред една от сергиите репортер на „Струма“ засече кмета на Сапарева бяня Калин Гелев, който разглеждаше с интерес стоката на производителите. Той обяви, че е приел с удоволствие съборът да стане част от културния календар на курортната община.
„Всички ние сме длъжници на тези хора, които вършат най-тежкия труд. Без тези хора нашата трапеза ще бъде бедна, поклон пред тях. Имаме намерение този събор на животновъдите да се превърне в традиционен. Планираме да бъде всяка година в първата събота и неделя на месец октомври и така хората да запомнят, че този уикенд ще бъдат тук. Нашата подкрепа се изразяваше повече в логистиката. Общината осигури ток с подвижен агрегат, водоноски, транспорт на маси и столове, както и охраната. Виждате, че няма задръстване и пречки за туристите в региона, а интересът към събитието не е малък. Надявам се, че всички ще си прекарат чудесно“, каза пред репортер на „Струма“ кметът Калин Гелев.
Доста хора се събираха пред сергията на семейство пчелари, дошли за събора от Стара Загора. Йордан и Теодора Йорданови наследяват бизнеса от бащата на мъжа и заедно с по-опитния пчелар работят това повече от 30 години, като в момента имат около 250 кошера. Освен бурканите с мед те продаваха интересни фигури от пчелен восък, както и домашна лимонада.
„Ние сме наследствени пчелари. Баща ми започна да се занимава с това през 1994 година и продължаваме досега с малки прекъсвания. Като най-голям проблем мога да определя реализацията на продукцията. Всеки може да прави производство с необходимите знания, но реализирането вече е друго нещо. Един човек, който тепърва се захваща с това, първо трябва да си осигури пазар и след това да се захване с каквото и да е производство. Ако не го направи, всичко друго ще бъде слагане на коня пред каруцата. Поради тази причина младите хора все повече избягват да се захващат с пчеларството. Субсидиите са почти нулеви. Този проблем е огромен и стои пред нас вече дълги години. Например, една субсидия от -4 до 10 лева на пчелно семейство, какво да направим? За 250 кошера получаваме субсидия от 2500 лева… Та това ни е само транспортът за годината. Пръсканията също създават проблеми. Уж вече ги вкараха в норма, но никой не може да каже дали това третиране е точно с препаратите, с които трябва. Природата също повлиява доста. Ето, в петък времето беше като за море, а днес е доста студено“, коментира пред репортер на „Струма“ Йордан Йорданов.
На въпрос какво най-много търсят клиентите, той отговори:
„Различно е. Хората са с разнообразни вкусове и затова се опитваме да предлагаме по-широк спектър от продукти. Всеки един мед е полезен, както и всеки един продукт, създаден от пчелите“.
Той и съпругата му Теодора признават, че са любители на планинските преходи и не са в региона за първи път.
„Тук сме за пореден път. Ние сме планинари и алпинисти и Рила планина ни е доста добре позната. Радваме се, че сега можем да дойдем с нашата продукция и да я представим пред хората от Кюстендилска област“, завърши старозагорският пчелар.
На няколко метра от тях, доста клиенти привлича и изложената млечна продукция от далечен Девин. Семейство Сертови не произвеждат, но продават сирене и кашкавал от краве, козе и овче мляко вече над 20 години и са добре запознати със случващото се в тази ниша.
„Ние не сме точно производители, а продаваме продукцията на собственичката, която не присъства тук. В този бранш сме повече от 20 години и продаваме краве, козе и овче сирене, произведени в нашия роден град Девин. Виждам, че най-големият проблем, който срещат собствениците, е свързан с работната ръка. Тази работа не е за всеки, много е трудоемко и не са много хората, които започват работа в този отрасъл. Никога досега не бяхме идвали в този край, но много ни хареса Рила планина и определено има какво да се види“, казаха семейство Сертови от Девин.
При оградения сектор с животни желаещите да се снимат с конете Галя и Баля на стопани от Дупница не бяха никак малко. От деца до пенсионери, посетителите си позираха за снимки с двете красиви животни, собственост на Георги Спасов и семейството му.
„Цялото семейство се занимаваме с коне от дълги години насам. Поне аз, откакто се помня, това е основният ни поминък. Ежедневно срещаме трудности и различни предизвикателства. Но успяваме да ги преодолеем, защото любовта ни към животните е по-силна. Много обичаме конете си и правим всичко за тях“, каза дъщерята на собственика – Даяна Спасова, която с голяма усмивка представяше на гостите конете Галя и Баля.
Точно на ъгъла между алеята на производителите и тази на животновъдите репортер на „Струма“ откри и един изключително симпатичен и колоритен събеседник. 91-годишният Димчо Занев привличаше погледите със своята сръчност, правейки плетени кошници. Той е родом от невестинското село Ваксево, а от 1947 година живее в Кюстендил.
„Роден съм на 1 януари 1933 година. Вече станах на 91 години и пълня 92. Първата ми професия в живота е именно тази – кошничарството. Научил съм я от двама учители. Тогава, като идехме на училище, мъжете ни учеха да плетем най-различни работи като кошове, панери и др. от подобен материал. Жените учителки пък учеха момичетата да плетат, да предат, да бродират и ей такива работи, даже и да тъкат им показваха. Кажи-речи вече 82 години го практикувам това и в момента ми е като хоби. Основната ми работа през живота беше майстор дърводелец. Правех врати, прозорци, бюфети, шкафчета, дивани и какви ли още не мебели. Цял живот съм си изкарвал хляба с тези две ръце“, казва с широка усмивка Димчо.
Той сподели разочарованието си, че в днешно време няма деца, които да се запалят по интересния му занаят и да проявят интерес към уменията му, които той иска да предаде на младежите.
„Младите нямат желание да се научат как да правят кошници. Обикалям детските градини и училищата в Кюстендил и ми се иска да намеря деца, които да науча. Досега обаче не се е появило някое, което да прояви интерес и да усвои това. А е хубаво и полезно, не знаеш кога в живота ще ти потрябва сръчност. Иначе поне интерес към моите кошници има. Ей го, дойдох с петнайсетина кошници, а ми останаха две, продадох останалите. Цените са различни, разбираме се с купувачите така, че да останем доволни и двете страни“, завърши 91-годишният майстор.
Веселието продължи, идваха още закъснели посетители, а музиката и човешката врява дълго огласяха подножието на красивата Рила планина. През цялото време на събитието организаторите и посетителите изразяваха пожелания съборът да се наложи като традиционен, всяка година да привлича още повече производители и да бъде място за популяризиране на български стоки и продукти.
ДИМИТЪР ИКОНОМОВ
