Баща му полковник Кр. Руменин е първият българин, пренесъл олимпийския огън през 1936 г. за игрите в Берлин
Често ми се налага да минавам покрай сградата на ОУ „Андон и Стойна Виячеви“ в родното ми с. Шишковци, където завърших прогимназиалното си образование. Това ми даваше основание да се върна в годините, изживени с мои съученици и любими учители. Скъп спомен от тези години е този, когато седнах за първи път на ученическия чин. Още при сядането ми огледах момчето до мен. Веднага разбрах, че моето другарче не е случайно – то беше син на офицер. То се оказа с една година по-малко от всички останали в отделението. Външността, поведението и говорът му направиха такова впечатление не само на мен, но и на останалите мои съученици, че всеки от нас искаше да прилича на него. Тези наши впечатления се утвърждаваха с всеки изминал ден. Така че и в юношеските, младежките и дори пенсионерските години Румен и сега дава основание да мечтая, мисля и творя като него.
Румен Руменин е автор на нашумялата покрай войната в Украйна книга „Летящите крепости над България“, подарявана щедро от него на всички желаещи в родното му с. Шишковци. Той е роден на 27 март 1936 г. в семейството на Крум и Рени Руменини от с. Шишковци, Кюстендилско. След с. Шишковци семейството на Румен се установява в гр. Видин, където баща му е разпределен като офицер от армията. Следващото разпределение на семейството е в гр. София, където бащата е назначен за преподавател във Висшето военно училище. Професионалното си ориентиране определя с помощта на родителите си и художника Владимир Димитров-Майстора, много близък на семейството.
В спомените си Румен споделя, че с художника често са обменяли гостувания, в резултат на което той подробно описва скромно обзаведената квартира на Майстора. Когато момчето било в последните класове на гимназиалното си образование, Майстора е търсил да открие заложби на художник у него, като му е позирал, а след това е правил обективна рецензия на рисунката. Върху неуспешните опити сам художникът е правил поправки. Успокояващо и едновременно стимулиращо му казвал: „Човек може да израсне като гений в професията си с 5% талант и 95% труд“.
Румен Руменин има неуспешен опит да влезе в Художествената академия. По-късно постъпва в СУ „Св. Климент Охридски“ и завършва история. Като историк работи дълги години в Министерството на отбраната. Благодарение на своя професионализъм, трудолюбие, упоритост и последователност той става началник на Държавния военен архив. Събрал е и систематизирал материали от архива, потребни за бъдещите поколения. Тази обемна и ценна информация е издал в седем тома със заглавие „Офицерски корпус в България“ (1966 г.). Там са събрани имената на всички военнослужещи от 1878 г. до най-ново време, с данни от постъпването им на служба до прекратяването на офицерските им задължения.
Руменин е автор и на една друга книга с голяма историческа стойност – „Българското опълчение 1877-78 г.“. През 2009 г. той поднесе на българската общественост последното си издание – книгата „Летящите крепости над България“. Само този, който не я е чел, не може да се възхити на това голямо историческо и художествено богатство. С голяма популярност книгата се ползва и в САЩ и Великобритания. Дори губернаторът на един от щатите е предложил на автора едномесечно гостуване в Америка. Скромността му обаче е попречила да се възползва от поканата. Професионалният подход и голямата прецизност на Руменин са създали възможност американски семейства – потомци на загинали летци над територията на България през Втората световна война, да открият тленните им останки. Те са били идентифицирани по пръстени, часовници и други лични вещи. Така близките на загиналите летци успели да приберат, пренесат и погребат костите им на родна земя. В знак на благодарност за точната и навременна информация, която са получили от Руменин, близките на убитите американски летци са му предлагали материални и парични възнаграждения. Моралът и възпитанието му обаче не са позволили да се възползва от това. Той не се е възползвал и от факта, че семейството му е съхранило богат архив от кореспонденцията, която са водили с Владимир Димитров-Майстора.
Баща му полковник Крум Руменин е първият българин, пренесъл олимпийския огън през 1936 г. за Олимпийските игри в Берлин. За спомен от това събитие семейството пази метална, гравирана поставка от проведения тогава олимпийски фестивал.
Годините, прекарани в Държавния военен архив, са оставили скъпи спомени в живота на автора. След пенсионирането си Руменин се връща в родното си с. Шишковци заедно със своята майка – бивша хористка от хоровата капела „Светослав Обретенов“.
Смяната на живота в столицата с този в едно неголямо, но известно в миналото и сега село не се отрази негативно на Руменин. Съселяните му бързо свикнаха с неговата висока фигура, орлов нос, голо теме и особено с походката – бавна и загадъчна. За разлика от другите хора, които все бързат, за да свършат навреме работата в зеленчуковата или овощната си градина, той върви винаги бавно, охраняван от своите любимци – кучетата.
Затруднявам се да направя точно и всеобхватно описание на този толкова широко скроен човек. Със своята любов към всяко живо същество, за разлика от мнозина съвременници, той е носител на прекрасни човешки добродетели. В него сприхавост, злоба, завист, егоизъм, алчност и т.н. са несъвместими и не съжителстват може би от самото му рождение. Достъпността и хуманността са негови доминиращи черти.
Изключително романтична е и бялата спретната къщурка, където е роден Румен – с най-високите в селото 3 бора, израсли пред нея. Тук са се настанили тишината, чистият въздух, песните на сладкопойните птици, зелените храсти и дървета, които допълват екстериора на една приказна картина. В двора е построена специална къщичка, в която съжителстват пойни птици, папагали, различни породи пернати, декоративни зайчета, котки и кучета. Такава симбиоза на съжителство трудно може да се намери дори и в зоологическа градина или парк. Затова е необходимо да познаваш езика на животните и птиците, техния начин на живот, физиология и биология.
Наблюдавайки съвременния забързан свят, в който материалните ценности са доминиращи, хора като Румен Руменин със своята човечност, благородство и дарителство ярко контрастират и показват, че е възможен и друг, нематериален начин на живот.
Нека поколенията се обогатят и въз основа на поуките от книгите на Румен Руменин станат борци за мир и духовно обогатяване.
Румен като представител на Държавния военен архив е изпълнил отлично своите професионални обязаности. Завещал ни е, че всички прояви в летописната книга на архива, свързани с бушуващите военни конфликти, ще бъдат поднесени на поколенията така, че военолюбците ще бъдат проклети от човечеството. Вместо това нека мирът и разбирателството да пълнят летописните книги и да няма такива народи, които поколенията да съдят.
След по-малко от два месеца моят приятел от детските ми години ще отпразнува 90-годишен юбилей. Да му пожелаем здраве и нека творческият заряд, който му е давал възможност да реализира най-съкровеното в живота, да го съпътства и до 100-годишния му юбилей.
МИЛЧО СПИРОВ,
91 г., с. Шишковци
