Спорове, препирни и обвинения в лобизъм съпроводиха поредното събиране на национални екологични организации за обсъждане вариантите за изграждане на на Лот 3 на АМ „Струма” в Кресна.
Пред едва 30-тината местни жители еколозите вдигнаха шум до небесата около презентирането на нови проектни варианти, касаещи Кресненския пролом. Седем неправителствени организации, обединили се като коалиция за екологично опазване населението по долината на Струма, представиха своя вариант в присъствието на кмета на Кресна Николай Георгиев и на част от екипа му. Основният аргумент на екокоалицията бе, че трябва да се избегне на всяка цена изграждането на дълъг тунел от 15 км. Този тунел бе заклеймен като „тунел-убиец”, а защитниците му дамгосани с етикета „национални предатели“, които получавали финансиране за позицията си от швейцарски и други фирми.
Всъщност обсъждането на варианта на Коалицията за екологично опазване на населението по долината на Струма се превърна повече в спор и препирни, като по-често се говореше, отколкото слушаше. Обяснение към този вариант, който предлага малки тунели и виадукти, изказаха Петя Моллова, Емил Георгиев, биологът проф. Божков, Михаил Рангелов, Веселин Грозданов и Илия Томов, представляващи партньорите от организациите „Българска асоциация за екологичен селски туризъм”, БЛРС, клуб „Екогласност”, Екологично сдружение „Марица 2004”, сдружение „Кластър зелен товарен транспорт”, Федерация на потребителите в България и сдружение „Протест-проект”.
Нещата може би щяха да преминат кротко, ако не се бяха появили частни архитекти от София и представители на други институции, които също се бяха подготвили с нов свой проект, и така се оказа, че вариантите за Лот 3 в Кресненския пролом от 2008 г. са нараснали на 8. Частните архитекти предлагат 3 тръби по западната част на пролома, като 2 са за автомагистралата и една за жп линията.
Според Чавдар Йотов и Димитър Димитров, защитници на този проект, имало отдавна търсене на възможности за модерен жп коридор Москва-Киев-Букурещ-София и от Кресна за Солун. Проектираната тръба за жп линията щяла да избегне старото трасе на влака и намиращите се там 13 тунела. Изграждането на жп линията и автомагистрала наведнъж според тях щяло да бъде много по-ефективно.
Сблъсъкът на проекти и идеи превърна обсъждането повече в говорилня, като не липсваха и взаимни обиди. 15-километровият тунел, защитаван от една от екоорганизациите, не бе подкрепен от никого и заради това, че щял да се строи много години. От залата се чу контрааргумент, че преди месец в Швейцария е построен тунел не от 15 км, а от 57 км, и то за 3 години. Само за сравнение – за Лот 3 се планира строителството на малки тунели да продължи чак до 2022 г.
„Е, да, но тук не е Швейцария!”, чу се в залата. Не остана безучастно и оскъдното присъствие на кресничани, които наброяваха колкото гостите от София.
Пламен Георгиев предложи да се прекрати обсъждането, защото в този му вид наподобявало повече на битка на лобита, което се обяснявало от факта, че става въпрос за проекти на стойност от 400 милиона до 1 милиард евро.
Началникът на Общинска служба „Земеделие и гори“ в Кресна Марио Миразчийски обрисува апокалиптична картина за движението през пролома по време на строителството на автомагистралата главно поради липса на алтернативен път.
Съветниците Милчо Караджов, Георги Георгиев и някои от гражданите се застъпиха за това, че независимо как ще се строи, алтернативен път трябва да има, защото иначе се ликвидира достъпът до пролома, който пък е обявен за защитена територия към европейската мрежа „Натура 2000” и е любимо място за спортен риболов и за състезания по екстремни водни спортове.
