Теодора Димитрова е учител по български език и литература в ЕГ „Акад. Л. Стоянов“ – Благоевград.
Има 16-годишен професионален стаж, а от 5 години е оценител в МОН, проверяващ писмените работи от матурата по БЕЛ.
Разговаряме с педагожката за подготовката на учениците, техните резултати и учебните програми по български език и литература.
– Г-жо Димитрова, как бихте коментирали представянето на зрелостниците от областта на ДЗИ-то по БЕЛ и средния успех „Добър“ /4.04/?
– Аз не разполагам с такава информация и статистика, но мисля, че средният успех в областта се движи в рамките на националния. Има спад на резултатите в сравнение с миналата година, но това се отнася за цялата страна. Всъщност, с изключение на София-град, Пловдив и Варна, които са с лек превес във всички останали области, средният успех е по-нисък в сравнение с 2014/2015 г.
– На какво се дължи според Вас този спад?
– Във всеки случай не се дължи на кой знае какви разлики в знанията на учениците, форматът на ДЗИ-то е същият, не е променян. Въпросите от частта български език имаха за цел да проверят елементарната езикова грамотност. Като цяло дванадесетокласниците се затрудниха най-много при последната задача, защото текстът бе прозаичен. Когато е поезия, се справят по-добре, но прозата предполага по-обемно четене, на по- голямо произведение.
– В този смисъл писането на интерпретативното съчинение ли затруднява най-много зрелостниците?
– Най-много ги затруднява създаването на собствен текст. Зрелостниците масово се впускат в писане на есе. Това предполага по-голяма грамотност, а те нямат необходимата лексика, която би следвало да притежава един дванадесетокласник.
– Като говорим за създаване на собствен текст и есе, Елин Пелин и повестта „Гераците“ /паднала се на тазгодишната матура/ благодатни ли са за писане?
– Има автори, като цяло символистите, които учениците възприемат трудно, например Елисавета Багряна, Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов. Дори „Сън за щастие“
/б.р на Пенчо Славейков/, тъй като са лирически миниатюри и също са им трудни. От тази гледна точка „Гераците“ не би трябвало да е проблем. Аз специално тази година се натъкнах на невероятно голямо количество преразкази, а не интерпретативни съчинения или есета. Оттам дойде и основният проблем с оценките, дванадесетокласниците не умеят да интерпретират.
– Говорите за така нареченото четене с разбиране.
– Да. Просто учениците не анализират текста, а преразказват, някъде грамотно, а в повечето случаи не. Това е и причината за по-ниските резултати.
– Ваши колеги, преподаващи в основното образование, коментират, че седмокласниците също масово се затрудняват да извличат информация от зададения им текст.
– Първите задачи на националното външно оценяване по български език и литература в 7-и клас са свързани с извличане на информация от текста. Може би проблемът в 12-и тръгна точно от изпита в 7-и клас, защото там има трансформиращ преразказ – или от неутрален разказвач, или от „свидетел на събитието“, т.е. от първо лице. Оставам с впечатлението, че колкото и ние, учителите по литература, впоследствие да се опитваме да превъзмогнем този преразказ, нямащ място в интерпретативното съчинение в 12-и клас, не успяваме. Особено когато се падне прозаичен текст със сюжет, нещата стават сериозни.
– На какво трябва да наблегнат учениците при подготовката си за матурата по БЕЛ?
– Аз винаги казвам на учениците, че просто се изисква да познават произведението. Тях обаче, грубо казано, ги мързи да прочетат всичко от 11-и и 12-и клас за матурата.
– А за колко произведения става въпрос?
– Аз лично не съм правила изчисления, но учениците ги бяха преброили, че са общо 93. Не става въпрос за автори, а за произведения. Естествено, голяма част от изучаваното са стихотворения, но те броят всяко отделно и така стигнали до тази цифра. Голямата грешка е, че за по-лесно децата предпочитат да прочетат не самите произведения, а критики или анализи към тях, което е над текста.
– Като оценител на изпитните работи, ще разкриете ли някои от тазгодишните бисери?
– Нямам право да съобщавам подобна информация, подписала съм декларация за поверителност. Ще кажа само, че бисерите се получават, когато учениците не са прочели произведението, нямат основата, а разчитат на някого някъде си да е написал нещо за самата творба. В анализите учениците откриват малко преразказ и си мислят, че това е достатъчно, все едно са прочели необходимото, което не е така.
– МОН обмисля промяна във формата на матурите догодина. Какво мислите за това?
– Идеята за въвеждането на двата, или по-скоро 3 модула, е добра, това би намалило вероятността от преписване. При положение че такъв е и форматът на изпита в 7-и клас, не виждам защо да не се въведе и в 12-и клас. Трябва обаче много внимателно да се прецизира колко време ще бъде необходимо на децата за всеки модул.
– Въведените мерки срещу преписването притесниха ли зрелостниците и дадоха ли отражение върху резултатите от матурите?
– Не мога да кажа дали децата са били притеснени, защото не бях квестор. Одобрявам мерките, мисля, че те са едно добро начало и в бъдеще трябва да стават все повече. Истината е, че каквото и да правим, учениците чисто технически са пред нас, затова разделянето на матурата на модули е още една стъпка в надлъгването с тях.
– Г-жо Димитрова, не мога да не Ви попитам достатъчно ли са часовете по български език и литература?
– Часовете за задължителна подготовка в 11-и клас са оскъдни. При 3 часа седмично, физически е невъзможно да се предаде целият материал, дори и всеки час да се взема нов автор или произведение. Това не са мои изчисления, просто така се получава. В 12-и клас часовете за задължителна подготовка също са 3 седмично, но изучаваното не е толкова много и някак си успяваме да се справим, докато в 11-и клас те са крайно недостатъчни.
– При положение че матурата е върху изучавания материал в 11-и и 12-и клас, как успявате да компенсирате този недостиг на часове за задължителна подготовка?
– С часовете за консултации.
– Какво мислите за новите учебни програми по БЕЛ и разгорялата се неотдавна полемика около „История славянобългарска“?
– Не знам защо „История славянобългарска“ стана толкова проблемна. Тя винаги се е изучавала. Когато аз бях ученик, се учеше веднъж в 9-и клас, сега се учи 2 пъти, и по новите учебни програми още веднъж. По-добре децата да учат по-малко произведения, например на Христо Ботев, да ги осмислят по-добре и да има повече време за упражнения. Някои от изучаваните произведения като лексика и ценности са много далеч от учениците, те просто не ги разбират и оттам вече им стават скучни. Вазовият „Чичовци“ също остава почти изцяло непознат и неразбран от учениците.
– По време на обсъждания на новите учебни програми по БЕЛ имаше много искания за вкарване на съвременни класици, по-близки и разбираеми за учениците…
– Да. Аз също съм на мнение, че литература ни не умира през 1966 г., а продължава и след това. Въпросът обаче е много сложен, защото някой все пак трябва да посочи кой от съвременните български автори е не само литературно ценен, а и кой може да бъде поучителен за децата.
– Мислите ли, че трябва да отпаднат някои от сега изучаваните автори?
– Не автори, по-скоро произведения. Мисля, че това е застъпено в новите програми. Например Атанас Далчев досега присъстваше с 11 творби, може да се учи и с 3, т. е. да се намалят произведенията на автори, които учениците трудно осмислят. Спомням си, едно лято, ако не се лъжа преди 2 години, от МОН бяха направили платформа и литератори от цялата страна давахме своите предложения. Това, което се оформи като мнение, бе, че в 10-и клас /сега с новите програми се смъква по-надолу/ няма смисъл да се учи целият роман „Дон Кихот“. Факт е, че учениците не го четат, а и аз не виждам смисъл да ги карам. По-добре е да се изучават конкретни глави от този роман.
Всъщност през последните няколко години новите учебни програми по БЕЛ бяха подложени на широки обсъждания. Можехме да пращаме предложения в МОН, отделно имаше и срещи по този въпрос. Всички бяхме на мнение, че промени са необходими и наложителни. Особено в 11-и клас, по-добре да се учат по-малко автори, но по-качествено. Когато обаче ни попитаха кое да отпадне, започнаха разногласията. Едни казаха: нека са произведения на Ботев, други – на Вазов, трети скочиха – а защо точно Ботев или Вазов, дадените предложения бяха на базата на личностни предпочитания. Искам да кажа, че ние като гилдия не успяхме да постигнем консенсус и единомислие.
– Споделяте ли опасенията, че свалянето на сложността на материала в по-долни класове ще доведе до още по-слаби резултати на учениците?
– Истината е, че сложният, чисто граматически материал се взема много рано – до 7-и клас. Доколкото знам, с новия закон не е така. Програмите са по-олекотени. Неща от 7-и клас, като граматика, са качени в 8-и, което не е голяма разлика, но все пак е по-добре. Най-важното не е колко от авторите по литература си прочел, а дали си грамотен. Това е основният проблем. Грамотността няма как да стане, докато учениците не започнат да разбират нещата. Материалът е изключително сложен и децата не го разбират – казвам това като родител на седмокласник. Моята дъщеря не е имала кой знае какви проблеми, но виждам как нейни съученици буквално назубрят нещата, а когато нещо е назубрено, то се забравя. Луфтът между 7-и и 12-и клас е прекалено голям. Ето например подчинените изречения и пунктуацията се учат в 6-7 клас. Учениците имат предостатъчно време на забравят почти всичко до 12-и клас. Доколкото знам, с новите програми това е сведено до едни по-разумни граници, но трябва да видим как ще заработи това. Всичко изглежда много добре, но докато не заработи реално, няма как да знаем. Винаги има един период на адаптация на системата към децата и обратното.
– Според образователни специалисти децата до 4-и клас вървят много добре. Впоследствие се получава един срив на знанията и резултатите. Каква е причината – недостатъчната мотивация на учениците, сложността на изучаваното…
– Щом го казват специалисти, значи е така. Аз мога да коментирам единствено като родител. Мисля, че стресът след 4-и клас е много по-голям и учебниците стават прекалено научни. Вкарват се много термини, формулирани в тромави изречения, и то по всички предмети. Изведнъж детето, което до 4-и клас е учило съвсем малко неща, се затрупва с информация. Например учебникът по история за 6-и клас е наситен със събития и информация, които детето не може да осмисли, а камо ли да запомни и впоследствие да възпроизведе.
Да, учебниците са трудни. Цялото ни образование е прекалено теоретично и това лъсва при изследванията
ПИЗА /б. р. международно сравнително изследване на постиженията на 15-годишните ученици/. Нашите деца дават доста по-ниски резултати от финландските например. Това не означава, че българските деца са по-глупави или неграмотни от останалите, а просто че тази академичност и теоретичност на образованието ни трябва да отстъпи пред чистата практичност. Аз се сблъсквам със случаи, в които детето може да ми цитира какво е хипербола, но не може да я открие. Може да ми каже точно по учебник: пълен член се пише… но като седне да пише, ще сгреши. За това говоря – системата ни трябва да има практическа насоченост.
– От предстоящата учебна година по новите учебни програми първокласниците ще се учат да пишат SMS на кирилица…
– При някои ученици се наблюдава едно уникално явление. Когато пишат текст, слагат или латински букви, или заместват букви с цифри – „ч“ с 4, „ш“ с 6. Правят невероятни комбинации. Тези деца са едно интернет поколение, да си заравяме главата в пясъка и да отричаме проблема е просто смешно. По-добре е да се вземат мерки. Така че одобрявам идеята за писане на SMS на кирилица.
– Какви са Вашите впечатления, четат ли българските деца?
– Като цяло не, но има и четящи. Днешните деца са тясно свързано с ИТ технологиите, искат да получат цялата информация наготово, бързо и в смлян вид. Не знам дали това е хубаво или лошо, но е факт. Моето поколение и тези преди мен нямаха достъп до тези технологии, и интернет нямаше. За да намериш къде е роден Христо Ботев например, трябваше да отидеш до библиотеката, а там научаваш и други неща. Сега е достатъчно едно кликване и ти излиза цялата информация наготово. Когато давам домашна, казвам на учениците, че могат да ползват всички източници, включително и интернет. В крайна сметка той е за това, но трябва да внимават как го ползват, да не се преписват механично, защото всеки може да си напише нещо, но колко е достоверно, и най-важното – качествено.
– А може ли вместо да четат книгата, учениците да гледат филм по дадено произведение?
– Няма лошо, стига да успеят да извлекат информацията от филма и когато прочетат малко от малко, защото все пак в часовете се работи с текст, а не с филм, това пак е по-добре, отколкото нищо да не се направи.
– Казвате, че изучаваният материал е сложен. Това означава ли, че все повече ученици ходят на частни уроци?
– Не мога да преценя. Частни уроци е имало винаги. По-скоро пак ще се върна на семейството, от собствен опит знам какво се случва с 7-и клас. Родителите преценяват, че детето им трябва да е с бал 36 например, без значение дали то има умствени, физически и всякакви дадености за такива резултати. От училището им казват, че до ученика достига необходимата информация, т.е. той е обучаван както всички останали, но родителите записват детето си на частни уроци, мислейки си, че то ще стане отличник.
– Как бихте искали да завършим този разговор?
– Колкото и да говорим за нови програми, нов закон, най-големият проблем според мен са родителите. Много голяма част от тях нямат уважение към учителите и училището. Оттам идват деца със същото мислене, неуважаващи институциите въобще, независимо коя. Това се отразява и върху мотивацията за учене. Когато има разбирателство между училището и родителите, резултатите винаги са по-добри и обратното.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
