94-г. дядо Станимир: Кавгата е солта на семейството, 70 г. сме неразделни с жена ми, не си представям и ден да не е до мен!

Ресторантът в центъра на бобовдолското Големо село, използван и за пенсионерски клуб, се изпълни с хора в Деня на християнското семейство. Над 30-ина мъже и жени вдигаха наздравици за празника. Въпреки че всеки вторник и четвъртък в ресторанта се събират на кафе, празничният ден беше по-особен. Всеки си беше донесъл от вкъщи ракия, домашна туршия и… естествено, блага приказка.

Най-възрастният жител на селото – 94-годишният Станимир Наков, не пропуска празниците в селото. Той и съпругата му Цветанка са семейство от 70 г. и никога не са се делили. За съжаление вчера тя не можа да бъде до него, защото наскоро инсулт я повалил на легло.

Дядо Станимир е роден на 7 септември 1925 г. в Големо село. Има две деца – дъщеря и син, 4-ма внуци и 4-ма правнуци. Станимир Наков разказа пред репортер на “Струма” как се живее 70 г. с една и съща жена:

“Съпругата ми Цвета я харесах още като бяхме деца. С нея учихме до 3-ти клас и после прекъснахме. В нея ми хареса, че беше много трудолюбива и красива. Казах й, че я харесвам и ако иска да сме съпрузи, не трябва да поглежда друг младеж. По наше време не беше като сега. Младите не си знаят и имената, и веднага в леглото… Целунах я едва като ми пристана. Тя ми остана вярна и ме изчака да отида в казармата и да се върна. Служих 3 г. в Гоце Делчев. Върнах се от военната служба и се оженихме. Вдигнахме сватба. Беше сиромашия. Те бяха 7 деца, и аз не бях богат. Хванахме се ръка за ръка и цял живот работа. Построихме една къща в Големо село и още една в Дупница. В началото работехме в ТКЗС-то, после аз се преместих в мината на работа. Бях само дневна смяна. Засаждахме и по 5-6 дка тютюн. Сутрин ставахме в 3-4 часа и отивахме на нивата, беряхме тютюна, а след това аз отивах на работа. Отгледахме две деца. Цял живот съм разчитал на съпругата ми, а и тя непрекъснато беше до мен. Не сме се делили нито за ден през тези 70 г. Цветанка е много добра. През годините много хора й говореха, че кръшкам с чужди  жени, но тя не отстъпи. Все казваше, че искат да ни разтурят семейството, и си стоеше до мен. Карали сме се много пъти. Кавгата е солта на семейният живот. Скараме се, посърдим се и после се гушнем. Така се пали жарта… Тръпката ми към нея не е преминала, такава е, каквато беше преди 70 г. Свикнали сме да сме заедно и не мога да си представя да не я видя ден-два. Дългогодишният  брак се гради на взаимно уважение, отстъпки и да се подържа тръпката. Изчезне ли тя, семейството е пред разпад”, разказа дядо Станимир Наков.

Въпреки възрастта си той всяка сутрин излиза в центъра на селото да по чаша кафе или мастика и живо се интересува какво става в страната и по света. Към 11,00 ч. се прибира вкъщи да обядват заедно със съпругата му Цвета. За нея си грижи дъщеря им, която живее в същото село.

ЙОРДАНКА  ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *