Майка от Поленица пропищя от лекари! Детенцето ми се роди с проблем с крачетата, в Горна баня за един гипс ни искаха по 68 лв. на ден

38-годишната Гюл Хасан от санданското село Поленица поиска думата във в. “Струма“, за да разкаже за мъките, през които е преминало семейството й, заради проблем с бебенцето им, което се ражда с изкривени стъпала навътре. Семейство Хасан имат две деца – дъщеря на 7 г. и син на една годинка.  Гюлчер започва разказа си през сълзи от емоции:

„Никога няма да забравя датата 07.07.2015, когато се роди нашият дългоочакван син. След като родих, обаче разбрах, че моята рожба е с проблеми, стъпалата на крачетата му бяха обърнати навътре. Не пожелавам на никой родител да изживее такава болка.

След като ни изписаха от родилното, личната лекарка на бебето ни даде направление за ортопедията в Горна баня в София. Отидохме там, детето беше само на 6 дни и лекарят, който ни прегледа, каза, че трябва да гипсира двата крака на бебето до бедрата. Това продължи 3 месеца, като на всеки 10 дни ние трябваше да ходим за смяна на гипса, а след това трябваше да се направи операция на двата крака, като не ни даваха гаранция, че тя ще бъде успешна.

Въпреки че всеки път носехме от личния лекар направление в София, всичко си плащахме – слагане и сваляне на гипс, плюс всички медикаменти, които трябваха за гипса. Това ни струваше по 68 лв. на всеки 10 дни. В един „прекрасен ден“ сме отново за смяна на гипса и лекарят, докато режеше с флексчето гипса на детето ми, което вече бе на 3 месеца, го поряза на глезена. Видимо той доста бързаше с действията си, което според мен бе причината да среже детето. Казах му, че поряза крачето, а той ми отвърна, че това се случва, да не се притеснявам. Аз обаче като родител „живи жаби започнах да гълтам”, малко са другите мъки на бебето ми, а сега и порязан крак. Излязохме със съпруга ми от стаята и с 6-годишната ни дъщеря, като сълзите на всички не спираха. Мъжът ми с глас реве отвън, а невръстното ни бебе се дере от болка в докторската стая.

Тогава взехме решение да търсим друга клиника за такива проблеми и наши роднини от София ни препоръчаха д-р Янаки Янакиев в Пловдив.

Взехме първо телефонния номер на лекаря и му позвънихме, половин час говорихме по телефона, за да му обясним целия случай. Той ни каза: „Нямате много време, по спешност идвайте в клиниката“. След като отидохме, този човек с поведението си така ме успокои и ни даде сили да се борим, че просто никога няма да го забравим.

Когато отидохме в Пловдив, той ни обясни, че нищо няма да плащаме, тъй като лечението се покрива от Здравната каса. Няма да забравя думите му: “Тука пари не се дават нито над маса, нито под маса, всичко минава през Здравната каса“, операции, сваляне и поставяне на гипса, всичко беше напълно безплатно.

Назначиха ни дата 15 октомври за операция, като първо му оперираха едното краче с два разреза, поставиха му имплант, който също беше скъп, но всичко се пое от Здравната каса. Като приключи интервенцията, доктор Янакиев ни посети с мъжа ми в болничната стая и ни зарадва с думите: „Всичко мина много успешно“. Целият персонал на ортопедичното отделение бяха толкова любезни, че сякаш не бяхме в болница.

Продължихме след това още два месеца да пътуваме през седем дни до Пловдив, за да се подменя гипсът на не оперирания крак, както и да проверяват състоянието на оперирания.

На 4 януари тази година направиха на детето ни втора операция на другото краче, която мина също успешно на 100%. Месец след това на рождения ми ден – 12.02, трябваше да отидем, за да свалят най-сетне гипса и на двата крака. Нашето дете най-сетне имаше възможност да рита на воля с крачетата си. Това беше най-прекрасният подарък в живота ми.

Назначиха ни да продължим лечението със специални обувки на понсети, които по средата имат шина. 3 месеца трябваше да ги носи денонощно. През май месец ни казаха в болницата, че вече можем да ги слагаме само през нощта, докато спи.

Нашият син нямаше възможност да се научи да пълзи и да прави опити да ходи в периода, когато всички деца правят, но ние искрено благодарим на тези професионалисти, които му помогнаха да оздравее, както и на Божията помощ. Докато не видяхме с очите си, че детето ни вече има нормални стъпала, не знаехме какво е да се усмихнеш, денонощно лягахме и ставахме с мисълта ще има ли Господ и за нас.

Слава богу, Беркан вече е на 1 годинка, не може да ходи все още, нито прави опити, защото той доскоро беше с вързани крака. В проходилка ни е забранено да го слагаме, за да не стъпва накриво, а правим тренировки заедно. Сам започна да се изправя на масата или дивана, стъпвайки самостоятелно върху краката си.

Вече сме в очакване в най-скоро време и той да започне да тича като всички негови връстници.

Като за финал искам да апелирам към други родители, които имат същия или подобен проблем, да не се лъжат да дават пари на ръка на лекарите, тъй като те не питат имаш, или не. Търсете си правата, хора, а не като нас, в заеми влязохме, за да пълним нечии гуши, при положение че Здравната каса плаща всичко.

Искам да благодаря най-чистосърдечно чрез страниците на любимия ми вестник „Струма“ на специалистите, които бяха неотлъчно до сина ми, а именно д-р Я. Янакиев, д-р Димитров, д-р Попов, д-р Кацарски, медицинските сестри Тонка Богоева и Катя Костова“.

Записа МАРИЯ ГЕОРГИЕВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *