От началото на месец август е в сила новият Закон за средното образование, какъвто не бе приеман от 25 години насам. Той заложи някакви „промени“, които се изразяват в чисто номенклатурен план – например РИО /Регионален инспекторат по образованието/ се преименува в РУО /Регионално управление на образованието/. Както и степените на основно и средно образование, нова учебна програма и т.н.
Всъщност реформата в средното образование де факто бе направена още през есента на 2007 година. В смисъл на болезнената, структурната, каквато още не е направена нито в болниците, нито в най-тъмната и загадъчна сфера – университетите. След стачката на учителите през 2007 година бяха увеличени заплатите на преподавателите, но след въвеждане на делегираните бюджети, които доведоха до огромни съкращения на педагогически персонал в зависимост от броя на учениците.
Но както изглежда, последната институция, след болниците, която ще се реформира /или въобще няма да се реформира/, това е системата на висшето образование в страната ни – университети и институти. Задавам си въпроса защо МОН има двоен аршин относно образованието – в средното се разпорежда както си иска и може, а към висшето изпитва някакво благоговение и не смее да тропне с юмрук по масата?
Повод за коментара ми е излязлото най-после по-решително мнение на финансовия министър Владислав Горанов, че ако няма реформа във висшите училища, ще дойдат фалити на университети. Поводът за изказването му е решението за отпускане на 1 милион и 300 хиляди лева за Великотърновския университет заради влошеното му финансово състояние.
Ето какво още казва министър Горанов: „За последните 25 години системата на висшето образование обрасна със специалности, които са причудливи, в отделните висши училища, които доведоха дотам, че в традиционно силните си направления, когато са създавани тези училища, са заменени от изучаване на икономика например или всякакви други, неприсъщи за технически училища“.
Вицепремиерът Томислав Дончев пък предлага да се въведе мораториум върху откриването на нови университети и техни филиали. „Еврика!“ – бих възкликнал за констатацията, която съм направил повече от 20 години.
Дано тези позиции на двамата министри бъдат подплатени с реални мерки за реформа в тъмната и най-корумпирана схема на системата за висше образование.
Искам да започна с една съпоставка на тази система, която е в момента и в епохата преди 27 години. По времето на тоталитарния режим освен традиционните университети в София /не нарасналите като гъби впоследствие/, в страната имаше само в още няколко града – Пловдив, Велико Търново, Шумен, Благоевград и Русе. Имаше висши институти по икономика в Свищов, по ветеринарна медицина в Стара Загора и може още няколко полувисши институти. Това беше във време, когато България гонеше население от 9 милиона, а раждаемостта бе поголовна.
|
27 години по-късно България няма и 7 милиона народ, стотици селски училища са пуснали кепенци, населението ни е предимно от пенсионери и кандидат-пенсионери. Младите напускат страната още като завършат /или не завършат/ 12-и клас. А статистиката от години отчита N пъти повече увеличение на висшите училища.
Какво означава това? 27 години по-късно ВУЗ-овете са най-голяма пробойна в бюджета на държавата, както сам декларира финансовият министър Горанов. Там според мен е и най-голямата корупция, по-голяма от т.нар. „бяла мафия“ в болниците.
Каква да бъде реформата във ВУЗ-овете и кой ще я проведе? Няколко са болезнените въпроса тук.
На първо място, трябва да се преразгледа акредитацията и системата за оценяване на преподавателите. Как ще стане това, не знам, след като ВАК /Висшата акредитационна комисия/ бе закрита.
Каква е системата на формиране на учебните програми по специалностите? Има ли комисия, която да проверява кой преподавател какви научни учебни единици включва в своите лекции? Или всеки преподавател, който е издал свой научен труд, просто вкарва тези свои теми в лекциите, първо, второ – задължава студента да си купи „труда“ му и после да го изпитва по конспект, направен върху него?
Къде е оторизирана комисия от БАН да проверява лекторската програма на професори, доценти и асистенти по конспекти и за изпитите?
Другата част от реформата във висшето образование трябва да е свързана с новите компетентности на преподавателския състав. Може би повече от половината професори и доценти, които тотално владеят реторика /или риторика, и досега не могат да стигнат до извод за изписването представката на тази чуждица/, не умеят да боравят с компютър и пишат още на пишеща машина. Но в суперотвлечените си трудове използват страшно много непознаваеми чуждици, които им гарантират защита на тях в „трудовете“ пред комисия! Ама като няма ВАК и като няма гаранция за сериозност, кой днес отсъжда доценти и професори?!
Другият парадокс във висшето ни образование е асиметричната прогресия – намалява раждаемостта, а висшите училища се увеличават. Кой осъществява този контрол? Средните училища се задъхват от липса на ученици, тогава за какво да говорим за университетите?! Един мой познат скоро ми каза: „Магаре да завърши средно образование – с охота го очакват в университетската ясла!“. Вече не е негативно качество неграмотността, за да станеш студент!
От 27 години е ясно, че висшето образование се превърна в частен бизнес. За съжаление държавата продължава да толерира ВУЗ-ове и специалности, за които няма никаква пазарна перспектива. Кога МОН ще се наеме да направи една пазарна оценка какви специалности се търсят, колко са те, както и колко такива избълващи със завършването си могат да си намерят работа?
Частният бизнес отдавна иска отговор на този въпрос. Той пита – докога ще продължават асистенти, доценти и професори да са на хранилка със студенти по така наречените вече „екзотични“ специалности? Т.е. специалности, за които няма работа – библиотекарство, политология, културология, психология, социална педагогика, право…
Най-голямата корупция в България в момента е във висшето образование! Университетите приемат масово студенти, за да им вземат парите. Има ли държавен орган, който да направи поне статистика – колко от завършилите висше образование работят по специалността си?
През последните години на „демократично“ висше образование се получава един парадокс, студентството се превръща в една финансово двуглава ламя – университетите гълтат дългогодишните спестявания на мама и тате и не се интересуват от резултата, който детето им е придобило в университета. Просто си плащат. Отделно, другите финанси на мама и тате студентът харчи по барове, таверни и дискотеки.
Да бъдат живи и здрави и мама, и тате, че са изгледали „студент“ /дето едва е завършил средно образование/, но да е жив и здрав на мама и тате, че е записан студент!
Изводът?
Няма да давам като прекрасен пример турския президент Ердоган, който затвори средни и висши училища по политически причини. Но трябва да ползваме неговия метод тук по съвсем други причини – икономически и комерсиални. Повече от половината висши училища в България трябва да бъдат затворени! Страната ни няма нужда повече от неграмотни висшисти, чиито родители са плащали пет години на университета, докато детето им е било по заведенията и не е посещавало нищо във ВУЗ-а. Но родителите са горди: „Детето ми завърши висше образование!“.
МОН алармира, че има недостиг на учители в страната. Давам рецепта: Съкратете университетите и пратете доцентите и професорите в училищата, където има дефицит!“.
За равносметката за нивото на елита ни ще цитирам бившия ни министър на образованието Анелия Клисарова, която казваше през целия си едногодишен мандат „ВИШОТО образование“. Това е достатъчно красноречиво и не се нуждае от коментар!
КОНСТАНТИН ПАШКУЛЕВ,
учител по български език и литература, Г. Делчев
