Диригентът на Мъжки хор „Свети Иван Рилски“ – Дупница Таня Камбурова е родена в Горна Оряховица. След гимназията в родния си град завършва специалностите „Хорово дирижиране“ и „Музикална педагогика“ в НМА „Панчо Владигеров“ при проф. Крум Максимов. Маестро академик Валентин Бобевски е човекът, който я насочва към Дупница. Таня Камбурова първо е диригент на Смесен хор „Рилски звуци“ към НЧ „Зора 1858“ в Дупница, а след това и диригент на Мъжки хор „Свети Иван Рилски“. Тогава тя се среща със съпруга си Слави Георгиев, който пее в хора и работи във фирма за авточасти. Таня Камбурова е шеф на културата в общината. През 2015 г. се ражда дъщеричката й Ния, която е първото бебе на община Дупница за годината. В момента Таня Камбурова е по майчинство.
Съвсем скоро хористите от Мъжки хор „Свети Иван Рилски“ се завърнаха от Международния хоров фестивал във Флоренция, Италия, където спечелиха първо място. За прекрасните мигове, изживени там, разговаряме с Таня Камбурова на чаша кафе.
– Г-жо Камбурова, майка Ви е счетоводител, а баща Ви – бивш военен. Откъде у Вас такава любов към музиката?
– Родена съм в Горна Оряховица, там премина детството ми. Започнах да свиря на пиано на четири години. Мама е искала да свиря на цигулка, но на мен ми се свиреше седнала. Първото ми пиано го купи дядо ми, който беше електроинженер. Работеше в електрическата централа в Горна Оряховица, а също така се е занимавал и с фотография. Още от малка съм участвала в конкурси, в които печелех първи места. Ходех на уроци в Плевен и работех още от 7-ми клас, за да си помагам. Работила съм, като корепетитор в Музикалната школа в Горна Оряховица, в магазин за кафе, свирех в Обредния дом в града. Един от най-топлите спомени от детството ми е моята учителка по пиано Снежана Бакьова. Тя беше много строг, но справедлив учител. Научих много от нея, участвах в музикални конкурси, на които се съревновавах с ученици от музикалните училища и взимах призови места. Избрах да уча в Горна Оряховица средно образование, защото не бях сигурна дали ще продължа с музика. Завърших гимназията в Горна Оряховица с отличен успех 5.95.
– Кога за първи път се качихте на сцената?
– За първи път се качих на сцената, когато бях на 5 години. Спомням си, че свирех на пиано „Песента на Дото“ в голямата театрална зала в Горна Оряховица.
– Завършили сте НМА „Панчо Владигеров“ специалностите „Хорово дирижиране“ и „Музикална педагогика“ при проф. Крум Максимов. Как се озовахте в Дупница?
– Обади ми се Маестро академик Валентин Бобевски, за да ми каже, че Смесен хор „Рилски звуци“ към НЧ „Зора 1858“ – Дупница търси диригент. Аз веднага приех, защото много обичам професията си. В началото пътувах от София до Дупница всеки вторник и четвъртък. След това, когато получих предложение от Мъжки хор „Свети Иван Рилски“ – Дупница за диригент, се преместих тук.
– Вашият съпруг Слави Георгиев е също част от Мъжки хор „Свети Иван Рилски“ – Дупница, как се запознахте с него?
– Със съпруга ми Слави Георгиев се запознахме тук, в Дупница. Той пее в хора и работи във фирма за авточасти.
– Кое е разковничето, което Ви помага с работата с хористите от Мъжки хор „Свети Иван Рилски“ – Дупница?
– Дисциплината, която аз и те спазваме, за да може да работим. Другото нещо е, че си вярваме – аз на тях и те на мен.
– Мъжки хор „Свети Иван Рилски“ – Дупница е носител на много награди. А съвсем скоро спечелихте първо място на Международния хоров фестивал във Флоренция, Италия. Разкажете повече…
– Цялата организация беше трудна, тъй като за първи път се явяваме на световен хоров фестивал-конкурс. Тук е мястото да благодаря на община Дупница и на кмета инж. Методи Чимев за огромната финансова подкрепа, която ни оказаха за заминавате ни. Във Флоренция участваха общо 18 хорови колектива от цял свят. А ние бяхме единственият хор от Балканите. Впечатлихме журито с разнообразния репертоар и най-вече с фолклорните произведения, които изпълнихме. Аз там изпях „Арията на Азучена“, а хорът – „Трубадур“ от Джузепе Верди. С това произведение се представихме на финала на „Игра на хорове“ в „Шоуто на Слави”. На много високо ниво беше международният фестивал и ние не очаквахме, че ще спечелим.. И когато обявиха, че сме спечелили първо място, всички се просълзихме.
– Какво Ви направи впечатление във Флоренция, опитахте ли от тяхната кухня, какви са цените там?
– Посрещнаха ни много добре. Отседнахме в хотел близо до центъра, който приличаше на старинен замък. Разходихме се до Венеция. Цените не са високи, пицата е 2.5 евро, а кафето около 1.5 евро. Там е прекрасно, не ми се връщаше. Много е чисто, хората са спокойни и усмихнати. Срещнахме се с хористи от Канада, които ни поканиха на гости. Те спечелиха Гран при на фестивала.
– Освен във Флоренция били ли сте с хора на други места?
-Да, през 2011 г. в Лариса, Гърция, а през 2013 г. в Охрид, Македония, на фестивали. Спомням си, че в Лариса залата беше пълна и 2000 души пяха с нас на български език. В Охрид също беше прекрасно. В тези страни манталитетът е като нашия, а и кухнята е същата.
– Вие сте и ръководител на вокална формация „Арт поп“ – Дупница. Лесно ли се работи с деца?
– С деца се работи и лесно, и трудно. Лесно, защото децата учат по-бързо, а трудно, защото да работиш с деца е голяма отговорност.
– Колко Ваши възпитаници са избрали музиката за своя съдба?
– Виктория Дашова е втора година студентка магистратура „Поп и джаз пеене“ в НМА „Панчо Владигеров“ в класа на Алис Боворян. Тази година две много надарени деца са приети студенти в НМА, това са Йордан Лео Богданов специалност „Оркестрово дирижиране“, и Цветелина Спасова, специалност „Поп и джаз пеене“, пак в класа на Алис Боворян. Радвам се, че Йордан и Цветелина са приети на призовите 5-то и 6-то място от 22-ма кандидати от музикални училища.
– Вие сте експерт в отдел „Култура“ в община Дупница, а в момента сте по майчинство, за да гледате своята първородна дъщеричка Ния, която е първото бебе на община Дупница за 2015 г. Как съчетавате майчинството и дирижирането?
– Трудно се съчетават, но много ми помагат родителите ми и съпругът ми Слави, който с голямо желание и внимание се грижи за Ния.
– Четете ли и какво?
– Обичам съвременните български автори, като Ваня Щерева. А любимата ми книга е романът „Джейн Еър“ от Шарлот Бронте.
– Според Вас младите хора обичат ли класическата и хоровата музика?
– Да, ако бъде представена по достъпен начин за тях. В Мъжки хор „Свети Иван Рилски“ – Дупница има много млади хора, което ме амбицира да продължавам напред с тях и да вярвам, че има бъдеще.
– Какво ще пожелаете на читателите?
– Да бъдат положително настроени, да вярват и да знаят, че няма невъзможни неща, защото, когато човек има своя мечта, трябва да върви по своята пътека.
