Цветан Антонов е роден в пернишкото село Лобош до язовир „Пчелина” (между Земен и Ковачевци) през 1925 година. Днес живее в къща в Бело Оризонте. „Той е на 97 години и е най-възрастният българин в Бразилия, доколкото знам“, разказва пред БТА друг наш сънародник в Бразилия – Даниел Методиев. Наскоро той посети дядо Цветан заедно с Нина Григорова. По време на гостуването двамата му подариха червено вино от Еленово, сухи шипки от родината и есенцията с българска роза.
За всичките тези години дядо Цветан не е забравил да говори български език. С охота разказва за братята си, за родния край, за следването му в Софийския университет.
Цветан Антонов завършва гимназията в Перник и записва математика в Софийския университет. Годината е 1949-а. Женен е и очаква първото си дете. Смразяваща призовка обаче е на път да го отведе в лагера на смъртта Белене. Той обаче поема в друга посока. Заминава за Турция, където е приет в бежански лагер.
На 26 години, през 1951 емигрира в Бразилия. В началото живее и работи в Рио де Жанейро като електроинженер и в Ilhеus в щата Байя (откъдето е и втората му съпруга Флавия). Впоследствие се премества и установява за постоянно в Бело Хоризонте. До пенсионирането си работи в SEMIG (енергийния холдинг на щата Minas Gerais).
„За всичките тези години дядо Цветан не е искал да приеме бразилско гражданство. Обича да казва, че е българин и българин ще си остане. И като такъв, редно е да има само едно гражданство – българско“, допълва Даниел Методиев.
През всичките тези години се е опитвал да се свърже с роднините. През 1991 г. праща писмо до попа, кмета и учителя на селото като представители на по-важните институции и тогава се разбира, че е жив и здрав, че се е установил в Бразилия и в крайна сметка има голямо семейство – трима синове и една дъщеря”, разказва внучката на Цветан Милена Сотирова.
