Село Стоб дава на родината четирима депутати

Веселин Вучков е роден е на 26 декември 1968 г. в с. Стоб, община Кочеринво. Завършва основно образование в род-
ното село, а средно образование – в Строителния техникум в Благоевград (1987). През 1994 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. След това работи като следовател в Столична следствена служба (Четвърти район) – до 1996 г. Започва преподавателска кариера в Академията на МВР като асистент (1996-1998), старши асистент (1998-2001) и главен асистент. През 2003 г. Висшата атестационна комисия му присъжда научната степен “доктор” по наказателен процес след успешна защита на дисертация на тема “Предмет и тежест на доказване в наказателното производство”. През 2010 г. се хабилитира и заема длъжността “доцент” по наказателен процес с хабилитационен труд “Доказателствени средства в наказателното производство (същност и видове)”. От м. февруари 2016 г. е професор по наказателно-процесуално право с монографията “Образуване на досъдебно производство: актуални проблеми”. В момента проф. д-р Веселин Вучков преподава в Академията на МВР – София и в Югозападния университет “Н. Рилски” – Благоевград (Правно-исторически факултет). Преподавал е също в Стопанска академия “Д. Ценов” – Свищов, Пловдивски университет “П. Хилендарски”, Варненски технически университет и др. Има редица специализации в чужбина. Публикува и пътеписи в периодичния печат.
През м. юли 2009 г. В. Вучков е назначен за заместник-министър на вътрешните работи в първото правителство на премиера Бойко Борисов. Остава на този пост до м. март 2013 г. След това последователно два пъти е избиран за депутат от гражданската квота на ПП ГЕРБ: в 42-то ОНС (2013-2014) и в 43-то ОНС (2014). Избирателният му район е в София, но е включен и в листите на Кюстендилския район. През ноември 2014 г. е избран от Народното събрание за министър на вътрешните работи във второто правителство на премиера Бойко Борисов. През март 2015 г. подава оставка от министерския пост като израз на несъгласие с министър-председателя относно кадровата политика в министерството и в сектора за сигурност. Отдава се на научна и академична дейност.

Историята на с. Стоб, разположено днес в кюстендилската община Кочериново, е свързана с интересни обществено-политически процеси. Несъмнено най-релефната им изява намираме в предизборните кампании по повод избори за висшия представителен орган на България – Народното събрание. При това независимо дали конституционното устройство на родината предвижда княжество, царство, народна република или република. Периодът след освобождението от турско робство (1878 г. ) се свързва и с установяването на парламентаризма у нас. Именно по този повод би било полезно да представим четири имена, чиято житейска биография е неразривно свързана с историята на с. Стоб: става дума за четирима депутати в българското Народно събрание през различни исторически периоди.
Йордан Ангелов (1891-1931)
Сведенията за депутата Йордан Ангелов са изключително пестеливи, липсва и негова снимка. Той е роден през 1891 г. в Куманово, Македония. Сключва брак с жена от с. Стоб и живеят в къща в центъра на селото, където днес е разположен площадът. В азбучника към стенографските дневници на 21-то обикновено народно събрание, четвърта редовна сесия (1926-27 г.) е отбелязано, че Й. Ангелов е избран от Дупнишка избирателна околия, а като местожителство е посочено с. Стоб. За негово занятие са посочени “земеделие и търговия”, образование – пети клас, принадлежност към политическа партия – Демократически сговор. В азбучника е посочено, че Ангелов е член на Бюджетарната комисия. Посочените данни са потвърдени от Стоимен Зафиров от с. Стоб (починал през есента на 2015 г. на 90-годишна възраст), от Тинка Шопова от същото село и от Алекси Тасев от гр. Дупница (доцент-преподавател в пловдивския Колеж по икономика и администрация). Стоимен Зафиров е споделял, че Ангелов е имал връзка и с ВМРО. Ангелов е един от инициаторите за създаване на Акционерно дружество “Сила”, което изгражда електроцентрала и електрифицира с. Стоб в началото на 20-те години на 20-и век. Йордан Ангелов умира през лятото на 1931 г. на 40-годишна възраст, погребан е в старата част на гробищата на с. Стоб.
Сотир Янев (1891-1943)
Сотир Янев несъмнено е сред най-популярните депутати от Дупнишкия край. Роден е на 28 октомври 1891 г. в с. Стоб. Завършва основно образование в селското училище, прогимназиално – в Дупница, средно – в Кюстендил (Педагогическо училище, 1904-1909). Отзвукът на Илинденското въстание го вдъхновява да пише първи публикации с псевдонима Хесенцов. След това е учител за една година в с. Пороминово, а през 1911 г. записва “Право” в Софийския държавен университет. Прекъсва обучение заради избухването на Балканската война. След войната следва една година “Право” в Цюрих, Швейцария, но отново прекъсва – този път заради избухването на Първата световна война. Постъпва в Школата за запасни офицери, след това е взводен командир в 54-ти пехотен полк и участва на фронта при Гевгели, Криволак и Завоя на р. Черна. През 1917 г. е произведен в подпоручик, за проявена храброст е отличаван с няколко ордена. След войната завършва висшето си юридическо образование в София (1920), провежда стаж в Кюстендил и адвокатства една година в същия град. В периода от 1922 г. до 1924 г. специализира държавни науки и наказателно право в Берлин; от 1924 г. до 1928 г. установява адвокатска практика в Дупница; от 1928 г. постоянно живее в столицата.
Сотир Янев развива бурна обществено-политическа дейност. Още като гимназист става член на Социалдемократическата партия (широки социалисти). През 1922 г. участва в Международния конгрес за мир в Хага, през 1923 г. – в обединителния конгрес на Социалдемократическия интернационал в Хамбург. Съпартиец е с политици като Янко Сакъзов, Кръстю Пастухов, Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев, д-р П. Джидров, братя Братанови. Взема активно участие и в кооперативното движение: от 1925 г. до 1939 г. членува в Управителния съвет на Съюза на тютюневите кооперации. Междувременно е бил общински съветник в Дупница и председател на местното читалище “Напредък” (1925-26 г.). През 1920 г. е един от основателите на дупнишкия вестник “Светлина” (с редактор-стопанин Владо Пилев), който излиза всяка събота до 16 септември 1944 г. и добива авторитет на основен източник за политика, култура и икономика не само в Дупнишко, но и в страната. Янев е кръстник на вестника, а сътрудници са имена като проф. Асен Златаров, Кръстю Пастухов и пр. В периода 1924-1926 г. по идея на С. Янев в Дупница излиза в-к “Народно дело”, отразяващ идеите на широките социалисти. Янев редактира и редица софийски издания: “Червена трибуна” (1929-1931), “Народ” (1932); публикува обществено-социални статии в сп. “Философски преглед” и другаде.
Първият депутатски мандат на С. Янев е от 1927 г. до 1931 г. в 22-то ОНС, бил е секретар на социалдемократическата група. Като депутат от Дупнишко подкрепя тютюнопроизводителите от селата Стоб, Кочериново и Бобошево, търсейки пазари в страната и чужбина. След преврата на 19 май 1934 г. се оттегля от активен политически живот. За втори път е избран за депутат на 28 януари 1940 г. в 25-то ОНС от първа Дупнишка избирателна колегия, включваща западната част на града, Разметаница, Долно поле и Рилското корито. Председател е на парламентарната комисия по правосъдие, по-късно е председател на комисията по външни работи и вероизповедания, членува в бюджетна комисия и е секретар на комисията по Отговора на тронното слово. По негово настояване, както и на депутатите Димитър Икономов от Дупница и Таско Стоилков от с. Кочериново, през м. януари 1941 г. е създаден Дупнишкият областен съд, а с това се преодолява 30-годишното неудобство на хората от района да пътуват по съдебни дела до Кюстендил.
Сотир Янев има изключителни ораторски способности: внушителен глас с особен тембър, ясна дикция, говори без бързане, с изсечени изречения и с паузи в техния край, за да може публиката да осъзнае словото. Изнася популярни беседи и сказки в София и в избирателния си район, където проличава огромната му ерудиция. Ораторски способности демонстрира и в речите си от парламентарната трибуна, както и в адвокатската си практика. През 1938 г. между селата Стоб и Рила възниква спор за границата между горски владения в местността Дери-змиица, С. Янев съдейства Стобската община да наеме видни столични адвокати; съдебното заседание се провежда на самото място в рилската гора; съдиите и адвокатите са на място, както и цялото население на Стоб и Рила – делото е спечелено от с. Стоб, което предизвиква огромно въодушевление и признателност. Сотир Янев е адвокат на Младен Исаев – един от подсъдимите по делото от 1942 г. , по което са осъдени на смърт Никола Вапцаров и негови съратници. Поетът Младен Исаев е спасен. Сотир Янев оставя и богато литературно наследство, библиографията му включва дванадесет книги и брошури и многобройни статии (“От Струма до Черна”, 1917 г. ; “Националните проблеми след войната”, писана в Берлин през 1923 г.; “Политическият човек: социология на политическите убеждения”, 1936 г.; “Пътят на нацията”, 1939 г., и др.
Разривът между СССР и Германия през 1941 г. постепенно отвежда Сотир Янев до прогермански позиции. След посещения в СССР започва серия от публикации в официални издания, както и множество публични сказки и изложби (включително във Вардарска Македония), на които разобличава безчовечието на болшевизма. Като депутат от правителственото мнозинство съдейства за приемането на редица репресивни закони в периода до 1943 г. Вероятно по тази причина и най-вече заради въздействащите му речи е “осъден на смърт” от Задграничното бюро на ЦК на БКП в Москва. Особено усърдие в заклеймяването му проявява Станке Димитров (Марек), роден в Дупница и също учил право в Швейцария и в София; той е замесен и в кървавия атентат в черквата “Св. Неделя” през 1925 г. Изпълнението е възложено на една от “бойните терористични групи”, ръководени в страната от Централната военна комисия на нелегалната БКП. Янев получава и анонимни писмени заплахи. Подобни “присъди” получават и полк. Атанас Пантев, ген. Христо Луков и др. Депутатът Сотир Янев е разстрелян на 15 април 1943 г. около 9,15 часа на площадката пред адвокатската си кантора на ул. “Цар Калоян” №1 в София, а извършител е Никола Драганов-Гуджо, охраняван от Йордан Петров. Погребан е в София. На 01 февруари 1945 г. т.нар. “Народен съд” посмъртно признава Сотир Янев за виновен по общите обвинения и конфискува цялото му имущество. Върху всички наследници несправедливо се разстила сянката на подозрението. През 1996 г. Върховният съд отменя присъдата по реда на надзора.
Бащата на Сотир Янев – Яне Дробачки – е от горноджумайското с. Демирево. В семейството, занимаващо се с обикновено земеделие и животновъдство, се раждат петима синове: най-големият е Сотир, следват Давидко, Никола, Иван и Асен. Давидко Янев също е юрист и общественик, тих и скромен човек. Той е един от най-успешните кметове на Дупница, на този пост е от 1939 г. На 04 януари 1944 г. американски самолети бомбардират Дупница и околностите, загиват над 60 души. Кметът Д. Янев полага огромни усилия за превъзмогване на бедствието, но трудно понася трагедията. Доброволно подава оставка от кметския пост през м. март 1944 г. На 03 октомври 1944 г. е отведен в милицията в Дупница и същата нощ е убит без съд и присъда в местността Черна нива по посока Кюстендил; голямата му къща над градската градина е национализирана, а скоро след това заради преживения стрес и мизерията, в която живеят, умират съвсем млади двамата му синове. Никола Янев работи като банков чиновник в Дупница. Иван Янев е съден от Народния съд, след затвора работи като обущар-занаятчия в с. Стоб, има син Илиян, а внуците му Жорес и Васил понастоящем живеят в Благоевград и в селото. Асен Янев до смъртта си живее в София и е преподавател по естествени науки в Софийския университет.
Асен Васев-Аджията (1909-1980)
Асен Димитров Васев (Аджията) е депутат в 30-то ОНС, от м. февруари 1962 г. до м. февруари 1966 г. В Указател на стенографските дневници към Президиума на НС за 1966 г. е записано, че е избран от Мурсалевски избирателен район, посочено е, че е с висше образование и е пенсионер, с местожителство в София. Бил е член на комисията по просвета и култура. Асен Васев е роден на 26 ноември 1909 г. в с. Стоб. Става член на БКП (т. с.) през 1932 г. Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Партизанин е в Дупнишкия отряд “Коста Петров” и става негов полит. комисар през м. април 1943 г. , а през м. август 1944 г. отрядът се влива в Рило-пиринския отряд. След 09 септември 1944 г. Аджията участва в първата фаза на войната срещу Германия като пом. командир на Трети пехотен гвардейски полк, а от 1947 г. командва 39-ти пехотен Солунски полк. С Решение на Политбюро на ЦК на БРП (к) от м. декември 1947 г. подп. Асен Васев е сред одобрените за обучение в съветски висши учебни заведения, изпратен е на 10-месечен курс, а в протокола е отбелязано, че има шестокласно образование (други одобрени са Крум Радонов, Васил Зикулов, Атанас Семерджиев и пр.).
Като депутат през м. декември 1964 г. Аджията прави изказване в НС, което предизвиква известно брожение сред управляващите. На парламентарно заседание взима думата и отправя въпрос към министъра на финансите: “Не е ли правилно, понеже сега говорим по въпроса за пенсиите, пенсиите на селските стопани да се увеличат от 10 на 20 лв. месечно? Един мой избирател на 75 години ми каза следното: “Когато имотът ми не беше в ТКЗС, синовете ми се надпреварваха кой да ме вземе при себе си, а сега, когато имотът ми е в стопанството и пенсията ми е 10 лв. на месец, синовете ми бягат от мене като от чума”. Министър Димитър Попов се извърта и обяснява, че българският закон за пенсиите е всеобхватен и справедлив, че в чужбина трудещите се селяни се пенсионират на 65 г. , докато у нас – на 60 г., “при селяните има и частно стопанство, имат и отделно имоти” и така се подпомагат. Министърът завършва така: “Вярвам, че ще дойде време, когато и този въпрос, който другарят народен представител постави, ще се разгледа и разреши, но засега това още не е възможно”. А Асен Васев обобщава: “Не съм доволен, но това време, за което говори министърът, дано по-бързо дойде. (Оживление)”.
Аджията умира през 1980 г., погребан е до пътя за Рилския манастир при разклона за с. Стоб. Там сега има паметник с неговите имена, както и с имената на убитите през м. декември 1943 г. негови съратници Иван Лапев и Христо Сокола.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ

Снимките са от личния архив
на В. Вучков, публикуват се
за първи път.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *