Най-дългогодишният лидер на „Подкрепа“ в Пиринско Сл. Захов се пенсионира с 1 печат в трудовата книжка: за 42 г. стаж в ЗИИУ „Стандарт“

Най-дългогодишният подкрепаджия в Благоевград, 3 мандата регионален секретар на работниците от машиностроенето, 4 мандата член на Изпълнителното бюро на федерация „Машиностроене“ и председател на КТ „Подкрепа“ в ЗИИУ „Стандарт“ от 1991 г. досега – Слави Захов, се пенсионира преди дни след четвърт век синдикален стаж и 42 г. работа в едно и също предприятие, без да има и един ден трудов стаж на друго място.

Роден на 14 октомври 1952 г. в с. Кромидово, Слави завършва студена обработка в Техникума по електротехника – Банско, после в жп войските усвоява тънкостите при управление на електрически локомотиви. След като се уволнява, му предлагат да започне работа като машинист в София, но Захов решава да остане в Благоевград и на 11 март 1975 г. е първият му работен ден в ЗИИУ „Стандарт”. Започва като шлосер, после става технолог, началник-цех, организатор производство… Сменя 7 директори.

„Хванах най-добрите години на завода, когато тук се работеше на 2 смени и работа имаше за всички – спомня си с носталгия Захов. – Бяхме в началото 800 души и едва ли имаше човек, който да намери от какво да се оплаче.  Изнасяхме продукция в Гepмaния и Итaлия, част от нея се pee?cпopтиpaше оттам зa Иcпaния и Aвcтpия, разработвахме пазарите във Фpaнция и C?aндинaвия, Гъpция и Typция, имахме пaзapнo пpиcъcтвиe дори и в CAЩ. Правехме различни издeлия зa ?oнтpoл в aвтoмoбилнaтa пpoмишлeнocт, измepитeлни инcтpyмeнти, като например цялaтa гaмa ?aлибpи ми?poмeтpи и ъглoмeтpи, произвеждахме и стоки за бита като тepмopeгyлaтopи нa eлекрически бойлери. Две от изделията ни бяxa oтличeни cъc злaтeн мeдaл и диплoм нa Texничec?ия пaнaиp в Πлoвдив и бяхме едно от най-известните и авторитетни предприятия на Балканите, защото ние бяхме в целия този регион единственият производител на шублери.

Заводът имаше ведомствени жилища, социалната политика беше като във всички соцпредприятия – барче и столова в завода, пари за храна, собствена почивна база на Предел, а ако някой речеше да почива в друга база, предприятието му плащаше 50% от картата. Получавахме вредни, отпуските ни бяха такива, че действително да успееш да си починеш, имаше ведомствени жилища за хората, които бяха от други селища в областта. Дето се вика – работехме и пеехме.

Дойде демокрацията и я посрещнахме с надеждата, че нещата ще станат още по-добри. Създадохме КТ „Подкрепа“ и аз станах първият й председател в ЗИИУ. Тогава в „Подкрепа“ имаше 14 000 души и си бяхме сила – участвахме при договарянето на Колективния трудов договор, думата ни се чуваше пред работодателите, членовете на синдиката получаваха по 5-6 дни допълнителен отпуск, отпускахме при нужда помощи…

После нещата се размиха. Заводът бе приватизиран още в първата вълна на масовата приватизация и през 2010 г. нещата тръгнаха трайно надолу.

От тогавашните 800 работници днес в ЗИИУ „Стандарт“ работят 65. От всичките някогашни социални придобивки сега в завода има само 1 кафе-автомат, а синдикалните организации са сведени до минимум – 30 подкрепаджии и 15 членове на КНСБ. То всъщност в цялата КТ „Подкрепа“ в областта се съмнявам, че има и 1000 души общо”.

За Слави Захов днес равносметката на досегашния му съзнателен живот звучи така: 50% от белите си коси дължи на „Подкрепа“, а другите 50% – на тревогата да гледа как ден след ден някогашното мощно предприятие се руши.

„В момента заплатите на колегите са около минималните, правим малки серии и се опитваме да се преборим с вноса от Китай, който е наводнил Европа и съсипа не само нашия бизнес”, е тъжната констатация на Захов. 

Сега, в първите дни след пенсионирането, мислите му обаче са насочени в съвсем друга посока – предстоящата сватба на сина му Антон. Тя е насрочена за 3 септември и подготовката гълта цялото врене на Слави и съпругата му. Другата им радостна тръпка е 4-годишният внук Калоян, който живее в София. Там дъщеря им Бояна е IT специалист, но около сватбата на брат й бабата и дядото се надяват внучето да остане по-дълго време в Благоевград, та да могат хубавичко да му се нарадват.

В предсватбената треска, която още го държи далеч от мислите за пенсионерския живот, който му предстои, Слави гледа да отскача по-често и до родното с. Кромидово в община Петрич. Само преди 2 седмици от двора на бащината му къща крадци задигнали трактор с плуг, фреза и слънчеви колектори. Той още не може да си обясни как оставената за пазач каракачанка не им е скочила, но е набрал достатъчно гняв по повод безсилието на полицията да се справи с битовата престъпност.

„Цялото село знае кои са крадците – група от Капатово и Ново Кономлади, стотици пъти са хващани и винаги ги пускат. На всичкото отгоре, като се оплакахме от кражбата, полицаите ни посъветваха да си сложим камери. Ами те тогава за какво получават заплати?”, ядосва се Слави Захов.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *