Премиерът Борисов – адвокат на Брюксел или лобист на Анкара!

Миналият петък (26 август) премиерът на България г-н Бойко Борисов предприе трескаво посещение в Истанбул, където последователно се срещна с турския му колега Бинали Йълдъръм, а сетне – с президента Ердоган. Посещение, широко отразено от нашите и европейски медии. А сетне (в събота) като “пощенски гълъб” отлетя за Берлин да докладва на Меркел какво е сторил.

Като какъв отиде Борисов край Босфора? С каква роля се бе нагърбил? Или го нагърбиха! Някои допускат, че визитата е епизод на писан от Ангела Меркел и Жан-Клод Юнкер сценарий, в който на нашия премиер е вменено да играе ролята на посредник между Брюксел и Анкара. Кой знае…
Едно от най-сложните изкуства в политиката е посредничеството. То наистина е мисия. Негов венец е изкуството на компромиса, при който “крокодилът” се прави, че е преглътнал слюнката, а “жертвата” се надява, че пиршеството на звяра я отминава или поне отлага за неопределено време. Но житейската мъдрост предупреждава: “Компромисът е добър чадър, но лош покрив”. По нашия политически прочит “крокодилът” е “султан” Ердоган, който наскоро заплаши, че ако Брюксел не отмени визите за турски граждани за Евросъюза, щял да наводни с бежанци Стария континент.
Една мисъл на полския интелектуалец Станислав Лец относно ролята на посредника, приложима за казуса “Анкара-Брюксел”, ни помага да очертаем поне рамката на Бат’Бойковото посещение. “Има две възможности – или да застанеш на техни позиции, или да увиснеш над тях”. Премиерът Борисов няма как “да застане”, доколкото “техните позици” (на Анкара и Брюксел) са противоположни, несъвместими. Анкара настоява в края на октомври да отпаднат визите за турски граждани. Брюксел пък отказва с аргумента: Турция не е изпълнила всичките условия, договорени на срещата март т.г., когато тогавашният премиер Ахмет Давутоглу и брюкселските баш бюрократи подписаха споразумение.
Но няма как Борисов – по смисъла на Лец – “да увисне” над позициите на Анкара и на Брюксел, защото

ПРИСТИГНА В ИСТАНБУЛ С “МИСИЯ НЕВЪЗМОЖНА? ”
с мисъл да подкрепя и едните, и другите. Но няма как едновременно “вълкът да е сит и агнето – цяло”. Поне така почувстваха медиите по време на провелата се след срещата Йълдъръм-Борисов пресконференция. Там пролича, че всъщност посредникът искрено се е опитал да заеме и отстои трудно съвместими роли: адвокат на Брюксел и лобист – на комшиите. Неприсъща, неестествена позиция. Дали нападателят на “Бистришките тигри” е знаел, че подобно поведение във футбола наричат “непродуктивна игра”, не знаем!
На пресконференцията след срещата с премиера Йълдъръм видяхме Борисов в непривичната маска на римския бог Янус. Бог с две лица, в античната традиция символизиращ входа и изхода, изгрева и залеза, началото и края на годината, на делото, който държи ключ към истината. В Истанбул медиите отразиха някак инак нашия “двулик Янус”. Вдясно – бойкото лице на явен лобист за Анкара, когато каза: “Трябва ние в Евросъюза да удържим ангажимента си към Турция от март”. Вляво – нерешително, неуверено лице на недоспал адвокат на Брюксел, когато уморено смутолеви: “Убеден съм, че ще намерим изход за всички европейски държави”.

Внимателният анализ на казаното от премиера на пресконференцията, както и личният му отзив във Фейсбук след срещата с Ердоган, говори ясно: неподготвеност на визитата в Истанбул предопредели нулевите резултати. Просто защото нашенският “Янус” не притежаваше ключа да реши проблем, непосилен за смъртен. Ключ, символизиращ познанието на същността на проблема и възможностите за решаването му. Това не е упрек, а констатация. Остана скръбната утеха, че изигра ролята на “пощенски гълъб” между Брюксел и Анкара, по погрешка “донесъл” два пъти едно и също писмо…
Защо се получи тъй? Експертът по национална сигурност Боян Чуков бе прав, когато в навечерието на визитата коментира: “Ако Турция реши, може да спре мигрантската вълна на нашата граница”. Това обаче, поне до този момент, не става. Самият Борисов след визитата призна, че било обсъждано евентуално подписване на споразумение само между България и Турция. “То обаче – побърза да добави – няма да свърши работа”. И за да извини неуспеха си, се оправда: “Ако ние гарантираме само границата с Турция, кой ще ни гарантира границите с Гърция, Македония, Сърбия””
Така ли! Ами това не е ли работа на Гърция, щото през нея месеци наред минаваше основният поток! Защо и тя да не се договаря отделно с Анкара. Това не е нарушение солидарността в ЕС. Доколкото, първо, има подписано общо принципно споразумение още през март между Брюксел и Анкара. И второ, и политически невежият знае, че прословутата “евросолидарност” съществува само в болното въображение на виновниците за бежанската криза. Като се почне с канцлера Меркел и се свърши с грандомана на миниатюрното херцогство Люксембург, шефа на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Всъщност една от важните причини за провала на Бат’Бойковата мисия бе концептуалната мизерност и функционалната неподготвеност на София за срещата. Експерт Чуков сякаш го предугади, щом предния ден, сякаш съмняващ се, подчерта: “Ако срещите на Борисов с турския премиер Бинали Йълдъръм и президента Реджеп Ердоган са подготвени добре, те ще се увенчаят с успех”. Но, както знаем, се оказаха безплодни.

Знак за провала, подсказващ, че посещението е професионално неизпипано, бе съставът на делегацията, придружаваща премиера. Какво търсят в Истанбул с премиера транспортният министър Московски и министърът на културата Рашидов?! Освен “да си пият каавето” край Босфора! Ситуацията и темата на посещението засягат европейската и националната сигурност. Това изискваше присъствието на силовите министри (вътрешният и на отбраната). Но най-странно и необяснимо бе отсъствието на външния министър Даниел Митов?! Освен ако не е бил привикан на “обичайния инструктаж” в Държавния департамент при заместника на Джон Кери, Антъни Блинкен, отговарящ за европейското и балканско направление?!
Правилата на дипломатическия протокол подсказваха на Анкара: съставът на делегацията говори, че посещението е като “на пожар”. Гостът идва притеснен и лесно може да бъде притиснат. Както и се получи. Едно рутинно сравнение: когато на 9 август президентът Ердоган отлетя за Санкт Петербург за първата среща с Путин след 9-месечна открита вражда, делегацията включваше освен ключови министри плюс дипломат №1 Чавушоглу, така и шефа на MIT (турското разузнаване) Хакан Фидан. По състава на делегациите съдят за сериозността и подготвеността на визитите.
За жалост в Истанбул видяхме неподготвен, неубедителен “адвокат” на Брюксел. Объркан, потиснат. Пролича на пресконференцията. Да обясним…
От средата на юли, отначало приглушено, а в началото на август – по-отчетливо, премиерът призна (в интервю по Нова телевизия, 12 август), че “потокът на бежанците вече няма накъде да се оттича”, защото Белград вече добре охранява своята граница. На 7 август сръбският вътрешен министър Небойша Стефанович покани колежката си Румяна Бъчварова на среща на ГККП – Калотина и директно заяви, че Сърбия повече няма да търпи мигрантско нашествие от България и праща войска по границата. И съобщи стряскаща цифра: само от началото на годината сърбите са арестували 2000 (!) каналджии. Не само това –

БЕЛГРАД УДАРИ ЗВУЧЕН ШАМАР НА СОФИЯ
с предложението да прати сръбски граничари на българо-турската граница, щом сме некадърни да се справим с притока. Притеснената Руми (тъй ласкателно-грижовно я зове пред медии нейният шеф) смутолеви: “Никоя страна не може да се справи с миграционната вълна”.
Права е. Но за собствената й страна. Защото Р Македония показа, че може да се справи, като безкомпромисно направи тапа на границата с Гърция, принуждавайки Атина спешно да открие огромен лагер при Идомени. Унгария пък издигна стена и “запечата границата”. И настоява да ни върне в България 20 000 мигранти. С право, защото това задължение е подписано от нашенски представители в Дъблин (Ирландия).
Следващо събитие обаче буквално “ококори очите” на премиера. А президентът, също получаващ пълен обем секретна и прочее информация, по рефлекс потъна в поредния “сеанс на мълчание”, както винаги, когато в обществото изскочи тревожен проблем. Става дума за скандала, разтърсил цялата държава: високопоставени шефове и служители в Гранична полиция участват и организират трафика на мигранти през България за Сърбия. Размерите на “далаверата” разкри самият директор на Националната полиция Христо Терзийски. На 15 август той заяви: “Приходите от трафика на бежанци са по-сериозни, отколкото от кражби на коли, наркотици или други криминални деяния”.
Една от причините за лекотата и смелостта толкоз хора да се занимават с “каналджийство”, прикривани или логистично осигурявани от полицията, бе, че Министерството на правосъдието, от години дърдорещо за реформа на съдебната система, така и не намери време да внесе в Наказателния кодекс ясна и ефективна наказателна клауза, която да замени досегашната пробация или условна присъда, която получават каналджиите.
Както обикновено, скандалът бе предизвикан от разкрития на съвестни журналисти, а не от щедро платените да спят контролни органи. Става дума за осветлена обществена поръчка на стойност 195 580 лева за транспорт на бежанци, спечелена без конкуренция от обвиняем за нелегален трафик на мигранти. Премиерът не успя да потъне от срам, но успя да смутолеви: “Освен срам, друго не мога да кажа. То звучи като виц”.

Как станало? На 8 август директорът на Гранична полиция главен комисар Антонио Ангелов парафира договор за обществена поръчка с 34-годишния Григор Григоров от с. Алдомировци, община Сливница, който 6 седмици по-рано бил хванат от Гранична полиция да превозва нелегално бежанци, спрян при рутинна проверка на пътя Резово-Бургас. В неговия туристически автобус откриват 65 чужденци без документи за самоличност. Задържан само за 24 часа, Районният съд в Царево му налага “мярка за неотклонение”, а Окръжен съд – Бургас го пуска под домашен арест. През цялото време, докато е следствен, фирмата на каналджията участва в търга за обществена поръчка и печели. Разбира се, Григор, докато още бил под домашен арест, предвидливо прехвърля на 21 юли дружеството на името на 56-годишния си баща!
Но случилият се резил не бе виц, както въздъхна ококореният Бат’Бойко. Защото след махането “шапката” на Главна дирекция “Гранична полиция”

“ГЛАВАТА НА РИБАТА” ОСТАНА НЕПОКЪТНАТА.
А тя – народът го е казал – “се вмирисва от главата”. Т.е. не последваха масови уволнения и разследвания надолу по веригата. Така с 1-2 уволнения държавата не само не разплете “корупционната мрежа”, но и прикри срамната истина: България е неспособна да пази външните граници на ЕС. Приказките на шеф №2 в ГЕРБ Цв. Цветанов, че отдавна сме подготвени за Шенген, се оказаха “клетви без покритие”.
Вместо чистката в Гранична полиция да продължи не само по долните “етажи”, но и нагоре, и логично да приключи с отдавна доказаната несъстоятелност на вътрешната министърка Р. Бъчварова, неизкласила социоложка от никому известна агенция (уредила се “шеф на кабинета” на Борисов при първия му мандат), и да върне обратно предишния, доказан професионалист Веселин Вучков, премиерът примижа пред все по-очевадната неспособност да се пресече и озапти все по-нарастващият “миграционен поток”.
Но когато данните за все по-нарастващ миграционен натиск от Турция ставаха все по-тревожни (впрочем, истинските цифри старателно се крият от медии и общество), а Белград почна да ни връща обратно почти толкоз, колкото влизат в България, премиерът в търсене на спасение “надяна ботушите” на посредник между Брюксел и Анкара и спешно отлетя за Истанбул.
Наистина, на пръв поглед визитата не изглеждаше “като на пожар”. От месец се знаеше, че предстои посещение на премиера в Турция, в частност ще присъства на откриването на новото инженерно чудо, третия мост над Босфора (“Селим I”). Посещението бе в контекста на взето тайно решение между Юнкер, Меркел и Борисов българският премиер да поеме ролята на извънреден преговарящ на ЕС с Турция. Функция, за която в Еврокомисията космическа заплата получава отговарящата за външните отношения комисар Могерини. Визитата на Борисов целеше да разузнае (актуализира данните) точните планове на Анкара и какви отстъпки могат да се изкопчат, залагайки на комшийските отношения на Бат’Бойко със “султан” Ердоган. Някак си обидно прозвуча съобщението, че преди да приеме Борисов, Йълдъръм приел агента за влияние на Анкара Лютви Местан, лидер на все още нерегистрираната турска партия у нас – ДОСТ! Но това не е първото “преглътнато” от нашенски държавник унижение, което София понася.
Ердоган смени датата на откриване на моста над Босфора от 24-ти на 26-ти (петък) август, което поотложи спешното заминаване на Борисов за Истанбул. Всичко бе по план: визитата идеално “се връзваше” с предстоящите в Берлин важни преговори на лидерите на 9 държави: Германия, Австрия, Холандия, Швеция, Финландия, Дания, Словения, Хърватия и България.

За жалост мисия, подобна на Истанбулската, изисква дипломатически познания и умения. И достолепно поведение. Вместо това на пресконференцията видяхме как премиерът вади от десния джоб карта на военните действия в Сирия, неловко я полуразгръща и бавно я пъхна в левия джоб. Всичко това придружено с неясни думи, целящи да докажат сериозността на положението (което си е тъй!), да “обоснове”, че трябва да се разберем не само по комшийски, но и по европейски! Само че Ердоган е матерен ислямист, завършил ислямско духовно училище.
Проблемът на нашенските управници е в това, че не могат да проумеят: липсата на ясно дефинирана национална позиция – така както правят (често в разрез с Брюксел!) Полша, Унгария, Чехия, Холандия – води до това, че защитаваме causa perduta (бита кауза) на вече провалени политици (Меркел, Оланд, Юнкер). Изпаднали в концептуална и нравствена прострация (мисловно-емоционално изтощение) след оглушителния Брекзит-шамар на Великобритания, се опасяват единствено и само за собственото политическо оцеляване. Не ги е еня, че осъждат Европа на гибел. Нашият премиер, за жалост, е заложник на мръсните игри на горе споменатите наглеци, главни виновници за системната морално-политическа криза, сполетяla, Европа лятото на 2015-та. Тогава либерално-идиотстващата Меркел безумно каза “Добре дошли!” на бежанците в Германия и Европа, без да получи санкция от Бундестага, Съвета на Европа и Европарламента.
В този смисъл най-малко нелепо е твърдението на анализатора Виктор Иванов (“24 часа”, 22 авг. 2016), че България “очевидно съвсем правилно иска да се опита да измъкне максимална полза от германския проект за по-силна и по-единна Европа”.

Точно обратното! Времето руши нескопосаното творение на Лисабонския проект. Който цели по-нататъшно орязване на суверенитета, отмиране на националната държава в угода на многобройната корумпирана евробюрокрация в Брюксел и очертаващият се във Франкфурт на Майн финансов мегацентър, на мястото на Лондонското Сити. Това е обратната страна на стария комунистически проект на Ленин за Европейска комунистическа федерация, днес префасониран в Европейски либерално-идиотически съюз.
Дълбоко невярно е твърдението на горе споменатия анализатор, че Борисов има “исторически шанс да успее да спечели максималното с твърда и ясна позиция”, което “може да бъде пробив на тема приемането ни в Шенген още на 1 януари 2017 г.”
Колко жалко! Щом не само държавни мъже, но и аналитици, не са разбрали онова, което интуитивно схващат средно грамотните: от лятото на 2015 “Шенген” е погребан окончателно. В края на миналата седмица научихме, че Унгария планира издигане на втора (паралелна) стена по границите й със Сърбия и Хърватия. На 2 октомври Будапеща провежда референдум, на който народът ще се произнесе за 3-годишна пълна забрана на имигранти от други страни (с опция: удължаване от парламента) и за отмяна квотите за бежанци, които Брюксел иска да наложи на всички страни. Спечелвайки референдума (не подлежи на съмнение), премиерът Виктор Орбан “лепи” пореден звучен шамар на Брюксел, защото зад гърба си има ясният “глас на нацията”. А ние, които си въобразяваме, че можем “да седим върху два стола едновременно”, ако послушно следваме правилата, трябва да приемем хиляди бежанци обратно у нас (само от Унгария са 20 000!), защото не сме могли да опазим границите си!

За жалост премиерът – демонстрирайки лоялност към Брюксел и Берлин, в ТV интервю (12.08. 2016) заяви, че “сме изправени пред огромна криза между Турция и ЕС”. И заканително отрече ясната антибрюкселска позиция на Вишеградската четворка плюс Австрия, която защитава и България! В смисъл: “петорката” ясно се противопоставя на влизането в действие на споразумението за либерализация на режима за турски граждани в Евросъюза. Защото това означава: че маскирани като турски поданици (с фалшива самоличност), джихадисти от цял свят ще проникват безпрепятствено в Европа. Публикуваните части от секретен доклад по-миналата седмица на ЦРУ, привеждащ данни, че от години Ердоган има връзки с терористични организации, показват, че горните притеснения имат почва.
От друга страна, в споменатото интервю Борисов е прав: “Само че историята показва, че обикновено Османската империя отива до Австрия. Там тапата вече ги спира (визира провала на двата опита турците да превземат Виена 1529 и 1683 г.), жертва на това обаче стават Балканите. Изключително съм притеснен какво може да очаква България. С Турция в момента трябва да се опитаме да градим възможно най-добри отношения”. На въпрос: “С цената на какво?”, премиерът отговаря: “Ако трябва на всички да ни вземат главата, но ние мигрантската вълна не трябва да я допуснем да влезе в България”.
Премиерът несъмнено е прав, когато казва: “Важно е да запазим такива отношения (с Турция), че умишлено те да не предизвикат тази вълна, а обратното – заедно да пазим границата. Това ми е жизненоважната задача”.
Думите са казани на 12 август, две седмици преди визитата в Истанбул. Да се надяваме, че поне по този въпрос е постигнал споразумение в Истанбул. Още повече че направи (макар законово оспорван) жест, предавайки на турските власти гюлениста Абдула Бюук, както и двама търсени кюрдски терористи. Времето ще покаже дали поне в този пункт премиерът е успял.
Защо премиерът не успя в посредническата роля между Брюксел и Анкара? Защото

СЕ ОКАЗА НЕГЪВКАВ ИГРАЧ,
разкъсван между неразрешими противоречия. От една страна, да защити изцяло провалена политика по бежанския проблем на Брюксел и Берлин. Катастрофира през март т.г., когато изкусният дипломат Давутоглу постигна исторически пробив, надигравайки Брюкселските “ЗЕЛЕноглавци” с принципно споразумение. Съгласно него Турция се ангажира да блокира “бежанската река” в замяна на две отстъпки: 1) ежегодна финансова “инжекция” от няколко милиарда евро за издръжка на бежанците на територията на Турция и 2) отпадане визите за турски граждани.
Именно втората отстъпка крие фатални последици. Тя цепи Евросъюза. Ужасен коз за изнудване всячески и с месеци на ЕС. Крайният срок за отпадане на визите, поставен от премиера Йълдъръм на срещата с Борисов, е краят на октомври.
На тазседмичните преговорите в Берлин, макар да отсъстват лидерите на страните от Вишеградската четворка, с които Меркел се срещна по-рано, има потенциална опасност София да се конфронтира с тях. Защото Борисов намекна, че е готов на “тройна защита”. Да защити: 1) България от интересите на Вишеградската четворка; 2) от държавите-донори в Европа (Германия, Франция). Тук визира нежеланието на София да й се връщат мигранти от горепосочените страни. Но това означава преустановяване връщането на мигранти по Дъблинския регламент към България и Гърция. Документ, подписан и от нас!, 3) от Турция: Меркел да прати хеликоптери и техника за охрана на границата, а от “Фронтекс” очакваме помощ за подсилване на границите ни с 200 служители от граничната агенция на ЕС.
Единствената опция, която (да се надяваме) Борисов тайно е извоювал, е постигане на двустранно споразумение с Турция за “запечатване” на българо-турската граница. Тук Борисов не трябва да страда от скрупула “евросолидарност”, щом се касае за националната сигурност. Така както не страда от скрупули Орбан, когато вдига “втора стена”, прави референдум, с който цялата нация застава зад гърба му. Подобна липса на скрупули движи и Австрия, която директно се обяви против отстъпки на Турция за визите. Само с балкански комплекс може да обясним защо премиерът се застрахова от обвинения, че не търси двустранно споразумение с Анкара.
Премиерът има позитивен пример от близкото минало, когато по време на косовската криза през 1999 г. тогавашният премиер Костов прояви далновидност и характер, когато се противопостави решително на искането на Вашингтон десетки хиляди косовски бежанци да бъдат настанени по протежението на Струмската долина. В интервю за столичен ежедневник на 22.09. 2003 г. тогавашният US посланик у нас Ейвис Боулън призна: “Костов обаче не отстъпи по въпроса за приемане на бежанци. Правителството на САЩ бе недоволно от това решение. България прие само да финансира един бежански лагер в Македония”.

София трябва да разбере: години напред Евросъюзът няма шанс да изработи единна външна политика, поради специфични различия и непреодолими, исторически заложени противоречия. Както и поради тегнещата като “Дамоклев меч” военно-стратегическа хегемония на Вашингтон над Евросъюза чрез НАТО, оказал се неефективен срещу “хибридната война”, която от 2013 г. води срещу евро-християнската цивилизцация радикалният ислям. Лишен от свои обединени Европейски въоръжени сили, Европа е “маша” и едновременно жертва в грабливите нокти на Щатите. Още 1997 г. в “Голямата шахматна игра” Бжежински цинично писа: “Европа е важно геополитическо предмостие на Америка към евразийския континент… Западна Европа, а това в нарастваща степен важи и за Централна, (и за Югоизточна) Европа си остава до голяма степен американски протекторат, като съюзните държави пазят спомена за васалите и сателитите от древността” (с. 71 на бълг. издание, 1997).
Колко е прав бившият конституционен съдия Георги Марков, когато казва: “Европейската политика за бежанците се провали. Общоевропейско решение няма. Всички страни започнаха да защитават своите граници, в т.ч. и Австрия, и Словения, и Македония. Предстои Австрия да откаже помощ. Големият въпрос е, че България не може повече да чака. Няма на кого да разчитаме, освен на Вишеградската четворка. Ние трябва да се защитим, защото във всеки момент могат да бъдат пуснати орди бежанци, които няма другаде да отидат, освен в България”.
И управляващи, и опозиция трябва да се обединят в името на България. Инак вълните на бежанското море ще я погълнат, както някога Платоновата Атлантида.
НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *