Тазгодишното издание на „Пирин фолк” е вече в историята и аз по традиция трябва да напиша няколко реда… Доста мислех дали да го направя, но в крайна сметка ще го направя… Трябва да уважаваме традициите все пак.
Какво видяхме тази година на феста? Като за начало няколко нови неща – водещите, които бяха на ниво; изместването със седмица напред, което е без абсолютно никакво значение за качеството на фестивала, изискването за облеклото на изпълнителите, което повече радваше окото, отколкото ухото, и, разбира се… директорът. Нов директор и горе-долу същият фестивал. Но да не бъда прекалено строг. На човека му беше за първи път. Догодина нещата могат да влязат в релсите… Много ми се иска…ама едва ли.
Ето нещо хубаво… или поне отчасти. Химнът на фестивала, видяхме, беше изпълнен от детска фолклорна формация… Децата, естествено, се справиха блестящо. Аранжиментът обаче ми беше странен. Не мога все още да определя как точно ми звучеше – сватбарски ли, военно ли… В едно съм сигурен – според мен духовите инструменти не са много подходящи за „Пирин фолк”, но все пак не съм музикант, може и да греша… През последните години тази иначе велика песен на Димитър Динев и Катя Ерменкова претърпя толкова много и различни четения и интерпретации, че се чудя как ли ще ни я представят догодина? Изобщо останаха ли възможности? Всъщност сещам се за една. Давам ви безплатно идеята, уважаеми организатори. Кольо Ваклинов или Светльо Лобошки да направят един прекрасен аранжимент, както само те могат. Да се съберат пионерите – Васко, Христина, Данчето, Киро, Севда… (фамилии не споменавам, защото всеки ги знае) и да я изпеят групово. Това ще бъде прекрасен подарък за хората по случай 25-годишнината на фестивала.
Що се отнася до конкурсната вечер… какво да кажа… Чудя се откъде да започна… Два конкурса, не знам колко рецитала… резултатът – безумен 4-часов концерт. Бяхте ли осигурили сандвичи и вода на зрителите? А химически тоалетни? Не стига, че всичко трябва да се случи в една вечер, а на всичкото отгоре и тя раздута до неузнаваемост и пълна с излишни неща. Като нямате средства да проведете две нормални конкурсни вечери, както правеше Крондев през 90-те (откъде ли имаше той средства), махнете ненужните неща. А те са – конкурсът за изпълнител и рециталите. Те нямат никакъв смисъл. Разберете го. Какво показва конкурсът за изпълнител? Предимно деца на по 16, 17, 18 години, които пеят или народни, или стари авторски песни. Изобщо не се вписват в смисъла на фестивала – да представя НОВА авторска песен. А детски певчески конкурси – колкото искаш. Като толкова желаете да покажете кой колко може да пее, пуснете ги на синбек, а не на плейбек. Ето това ще бъде революция. И дайте там някаква поощрителна награда за изпълнител. И толкова. „Пирин фолк” беше създаден да представя нова песен и така трябва да остане. А колкото до рециталите… само пълните времето…
Неусетно дойде ред и на най-важното – песните… И най-важното тази година беше изключително посредствено. Само в „Очакване” имаше сякаш една щипка сол в повече, в резултат на което тя получи няколко награди… но сама по себе си и тя беше слаба. Няма да стане хит, няма да се запее. Не помня от колко години „Пирин фолк” не е излъчвал хит… А през 90-те бяха по няколко на издание. Мога да ги изброя, но писанието ми ще стане мнооооого дълго… И още нещо. Много македонци бе, хора… Това „Пирин фолк” ли беше, или „Филиграни”? Този град Сандански ли беше, или Тетово? Пуснете един-двама от уважение, че сме от една фолклорна област, ей така, за цвят…
Относно наградите… общо взето, бяха на калпак. От 16 песни колко не получиха награди? Две ли, три ли… То не беше едно жури, то не беше второ жури, то не беше награда на публиката, то не беше награда на зрителите, то не бяха специални някакви… Според мен един подобен фестивал би трябвало да дава само две награди: голяма – на журито, и голяма – на публиката. Останалите ще си останат с прекрасното чувство, че са участвали на този форум, което си е достатъчно престижно… Аз лично истински се забавлявах с наградата на Пензов… Голям майтап…
БИСЕР БАЛТАДЖИЕВ
