ВНИМАВАЙ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАШ! Неврокопчанинът Г. Пашов-Черната сила се чувства забравен за националния отбор, закъсня с прибирането в родината и остана под карантина в Казахстан

Неврокопчанинът Георги Пашов-Черната сила се чувства забравен за националния отбор. Защитникът, който е магистър по икономика в Стопанската академия в Свищов, изпусна да хване навреме самолета обратно за родината и остана под карантина в Казахстан, където от тази зима играе за „Жетису“ заедно с връстника си Мартин Тошев. Двамата с крупничанина се знаят още от деца, когато бяха заедно в школата на „Пирин 1922“. 30-годишният бранител, рожба на любовта между българин и украинка, дебютира миналата есен за тима на трикольорите в мандата на Красимир Балъков, но приказката за него свърши със скандалната евроквалификация срещу Англия през октомври м.г. Във визитката му има исторически пробив в Лига Европа с предишния му тим „Арарат-Армения“, с който преди година вдигна шампионската купа на страната и суперкупата на бившата съветска република. Внимавай какво си пожелаваш е посланието, което Пашов едва ли някога ще забрави.

СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

Ако трябва да съм честен, мечтал съм си да имам толкова много свободно време. В една книга срещнах израза „Внимавай какво си пожелаваш“ и ето че ми се случи да го изживея. Но сега, във времето на изолация, се оказа, че не е точно това, което винаги съм си представял, защото не мога да използвам на 100 процента времето така, както съм искал – да почивам пълноценно с близките хора, от които съм далече в момента. Семейството ми, моята приятелка са в родината и мъката е голяма. Гледам да си уплътнявам дните с някои полезни неща като усъвършенстването на английския език. По 3-4 часа седмично взимам уроци онлайн с учител от България. Чета книги, гледам филми, говоря по скайпа с приятели…

НАЦИОНАЛНИЯТ ОТБОР

Миналата година дебютирах за първия отбор, което беше мечтан за мен момент в кариерата ми. За последно бях на терена в онзи мач с Англия, в който паднахме с 0:6 и който за нашата нация донесе неприятен отзвук, който англичаните се постараха да направят по темата с расизма. Много време ми отне да превъзмогна и да се отърся от този двубой. Може би две-три седмици. Не се чувствах никак добре и това си пролича в играта ми за клубния отбор, тогава „Арарат-Армения“. Доста неприятно беше. Новият национален селекционер Георги Дерменджиев не ме търсил никога и за жалост явно не попадам в плановете му за предстоящите баражи с Унгария и евентуално Исландия или Румъния, когато и да се състоят те. Иначе с момчетата от отбора поддържаме връзка, говорим си, виждам, че всички са настървени и с плам в очите, защото става въпрос за два мача, в които да дадеш всичко от себе си, дори и на хартия да си по-слабият. С малко доза късмет може да се стигне до така желаното класиране за финалите на европейското.

БЪЛГАРСКОТО ПЪРВЕНСТВО

Със сигурност рано или късно ще се прибера в България и с радост бих играл за някой наш отбор. Но докато ми се получават нещата в чужбина, ще се старая и давам всичко от себе си да мога да остана колкото се може повече време зад граница, преди да се върна в родината. Следя вътрешното първенство, тъй като имам много приятели там. Мисля, че е правилно сезонът да се доиграе, инак няма да е честно спрямо тимовете, които се борят за Лига Европа. „Лудогорец“ отново ще е шампион, няма съмнение в това, но разпределението на другите евроквоти ще е изключително интересно. Бившият ми клуб „Славия“ е приятната изненада в тази кампания, играят много приятен за окото футбол, всичко им се получаваше преди прекъсването, бяха набрали скорост и можеха да се преборят за по-челна позиция.

СИТУАЦИЯТА В КАЗАХСТАН

За съжаление не успях да си дойда в България, защото до последно мислехме, че първенството ще стартира. Нещата обаче се отложиха и не се знае кога ще приключи пандемията. Границите и летищата са затворени. От седмица и малко повече обстановката тук е идентична като у нас. Допреди десетина дни парковете бяха отворени, имахме възможност да провеждаме някакъв вид тренировка, но затегнаха мерките, затвориха парковете и сега може да се излиза навън единствено до магазина за храна или аптеката. Абсолютно сходно на ситуацията в България. Най-неприятното е, че не мога да правя това, което обичам – да тренирам с топка. Принуден съм да се подготвям вкъщи. Правя го ежедневно, стремя се по някакъв начин да поддържам кондиция. Нямам представа кога ще вдигнат забраната за футбол. Президентът на страната обяви, че кризисната ситуация се удължава до началото на следващия месец или по-късно. Най-оптимистичните изгледи са да започнем тренировки в средата на май и през юни да рестартираме първенството, но се чака крайното решение. Тук шампионатът е обърнат. Изминали са само два кръга от новия сезон и това ще позволи да се лавира и да се изиграят всички мачове, а не както в Европа.

ТРАНСФЕРЪТ В „ЖЕТИСУ“

Договорът ми с „Арарат-Армения“ изтичаше през лятото и клубът се забави с подновяването му. Появи се опцията „Жетису“, условията бяха по-добри и реших да се възползвам. Времето ще покаже дали тази крачка е била правилната, или не. Като цяло в Армения всичко ми беше наред, бях щастлив, защото станах шампион, спечелих суперкупата, стигнахме за първи път в историята на страната до последното стъпало преди групите на Лига Европа. Бяхме но крачка да влезем там, но не ни достигна малко опит и късмет срещу „Дюделанж“. Бихме ги в първата среща у дома с 2:1, те ни биха на техен терен със същия резултат и в продълженията ни отстраниха. Сега в Казахстан целта е да влезем в тройката. Доста е оптимистично, тъй като тук има няколко отбора, много по-заможни, но ще дадем всичко от себе си.

АДАПТАЦИЯТА

Нямах проблем в това отношение. Руският ми е много добър. Всички го говорят, въпреки че има и местен език. Мартин Тошев също много ми помогна да вляза бързо в обстановката и ме запозна с изискванията. Градът, в който отборът е базиран – Талдъкорган, е около 100 000 жители, но е скромен. Усеща се като че ли времето на социализма, сградите са по-стари, автомобилите и те. Не е толкова европеизиран, няма много развлечения и можеш да мислиш само за футбол. Поне е близо до един от големите и красиви градове Алмати, бившата столица.

ЗАПЛАТИТЕ ВЪВ ВРЕМЕТО НА ЗАСТОЯ

Голяма част от казахстанските клубове предприеха мярката с намаляване на заплатите на своите футболисти. Говореше се, че това ще стане и в „Жетису“, но за наша радост до момента такива разговори от ръководството не са водили с нас. Може би ще има такива, но поне засега не се е случило.

СТОЙЧО СТОИЦОВ

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *