Глобалната пандемия от коронавируса Covid-19 зарази икономиката и финансовата система. Рецесията е неизбежна, а повечето експерти се тревожат за банковата система, която и преди кризата с коронавируса имаше недолекувани проблеми. Правителствата и централните банки обмислят редица регулаторни изменения, така че банките да преминат през кризата без допълнителни поражения върху здравината си, пише БНР.
Мнозина се питат заразата, плъзнала през икономиката и обхванала бюджетите на засегнатите държави, може ли да премине леко през банките и има ли лечение и за тях, ако заболеят отново.
Националното радио представя мненията на Пиер Ортлиб от Официалния форум за парични и финансови институции и Маркус Демари от Германския икономически институт в Кьолн. Разговорите с двамата са излъчени в предаването „Събота 150“.
Риск от необслужвани кредити
„Първият риск идва от неплатежоспособността, която фирмите и домакинствата ще изпитат заради изолационните мерки. Ако погледнем банковата система на Италия, където все още има много пукнатини въпреки направените подобрения, необслужваните кредити може наистина да достигнат много притеснително ниво и да създадат огромен проблем“, коментира Маркус Демари от Германския икономически институт в Кьолн.
„Аз обаче мисля, че има друг важен проблем за банките и той може да се появи от пазара на държавни облигации. За да преодолеят тази корона криза, държавите трябва да поемат дълг, а в същото време, заради ограничителните мерки, приходите им от данъци намаляват. Просто фирмите, които нямат дейност в момента, няма да плащат данъци или вноските от тях в хазната ще бъдат много по-малки от планираното в бюджетите. Това директно води до поскъпване на дълговите книжа за държавите, или казано по друг начин – ще им е по-скъпо да си набавят необходимите пари“, допълни Демари.
Според него гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард вече е имала своя първи момент, в който трябва да вземе мерки, „каквото и да струва“ – фразата, с която предшественикът й Марио Драги през 2012 г. спаси еврото.
Освен „базуката“ от 750 милиарда евро, които Франкфурт ще налее в икономиките на страните от еврозоната чрез изкупуване на дългови книжа, банката разреши на страните безлимитно да се възползват от този инструмент – начин, по който да помогне на правителствата да си набавят необходимите финансови ресурси.
Всички те обаче са насочени към здравната система, от една страна, а от друга – към овладяване на социалните и икономически последици, настъпили от масовата изолация.
Тогава какво се случва с банките?
„Проблемът тук е в магнитуда на труса, който ще се появи от ръста на необслужваните кредити. Много банки бяха доста „крехки“ по този показател още преди кризата, макар че като цяло банковата система е в доста по-добра ликвидна позиция спрямо кризата от 2008 година благодарение на регламента Базел III. Въпреки това в идеалния вариант ще бъде разрешено на определени клиенти да забавят плащания. Не вярвам да се стигне до опрощаването на кредити. Както и да бъдат „разхлабени“ правилата, след кризата банките ще се окажат с доста по-големи портфейли от необслужвани кредити и трябва да се намери начин ситуацията да не бъде изпусната от контрол“, коментира Пиер Ортлиб от Официалния форум за парични и финансови институции.
Суапови линии и хеджиране
Той обърна внимание на една от по-малко коментираните мерки, а именно задействането на суаповите линии между централните банки. Това са инструменти, в случая на валутния пазар, които представляват договори за бъдещи плащания. Федералният резерв на САЩ задейства пет такива линии, две от които с Европейската централна банка и с Английската централна банка, припомни Ортлиб.
„Активирането на суаповата линия между Федералния резерв и Европейската централна банка беше много важна стъпка, защото позволи на европейските банки да имат сигурна доларова ликвидност. В много аспекти тя е много по-важна от евровата. Всъщност ФЕД усети сериозната необходимост от долари не само в Европа, но и в Азия“, казва експертът.
„Има два вида институции, които понасят щети от коронавируса. Единият вид са застрахователните компании, които работят в евро, но инвестират портфейлите си в кошница от инструменти, голяма част от които са в долари. Covid-19 кризата обаче направи много по-трудно за тях да хеджират инструментите в портфолиото си, особено доларовите. Въпреки че звучи доста далечно за крайния потребител, това е потенциален сериозен системен риск“, допълва той.
„Хеджирането“ е финансова операция на един пазар за намаляване на риска от загуба на друг пазар. Не само при застрахователните компании, но и при пенсионните дружества активите се държат в кошница от инструменти, които носят различен риск – акции, облигации и други, често разпределени в пазари в различни държави.
Нарушените доставки удрят паричните потоци
Проблемът с Covid-19 е, че е с глобално разпространение, което прави почти невъзможно да се намери сигурно убежище, а това удря немалка част от портфейлите на дадени компании, допълни Ортлиб.
„Вторият риск идва от нарушаването на веригите за доставки. Това може би е по-малък проблем за Европа и по-голям за Азия. Нарушаването на веригите променя и паричните потоци, да не кажа, че ги спира. В много случаи говорим отново за доларови плащания. Въпреки това крайният ефект се отразява навсякъде, защото ако има нарушения в плащанията, и работниците не могат да получат заплатите си. Това обаче връща топката към банките и останалите институции, които не могат да получат вноските си навреме“, казва той.
И отново се връщаме към темата с необслужваните кредити. Едни от нискорисковите активи, които са част от банковите портфейли, са държавните облигации. Обаче заради Covid-19 ситуацията, в която се очаква все повече държави да поемат дълг, рискът ще се повиши, което ще увеличи цената на правителствения дълг за държавните хазни.
Спорът за „коронаоблигации“ в Европа
Най-закъсалите държави – като Италия, Испания и Франция, настояват за общи еврооблигации, които придобиха названието „коронаоблигации“. Германия и Нидерландия категорично се противопоставят – ситуация, позната от предишната криза.
„Кризата е изключително тежка в Италия. Ако няма някакъв механизъм, през който цялата еврозона да сподели риска, то тогава ударът няма да е само върху тази държава, но и върху цялата еврозона. За да се върне Рим към икономически растеж, ще има нужда от много пари, но в условия на рецесия вероятността това да стане чрез самостоятелно поет дълг е минимална. Ето защо еврозоната трябва да използва еднократно общ дългов инструмент, с който да подпомогне Рим в осигуряването на достатъчен ресурс, за да се справи“, каза Маркус Демари.
„Противопоставянето на еврооблигациите през 2011 и 2012 година беше заради факта, че имахме несиметричен шок в еврозоната. Някои държави бяха ударени много повече от други. Кризата с коронавируса обаче е симетричен шок за цялата еврозона, всъщност за цяла Европа и много държави извън нея. Необходимо е общо действие, за да се справим с тази ситуация. Ето защо съм убеден, че е добро решение да емитираме общи еврооблигации, в които рискът е споделен между държавите от еврозоната“, добави той.
Освен това изграждането на банковия съюз вече дава на страните от еврозоната ресурси – чрез Европейския стабилизационен механизъм и други институции, които могат да бъдат използвани, допълни Маркус Демари.
Какво правят държавите извън еврозоната, сред които е и България
„Тези държави имат подобни регулаторни изисквания, следователно и инструменти, каквито и в еврозоната. Разбира се, те имат механизми за овладяване на банкова криза, но проблемът е, че трябва да го направят самостоятелно – без помощ от институциите в еврозоната. За да осигурят стабилизиране на банковата система, те трябва да наберат ресурс от пазарите, което моментално ще увеличи дълга им“, каза Демари.
В България банковата система е стабилна, а централната банка предприе редица регулаторни мерки, с които да осигури допълнителна ликвидност на търговските банки. Тези действия на БНБ имат категоричната подкрепа на експертите.
