Eдин от най-старите чауши Асен Ботев: На разложката Старчева е важно да врънкат тъпането, да пеят звънците, да прочистват въздуха и нас

Разлог се събуди за Старчевата, от махалите потекоха дружините с „чаушето”/ кукерите /, за да направят своето предпразнично шествие през града. Пискат свирките, тъпаните гърмят, „звонците” будят върховете на Рила, Пирин и Родопа. За нощната обиколка Асен Ботев, който след бай Благо Татарски остава един от най-старите чауши, осветлява: „Върти се обратно на часовниковата стрелка. Има пречистваща сила, чаушите се носят със звънци и кожи, но без маски, играят хора през целия град, докато свържат кръга”. Но участниците в идващия празник правят и загрявка – да се покажат, да поразучат как стоят нещата при останалите, защото гореща е надпреварата между махалите.

Асен Ботев е истински разложанин, макар неговата майка да му е преляла 50 процента банскалийска кръв. Но му е чуждо познатото съперничество между съседите. Питам го откъде все пак го има и той пояснява: „Някога междата между Разлог и Банско не е била ясно разграничена, мешали са се ниви и ливади и оттам пламвали препирни и караници”. В обяснението си баче Асен не пропуска и голямата близост на двата града, което само по себе си е повод да има надпревара по всички направления.

Асен Ботев е художник, скулптор и каменоделец, жрец, потопен в миналото, обичаите, обредите на своя край. Макар и човек на изкуството, прекарал години из Европа, баче Асен „си вреви на разлошчи” и това придава богата и неповторима изразност на мислите му: „Разложкият говор има запазени думи и понятия, идващи от най-дълбоки словесни пластове” – уверява ме. „Освен две нашенски понятия за ДА и Не, имаме и трето. На ДА казваме БА, на НЕ – БЕ, а ВОО не е нито ДА, нито НЕ, то е утвърдително-отрицателно, то е неутрално. ВОО означава, че това, което ти казва събеседникът, няма връзка с разговора ви”.

Асен се връща в своята младост, когато за първи път се е преобразил на чауш: „През 1973 година се направих с кожи и звонци. Навремето имаше едни червени пръчове и много ми харесваха, сега изчезнаха. Тогава учех в Художествената гимназия в София и исках да се облека в тези кожи, защото бяха много редки. Ама не бяха обработени както сега и яко миришеха” – гръмко се смее баче Асен.

През последните години кукерската вълна заля селищата на Благоевградска област, но Разлог си остава своеобразният връх, столицата, която дава дух и насоки на останалите – заради масовото излизане на 1 януари на маскирани с кожи или „джисдосани” в народни одежди ергени и моми, мъже и жени, деца и старци. В деня на разложката Старчева е трудно да кажеш кои са повече – участниците или зрителите, последните са не само местни жители, но и гости от цяла България и чужбина.

Мъча се да разбера защо кукерският празник в Разлог е така силно изявен, откъде чаушите черпят сила. Асен Ботев съобщава: „Местните хора са наследници на диите, имало е такова тракийско племе в Разложко. От него произлиза името Дионисий”. Нека учените се произнасят дали това тълкувание отговаря на истината и тукашните новогодишни игри се свързват с бога на виното и неговите буйни шествия от пияни менади и похотливи сатири с човешко тяло и кози крака.

Колкото до следващия извод на моя събеседник, той заслужава сериозно внимание: „Ние не сме трепнали седем хилядолетия, нищо че ме гледаш така, нито генетично, нито като манталитет сме се променили” – баче Асен отново разтваря широка усмивка сред патриаршеската си брада.

Преди години разговарях с баш тартора на разложките чауши, покойния вече бай Благо Татарски. Той разказваше, че през турско Старчевата е била забранена. По време на Хуриета от 1908 г., когато българите получили равни права с мюсюлманите, на първи януари баща му излязъл навън и развял кожа от животно. Така, без да предполага, възвестил възраждането на стария обичай в Разлог. Оттогава празникът непрекъснато набира мощ, а от няколко години се провежда и като Международен кукерски фестивал.

Любопитствам какво се крие зад разложката Старчева. „Тогава се продупчва небето – настоява Асен Ботев. – Казано небе, е тъпанарски, но ние сме такова поколение. Аз съм априлско и чернобилско поколение, това ми е най-голямата беля”. Искам да се осведомя какво ще рече априлско поколение за баче Асен и той уточнява: „Роден съм на 20 април, неделя, през 1956 година, когато се открива Априлският пленум”. Налага се да поясня, поне за по-младите, които едва ли са чували за този форум на БКП, че под неговите решения и директиви премина управлението на Тодор Живков. Колкото до връзката на Асен Ботев с Чернобил, това според признанието му са болестите, които е добил от аварията на атомната електроцентрала. Моят събеседник се връща в разговора ни: „Всъщност в древното вярване, в народната вяра границата между световете – земния и свръхестествения, става на решето, през което навлизат сили от други измерения. Това не е много по Айнщайн, но в древни времена така са си мислили людете тук. А и ние така си го знаем”.

Баче Асен ме въвежда в кухнята за приготовленията на Старчевата. Организацията осъществят седемте махали – Дъгата, Крапата, Вароше, Сръбо, Илико, Циганската, Долната. Чаушите събират пари и дърва, за да се покрият разходите за кожи, звънци, музика. После създават временен щаб. Вечер се умува какви сцени и смешки да се разиграват, какъв декор и инвентар да има, дали да се поръчва камион.

„Една година – сеща се баче Асен, – имаше много сняг и влачиха шейни с впрегнати животни. Друг път на каруца бяха качили „Москвич”, който гореше, бяха се направили на пожарникари и гасиха с пяна”.

Но най-голямото зрелище било, когато Асен Ботев се завърнал от Англия с приятелка и на 1 януари я завел да гледат Старчевата. „Нашата махала се бяха направили на спешно отделение. На платформа имаше операционна маса. „Докторите” бяха пияни и даваха на болния да пие ракия за упойка. Вадят черва, трахея от заклано животно. Англичанката се разплака от ужас. Такова нещо в нейната страна не може да се случи”.

Безспорно Старчевата е явление, което помага на местните хора да осмислят идентичността си и се усещат като общност със свое неповторимо лице. Бай Асен пояснява: „Разлог се е създал като селище от няколко яки рода. Първоначално са живеели самостоятелно на различни места в околността. Постепенно са се събрали на едно място и се обособили махалите. Събирали са се по празници, пеели са, играли са, женели са се. Така се е зародила и общата Старчева”.

Асен Ботев се опитва чрез скулптурата да насити Разлог със символиката на Старчевата и духовните знаци от миналото. След като двадесет години правил проекти за чауш, най-сетне успял да го осъществи в камък. „Като пуснах снимка в интернет, мои приятели от Франция показаха същите кукери от Ботсвана и от Швейцария, точно като разложките чауши”. Негова е и реализацията на герба на Разлог, направен от камък и метал, който стои на най-високото място на Предел. Сега дяла нов знак на града, отново е от три мраморни блока, които символизират Рила, Пирин и Родопите, и ще стоят при входа на Разлог откъм Велинград.

Особено забележителна е творбата му на Древния български календар – дванадесет фигури на различни животни, издялани върху каменни късове. Всяка изобразява съответния месец от годината. Асен пояснява, че находката с първообраза е изровена от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на 20 век. Паметникът е датиран към 8 век сл. Хр. и е единственото пълно изображение на Древния български календар, открит в земите на днешна България. Съвременната му версия, изработена от Асен Ботев и с подкрепата на община Разлог, е поставена през 2011 г. в централния парк на Разлог и е една от най-значимите забележителности на града.

Като художник живописец Асен Ботев се отдава и на хералдика, негови са проектите за гербове на няколко селища в Разложка община. „За тази работа е нужно преди всичко да доловиш духа на населеното място, това, което е давало облика му през вековете и се е запазило. Нужно е голямо проучване, търпение и време, докато искристализира идеята”.

Между другото се сеща за съучениците и приятелите от Художествената гимназия в София. Споменава Иван Милушев, покойните Атанас Дафинов и Георги Ковачев, Георги Стойчев и Иван Кутузов, все хора от Благоевград и областта. По пътя на скулптурата поема с препоръка на баща си, който го изпраща да учи грънчарство при големия майстор Атанас Джолев, а после работи и при известни разложки каменоделци. За съжаление и двата прочути някога занаята са останали в миналото, техни свидетелства могат да се видят най-вече в музея на града.

Баче Асен Ботев сега е под пара, младежкият му дух е обладан от подготовка за участието в предстоящата Старчева. „Важното е да врънкат тъпането, да пеят звонците, да прочистват въздуха и нас”.

ВЛАДО КАПЕРСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *