Публикуваните вчера документи за убийството на президента на САЩ Джон Кенеди са истинска находка за търсачите на истината.
Мнозина се опитват от повече от половин век да установят какво се е случило в Далас през 1963 г., пише в. „Ню Йорк таймс“, цитиран от БТА.
В документите се говори за мафиоти, шпиони и кубинци. Те съобщават за подозренията на Кремъл, че зад убийството е стоял вицепрезидентът Линдън Джонсън, както и опасенията на властите в САЩ, че обществото няма да приеме официалната версия за събитията.
Някои от тях показват вълненията и хаоса през дните след убийството на президента. Сред тях е и паметна бележка, очевидно продиктувана от самия директор на ФБР Джон Едгар Хувър малко след убийството на Лий Харви Осуалд през ноември 1963 г., която започва с лаконичното изречение „няма нищо ново по случая Осуалд, освен че е мъртъв“.
Само 53 от публикуваните вчера 2891 документа никога не са били разкривани. Останалите са били публикувани с редакции, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“.
Един от тях разкрива реакцията на убийството в СССР. Някои в Москва са го сметнали за преврат на ултрадесните сили в САЩ и са очаквали, че за случая ще бъде обвинен Съветският съюз. Неназован информатор е казал пред американски шпиони, че КГБ разполага с доказателства, че президентът Джонсън е отговорен за убийството.
В паметната си бележка два дни след убийството директорът Хувър изразява безпокойство, че убийството на Осуалд ще предизвика съмнения сред американците, че той е истинският убиец. За убийството на Осуалд не може да има извинения, особено предвид предупрежденията към полицията в Далас, е заявил Хувър, намеквайки, че ликвидиралия го служител на реда Джак Руби може да е свързан с чикагската организирана престъпност. Директорът е предвидил, че това скоро ще доведе до цяла индустрия от разследвания и подозрения.
Хувър е изразил и притеснения, че контактът между Осуалд и кубинското посолство в Мексико, както и изпратеното от него писмо до съветското посолство във Вашингтон, може да усложнят външните отношения на САЩ.
Документите няма да сложат край на споровете и спекулациите, а някои от тях може да предизвикат нови въпроси, отбелязва в. „Ню Йорк таймс“. През 1975 г. директорът на ЦРУ Ричард Хелмс е бил запитан, по време на показания под клетва, дали има информация, показваща, „че Осуалд е бил агент на ЦРУ или че агент. . .“
Но публикуваната част от документа свършва там. Отговорът на Хелмс също не е показан, отбелязва американското издание.
Останалите документи ще бъдат публикувани след 6-месечно проучване, отбелязва в. „Вашингтон пост“. Президентът на САЩ Доналд Тръмп отстъпи, давайки този срок, за да може да бъде редактирана определена информация, свързана с националната сигурност.
Някои от липсващите материали са тези от най-голям интерес за експертите по случая, например 338-странично досие за Джон Мур, ръководител на клона на ЦРУ в Далас по време на убийството. Липсва и 18-странично досие за Гордън Макглендън, бизнесмен от Далас, разговарял с Джак Руби точно преди той да застреля Осуалд. Не са публикувани и материали за известни кубински дисиденти в изгнание, противници на Кастро, които също са били сред заподозрените за убийството групи.
Въпреки това документите не опровергават теорията, че бившият морски пехотинец Осуалд е действал самостоятелно.
Дълъг проектодоклад на Комисията по убийствата на Камарата на представителите на САЩ отхвърля като малко вероятна версията, че Куба е разпоредила убийството заради опитите на ЦРУ да ликвидира Фидел Кастро.
Повечето американци обаче смятат, че Осуалд не е действал сам, отбелязва в. „Вашингтон пост“, цитирайки проучвания на „Галъп“.
