Бях дързък и направих контрапроект на арх. Агура, за да се освободи пространство за големия фонтан в новия център на Благоевград
Когато един журналист търси събеседници за телевизионни предавания, той обикновено разчита на добри специалисти, които не само има какво да кажат, но и да покажат резултати от труда си. Един от тях е арх. Веселин Белинчев. Той може да говори по много теми, но архитектурата е не само негова професия, тя е целият му живот. За повече от 40 години има над 1000 реализирани проекта и сега иска да издаде фотокнига със снимки от този труд, за да я подарява вместо визитна картичка. Показа ми част от проектите си с 3D анимация и съм впечатлена от начина му на мислене и визията, която има за живот в един по-красив, удобен и модерен дом. И не само дом – пространството около него е така организирано, че да задоволява всички нужди на едно съвременно семейство. Той има архитектурна визия за бъдещето, но в същото време, когато е необходимо, съобразява своя проект с възрожденската архитектура, със старите модели и традиции, за да ги запази за поколенията. Помни ги от детството си в село Бачево, Разложко, където е роден на 17 февруари 1957 година. По бащина линия баба му е Божана, а дядо му Илия.
„Бяха работливи и честни хора и мисля, че тези качества съм наследил от тях – споделя арх. Белинчев. – А може би талантът идва от мой родственик по бащина линия, който е бил добър художник. На полето в Бачево съм видял първия самолет. Обикалял съм планините и до ден-днешен обичам природата, която в нашия край е неповторима. Баща ми е Атанас Белинчев и е бил най-будният младеж в Бачево. Той беше счетоводител и работеше в пощата в Благоевград, където дойдохме, когато бях на 4 години. Квартирата ни беше в центъра на града, до пощата. На втория месец се загубих и предизвиквах напрежение и стрес в майка ми, но помня, че сам се върнах на същата улица в дома си след един час. Оттогава имам пространствена ориентация. Майка ми Славка Белинчева е от с. Овчи кладенец, Ямболско. Идва на гости на сестра си в Бачево и там се запознава с баща ми. Разказвала ми е, че когато пътувала с теснолинейката от Велинград, била много впечатлена от природата и въздуха в региона. Около две години беше учителка в Бачево и след това възпитателка в Дома за деца и юноши в Благоевград. Уважаваха я всички, защото беше много добър човек. Искаха да направят баща ми началник на пощата, но не беше член на партията и това не се случи, затова продължи да работи в профсъюзите.
От малък рисувам и всички мислеха, че ще стана художник. В шести клас учителят по рисуване, другарят Груев, каза: „Не, ти ще станеш архитект. Тогава дори не знаех какво означава тази дума, но проучвайки значението й, постепенно се запалих да създавам рисунки с обеми, за да оставя нещо след себе си. Приеха ме архитектура във ВИАС, където завърших през 1982 година. Имах интересни студентски години. Тук се научих да разпознавам нещата от архитектурна гледна точка. Проф. Стефан Стефанов ми преподаваше и много ми даде. Харесваше работите ми и от втори курс започнах да участвам в конкурси. Три от тях бяха в Благоевград. Първият беше за Летния театър на Ловния дом, вторият беше „Майка България”, където е Кръстът в момента, и третият е квартал „Освобождение”. Последният проект беше и моята дипломна работа, защото включваше освен жилищни сгради и градоустройствените пространства, които трябваше да се изпълнят със съдържание. Когато бях 3 курс, в списание „Архитектура” беше публикуван проектът за новия площад и три часа се разхождах навън, за да си представя коя сграда къде ще бъде разположена. Имам и намеса във визията на този център, защото проектирането му започна, когато работех в Проектанска организация. Фонтаните на долното ниво се направиха благодарение на мен.
Малко лудост трябва да има в нашата професия и аз винаги съм бил дързък с цел да се създава нещо по-необичайно и интересно. Направих контрапроект на архитект Агура. Почувствах, че мога да изместя улицата, която сега е зад Американския университет. Партийният дом тогава е изместен с 30 метра встрани по моя проект. Така стана възможно да се направи големият фонтан. На новия площад направих префасадиране на жилищна група „Христо Ботев”, пред пощата вдясно. Там се намираха едни от най-грозните сгради в града. И аз си казах: „Как така, това ще бъде източната фасада на новия площад, тук трябва да стане нещо уникално”. И направих така, че без да излизат хората от домовете си, да се направи реконструкцията. Махнах балконите и покрива, преоблякох сградата с нова премяна и сега е една от най-хубавите сгради в Благоевград. На ъгъла успях да направя заоблените тераси, които после станаха модел за Купола. Той беше четвъртит, но като видяха, че от нищо направих нещо, и го направиха с цилиндрите. След това участвах в един международен преглед и само моята сграда беше публикувана в каталога. Тогава почти всички архитекти участваха със свои проекти за града.
Още в студентските години разбрах, че един архитект освен талант трябва да има и дързост, за да реализира нещо, което да го прави забележим и различен”.
Съпругата на арх. Белинчев е д-р Петранка Тодорова и е завеждащ физиотерапия към МБАЛ – Благоевград.
„В общежитията ми бяха предрекли, че ще намеря жена си на бригада, и така стана. Тъй като съпругата ми е от Шумен, имахме дилема, когато завършим, дали да живеем в Шумен, или в Благоевград. Избрах като начало неутрална територия – София, но тъй като нямахме жителство, първите няколко месеца работих като бетонджия 4-ти разряд на Японския хотел. Майсторите дори не вярваха, че съм завършил архитектура, и ме караха да си покажа дипломата. Тогава взех решение да се приберем в Благоевград. Имаме две прекрасни дъщери, които поеха по моя път – и двете са архитектки. Славина се занимава предимно с интериор в София, а Камелия е в Англия. Тя има интересни идеи и модерно мислене, но в чужбина е малко трудно за реализация. Имам четирима внуци – две момичета и две момчета, и когато съм с тях, забравям кой съм! Най-големият ми внук Камен е на 14 години и рисува много добре, а малките близнаци са на10. Внукът Виян в Англия също има интерес към моята професия. Има интересни идеи. Моделираше от малък, рисува обемно и иска всичко да бъде направено по най-добрия начин. Надявам се, че има кой да наследи професията ми”, разказва арх. Белинчев.
През 1991 той създава свое проектантско ателие „Пирин дизайн”, което ръководи до ден-днешен.
„Архитектурата е професия, в която има много емоции и предизвикателства. За мен всяка къща и сграда има свой дух. Чрез него могат да се усетят преживяванията на хората, които са я обитавали. Различните стилове архитектура също носят различни внушения на своето време. Понеже си забелязала, че работя и във възрожденски, и в модерен стил, искам да добавя, че правя всичко, дори сгради и в ултрамодерен стил. Бизнес центърът на Благоевград е първата сграда в града с окачена фасада. Собственикът ми даде пълна свобода да измисля нещо интересно и хубаво и такова се получи. Тя е разрязан цилиндър, разместен, с два центъра и всичко е направено на базата на гледката – откъде и какво ще се вижда. Редовно се качвах на хотел „Ален мак” да гледам мястото, за да видя как ще изглежда”, казва арх. Белинчев.
Той е проектант на Самоковския двор на Рилския манастир и ми разказа как този проект е станал негов.
„Преди 14 години дойдоха художникът на Рилския манастир и техничка, които бяха загрижени да намерят заместник на арх. Васил Китов, който е започнал да работи по реставрацията на този двор, но поради заболяване е помолил да намерят архитект от Благоевград. Предложиха ми и започнах неуморна работа с визуализации, с анимации, с промяна на функцията, за да стане нещо неповторимо и в същото време естествено допълнение към Рилския манастир. Там е минавал пътят за Самоков и затова се нарича Самоковският двор. Имаше стари бараки, преди да започне реставрацията. Сега там е Пожарната служба, Неделното училище, там е манастирската сладкарница, магазините за сувенири. С игумена Евлогий ходихме да избираме камък за сладкарницата и ходих почти всяка седмица да упражнявам авторски надзор. При едно от пътуванията видях, че камъните се строят на хоризонтална фуга, но вертикална няма. Отидох да кажа на майсторите какво и как да се направи. Качвам се на джипа да си тръгвам, но видях един майстор и се сетих, че и на него нещо трябва да кажа. Слизам от джипа и виждам, че той тръгна назад. Хванах вратата да го спра, но това беше невъзможно. След 5 метра по наклона той спря сам. Имаше метални колове с гуми и джипът натиснал металния кол, гумата повдигнала задницата и джипът спря. Тогава веднага си помислих за намесата на свети Иван Рилски. Сигурен съм, че той ми помогна. В тази света обител не може да се направи нещо компромисно, всичко трябва да е изпипано както трябва, и днес всички харесват това, което е направено. За чешмата в двора извиках майстор от Банско, който я реализира по наш проект, и стана много добре. Има подписан Акт 15, но имаше проблем в пречиствателното съоръжение и всеки момент се надявам този обект да бъде узаконен и с Акт 16.
Сега след 40 години имам щастието да реализирам част от дипломната си работа. На 3 декара в кв. „Освобождение” от десет години придвижвам преписката в общината и вече имаме разрешение за строеж на уникални модерни сгради. Навремето конкурса спечели Спиридон Ганев, който е архитект на Югозападния университет, но комплексът вече е презастроен. Предвиждах той да бъде с жилищни сгради на 2 етажа, в един стил на това уникално място – три хълма с южно изложение, което не се среща в цялата страна. След като мина корпусът, се разрешаваше вече да се строи на 5, дори 6 етажа, в различни стилове и не се получи това, което трябваше.
Мога да се похваля с площада в Кресна, който беше една от първите ми реализации. Той още е непокътнат, все едно е направен преди една година, докато нашият площад в Благоевград втори път се прави и целият е натрошен, защото са използвани неподходящи пясъчни плочи. Лошо проектиране. Басейнът ни не работи пак поради лош проект. Лошото е, че инвеститорите не залагат на нас, които милеем за града ни, а възлагат работа на колеги от столицата, които понякога претупват работата.
Последните години сме много натоварени с много обекти. Много българи, които се връщат от Европа, харесват Пиринския край и правим много къщи в района на Банско и Разложко. В Добърско направихме няколко къщи, като едната е много особена. Тя е в средиземноморски стил. Клиентите ми казват, че когато отидат в прословутата черква „Св.св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, туристите минават и през тяхната къща, приемат я като забележителност. От чардака има невероятна панорама към Пирин планина. Гледките в този край са най-ценното нещо, което архитектът винаги трябва да има предвид.
Миналата година правихме проект за центъра за йога в Банско. Сградата прилича малко на операта в Сидни, която първоначално е била отхвърлена, а после стана една от най-уникалните сгради в света. В момента реализираме и един голям жилищен блок в Банско, където при голямата офанзива преди 20 години работих с едни испанци, но не можаха да реализират това, което бяхме замислили, и сега го реализирам с други инвеститори. Хубава сграда с подземен паркинг. Правил съм много концепции за района, сред които около 5 концепции за голф. Преди 30 години проектирах концепция Предел-Бетоловото. Когато я защитавах в Министерството на регионалното развитие и благоустройството в София, един колега скочи срещу мен и каза: „Вие си фантазирате – какъв голф в България?!”. За мое щастие след 5 години голфовете, които се построиха, станаха едни от най-хубавите, реализирани в страната ни. Испанците много харесаха „Пирин голф” и казаха, че на 20 минути от него трябва да има поне още едно голф игрище. Такова е правилото. Направих тази концепция по мое желание, без някой да ми поръчва.
От община Благоевград ни възложиха да направим Кръста над града. Направихме обществено обсъждане с анимация. В проекта имаше фуникуляр, т.е. кабинков лифт, който се движи по релси и се използва за транспорт на стръмни участъци, имаше площадки за наблюдение на панорамата към града… Но след това откраднаха проекта, реализира го друг и не се направи това, което е задължително, необходимо и достатъчно. Затова пък сега имам една идея, която съм споделил с ръководството на града, ще я даря и се надявам Общинският съвет да вземе решение да направим една панорамна площадка около Кръста, откъдето има изглед към целия град отвисоко”.
Попитах го дали е провокиран от свои колеги в добрия и в лошия смисъл на думата.
„Това ни съпътства навсякъде. Много от идеите ми се откраднаха. Когато разработим нещо интересно, отива при друг, може би за по-ниска цена или по-други причини. Това ми е болка, и проблемът е, че не се изпълнява както трябва след това. Бях направил уникален комплекс в Банско с 36 магазина, с тесни улички, с площадче, ресторант, часовникова кула, параклис – нещо, което го няма на Балканския полуостров. Получихме разрешение за строеж, но впоследствие стана вклиняване с друг проект и друг проектант и направиха нещо като полумол. Когато ми го представиха, казах – само двата магазина отпред ще работят, и така се получи. Когато на възложителите в общината казали: „Защо не реализирахте на арх. Белинчев проекта?”, жената се разплакала. За мен това е признание, че са сбъркали”.
– Интересувам се кога един архитект разбира, че неговият проект ще бъде модерен в бъдеще – когато се учи от световни образци или е плод на лично въображение?
– По-скоро е комплексно. За да се реализират образци на световно ниво, трябва да има концепция и виждане за цялото пространство и всички да се подчиняват на общата цел. Наскоро пътувахме до Дубай и видях какво правят там. Всеки идва с инвестицията си и прави огромни сгради, но не се бият една в друга. При нас понякога най-елементарни съседски отношения създават много проблеми и се получават архитектурни нормативни циреи. Така ги наричам аз. Убеден съм, че понякога може да се наруши малко нормативът в името на това да се направи нещо по-добро, по-удачно и по-хубаво. При нас инвеститорите командват парада, без да се мисли перспективно за бъдещето. По време на корпуса Благоевград беше уникален град, в който идваха много туристи, но от 20 години този поток спря, защото нищо ново няма да се види. Хотели стоят затворени, заведения също. Няма някаква обща архитектурна концепция в града ни, единствено нормативите се спазват – височини, отстояния… Много често нещо се замисля по един начин, при реализацията строителят прави промени и се приема. Презастрояването е огромен проблем навсякъде, няма място за паркиране на колите, които стават все повече. Имаме идеи, защото Благоевград има накъде да се развива. Между „Грамада” и река Струма всички имоти са под прав ъгъл. При разкопките се вижда, че римляните навремето са правили „булеварди” и „улици” там. И те са готови за жилищни комплекси. Но покрай главните пътища се направиха сгради без обща концепция… На този етап общините са блокирани и не могат да направят необходимите стъпки. Всички отчуждителни процеси отиват в съда и те избягват да правят по-мащабни градоустройствени промени. Такава обща концепция липсва и в нашия град, за да може да се развива и да имат по-ясен поглед в бъдещето. Трябва да се реализират обекти, които да са приятни и за жителите, и за гостите на града. От 15 години разработваме концепцията за развитие на ски център „Картала”, който е стратегически обект за града ни. Много инстанции, проблеми, връщане, препятствия… Аз съм главен проектант и вече толкова години се борим. Има идеи за нови писти, нови влекове, но всичко върви много бавно. Прие се изменението на общия устройствен план на Картала, но сега се изготвя ПУП, подробни планове, и да се надяваме, че вече ще има резултат. Аз съм скиор от студентските години и когато срещам гости на курорта, всички казват: „Много е хубаво, но трябва да има още писти, влекове, лифтове, повече удобства за спортистите и гостите, защото тук има прекрасни възможности за целогодишен туризъм”. Трудно се реализират проектите при нас, защото всеки път има някаква забележка от някоя инстанция. Не е като в Китай – идва инвеститорът и започва строителство веднага.
В момента реализираме много мащабен проект – комплекс от дървени къщи на сръбската граница, община Драгоман. Очаквам комплексът да конкурира популярното етноселище на известния режисьор Емил Костурица – дървения град Мечавник, защото мястото е с повече дадености. Разположено е около малка рекичка, малко езеро, оградено с прекрасни гори и каменни скали. Много диво и уникално място!”.
Арх. Белинчев има много реализирани проекти, което означава, че въпреки трудностите е успял да се справи. Той е първият главен архитект на Разлог, но и доброволно напуснал, защото имал много работа и не успявал да се справи и с тези административни задължения. Малко хора знаят, че пет от обърнатите към площада на Разлог сгради са негови, като три от тях е печелил с конкурси. Първите три частни хотела в района също са по негови проекти. Последният хотел в Банско сега също е по негов проект, и то във време, когато се продават голяма част от вече построените.
„Сега хотелите се преустройват в жилищни апартаменти”, казва арх. Белинчев. Но моят екип има много работа, много проекти. Момчетата са много добри с компютрите. С 3D очила можем да разходим клиента из жилището му и да го накараме да се почувства собственик на свой дом. Много е важно тези проекти да бъдат реализирани добре. Работя с определени строителни фирми, които препоръчвам, защото качественото изпълнение е много важно”.
Арх. Белинчев е участвал в много конкурси в страната и в чужбина. Разказа ми, че някои е печелил, други не, защото:
„Не се подчинявам на изискванията в конкурса. Правя това, което смятам, че е най-добре. Само за Южния парк в София съм участвал в 4 конкурса. Последният конкурс, в който участвах, беше пешеходен мост над улица „Бяла черква”, който да бъде връзка на центъра с Витоша. В моя проект на моста имаше магазини, атракции, малък мол и най-важното – панорамна стъклена кула, която се издига на 160 метра. Подобно нещо има на много места по света и е прекрасна атракция. Защото София отвисоко е красива и има уникални залези. Проектът е много скъп, но може да възстанови средствата в годините. Не спечелих конкурса и проектът си стои. В Благоевград също съм участвал в много конкурси, като този за жилищната група срещу гарата и срещу Трето основно училище. Спечелих и двата конкурса, но се реализираха от други. В България един човек ако е против, се проваля всичко. Всички от квартала срещу Трето основно училище се разписаха под моя проект. Предвиждах вторичен площад, паркинги, малък мол, жилища, офиси, магазини, но сега се получи китайски квартал, както го наричат вече”.
Сега арх. Веселин Белинчев търси издател, който да направи фотоалбум с неговите реализирани сгради, защото има какво да покаже не само на клиентите си, но и на колегите у нас и в чужбина. Обича си работата и това се забелязва и от онези, които търсят архитекта, който да сподели в обем и визия желанията им и да им предложи неща, които дори не са мечтали.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
Комплексна сграда в жк „Еленово”
