Един от най-успешните кметове /1985-1989/ през времето на социализма в гр. Станке Димитров /Дупница/ – доц. д-р Алекси Тасев, представи пред политическия и културния елит на община Дупница своята най-нова книга „Кметовете на Дупница/град Станке Димитров 1944-2019 г.”. Монографията съдържа пълни данни за възрастта, образованието, политическата принадлежност, стила на управление и резултатите от дейността на кметовете на общината. Доц. д-р Алекси Тасев съзнателно избягва формулирането на обществено-политически оценки и обобщаващи изводи за управлението на различните кметове. Той е предоставил това право на читателите, които в зависимост от изложените факти за извършеното по време на мандата на всеки един от тях да формират оценката си за тяхното управление.
„Аз, като конкретен участник в управлението на общината, в качеството си на бивш общински съветник не мога да не отбележа моите конкретни виждания и оценки за управлението на кметовете през част от този период. Още повече че с много от кметовете на община Дупница /някои от които вече покойници/ имах и имам много добри отношения, независимо от различната ни политическа ориентация. Без да бъда краен и без да посочвам конкретни имена /читателите сами ще ги познаят/, искам да споделя, че кметовете на община Дупница могат да се отделят в две групи: В първата са стопани и строители на съвременна Дупница, когато тя беше естествен стопански, промишлен, транспортен, културен и спортен център на Югозападна България. Хора, които болееха за благото на своя град и община. Хора, които денонощно се стремяха да оставят нещо значимо след себе си. Хора, които можеха с личния си пример да вдъхновяват екипа, с който работят и цялата администрация. Демократи по дух и убеждение, независимо от конкретното историческо време, в което живееха. Във втората група са авантюристи и разрушители на община Дупница, активно спомогнали със своите действия и бездействия за нейната социално-икономическа и демографска деградация. Това бяха авторитарни ръководители, случайни, егоистични хора, залагащи на кухата поза, неспособни да работят в екип, разчитащи на конфронтацията, лицемерието и интригите. За Дупница е добре, че кметовете от първата група доминират. Те винаги са били много, много повече от кметовете във втората група.
Защо написах тази книга? Дадох си отговор на няколко въпроса, на които трябваше сам да отговоря. Има ли смисъл, дали някой ще прочете, дали ще му е интересно и дали мога да напиша такава книга. Отговорих си положително, седнах и започнах да търся материали, за да реализирам това свое намерение. 75 години са един достатъчен период, в който това, което се е случило, може да се представи, за да не се забрави. Този период е интересен и от друга гледна точка – за това, че в този период се сменят обществено-икономически формации, формират се нови социални и политически отношения. Сменяме традиционния капитализъм със социализъм, отказваме се от социализма и отново се връщаме в някакъв капитализъм. И поради тази причина всеки един мандат носи белезите на съответното време. Затова не е коректно, и аз не съм го направил, да сравнявам един мандат с друг мандат, или един кмет да сравнявам с друг, с неговите личностни характеристики, обществена популярност…
Разбира се, книгата, която се обозначи като научна монография, тя е такава, в съдържанието си не дава информация само за кметовете, а аз разглеждам общината като териториална и административна единица, с нейните характеристики, в това число и института на кмета, като давам информация, че кметовете до 1989 г. се посочват от Комунистическата партия, избират се като народни съветници и след това се избират на първата сесия на Общински народен съвет. През тези години общинските съветници бяха 120 души. Описал съм разликата и на сегашния съветник, и на народния общински съветник до 1989 г. Има много съществени разлики. Предишният общински народен съветник имаше район, имаше поръчения. След всяка сесия той се отчиташе пред избирателите. Имаше картони на всеки съветник за проведените пред сесийни и следсесийни срещи. Тоест, дейността на общинския, тогава наречен Народен съвет, беше отворен, видим за всички. Днешният съветник няма избирателен район. Той пред никого не се отчита, има някакво задължение, без да го подценявам, да се явява на сесията и ако прецени, да вдигне ръка или да каже нещо, за да го видят, че присъства. Така че и тези неща са намерили място в съдържанието на книгата.
Дали този период не е чак толкова голям да се описва, пък то и лично от мен… Аз го приех и като някакъв дълг да го направя това. Разполагам с достатъчно личен архив, а се затрудних изключително много с оставени материали в Държавен архив, за да може по-категорично този, който изследва този период, да се позове на архивни материали. По-голяма част от кметовете, които не са сред нас, не са оставили и не са имали това задължително отношение да има архив. Да се знае по-подробно какво се е случвало. Говоря за по-ранните периоди. Много трудно беше да намеря информация за първия кмет след 1944 г. Това е Васил Михайлов Гиздов от село Ресилово. От 1951 г. той не живее нито в родното си село, нито в града. Днес една част от хората, които очаквах да са тук, ги няма. Това не значи нищо, важното е, че хората, които са тук, значат нещо. Особено ми е приятно, че и екскметове са тук, Кирил Единаков, арх. Асен Пилев, инж. Атанас Янев… Сред нас е и адвокат Вера Соколова, която е най-дългогодишният секретар в Общинския народен съвет, която е работила над 15 години с трима-четирима кметове. Сред нас е и доц. д-р Крум Чивиев, който няколко мандата беше заместник-председател на Изпълнителния комитет”, заяви на представянето на книгата авторът доц. д-р Алекси Тасев.
Над 100 души уважиха събитието.
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
Авторът на книгата доц. д-р Алекси Тасев дава автограф на бившия кмет на община Дупница инж. Атанас Янев
Моменти от събитието
