Проф. Атанас Щерев е известен като „бащата на инвитрото“ в България. Допринася изключително много за развитието на модерното акушерство и гинекология у нас. Завършва Медицинския университет – София през 1969 г. и придобива специалност по акушерство и гинекология, а по-късно – квалификация по репродуктивна медицина и асистирани репродуктивни технологии. Създател на първата частна акушеро-гинекологична болница в България. Проф. Щерев в интервю за zdrave.to посочи, че няма данни безплодието в страната да се увеличава.
– Проф. Щерев, какъв трябва да бъде съвременният лекар?
– Трябва да знаем, че има азбучни истини за един добър лекар, за добрата лекарска практика. Един добър лекар лекува абсолютно всички хора еднакво. Няма значение дали е богат, министър, депутат или някакъв кмет и дали е някой сиромах и човек, който няма средства. Обаче хората, които имат повече средства, се лекуват по-добре – защо? Защото могат да избират, могат да ходят в няколко клиники, могат да си купуват скъпи лекарства.
А ние трябва да се стремим тази разлика при населението да я намалим, доколкото е възможно, да може да организираме общественото здравеопазване така, че най-бедните граждани на страната да имат възможност да ползват всички или почти всички постижения на медицинската практика. Това е принцип в медицината, защото лекарят е не само лечител, той е и учител за много неща – за това как трябва да се живее здравословно, как трябва да се възпитават децата и да порастват по-здрави, какво трябва да бъде отношението към тях и към болните и страдащите хора.
При всички случаи лекарят е и общественик, защото добрият лекар е уважаван от общността навсякъде, където и да е той, и се слуша думата му. Но когато не се слуша думата му, както често се случва напоследък в нашата страна, се случват лоши неща.
– Какви стъпки трябва да се предприемат, за да няма повече такива неуредици в здравеопазването?
– Ние, лекарите, говорим много години за реформа в здравеопазването и няма разбиране. Да, сложни са реформите, но има неща, които трябва да станат неминуемо и рано или късно те ще станат. Едно от тях е оценката на труда на лекари, сестри, акушерки, която сега не е адекватна. Ще ви дам един пример: ако в болница влезе един човек с апендицит и се оперира, от касата се получават за болницата едни и същи пари, независимо дали е прост възпалителен процес на апендикса, или е усложнен с перитонит, какъвто пациент е постъпил в друга болница.
Ако излекуването на единия случай струва една сума, в другия случай струва 10 пъти повече. И 10 пъти повече труд се полага. И при двата случая болният оздравява, но втората болница, която се грижи за такъв тежко болен, не получава необходимите средства. Затова трябва да се въведат така наречените диагностично свързани групи (DRG). Друго нещо, изключително важно, е да се даде право на медицински сестри и акушерки да имат самостоятелна практика. Това ще даде възможност за по-добри грижи за болните, за населението въобще, за развитие на профилактична дейност.
Самостоятелна практика те осъществяват във всички държави в Западна Европа, само у нас са подчинени на лекарите и имат ограничено въздействие върху здравната система. От друга страна, кешовите доплащания за здраве са близо 50% в България, а това могат да си позволят само по-заможни български граждани. А трябва да се направи така, че кешовите плащания да бъдат съвсем минимални.
– Как може да стане това?
– Ами много просто. Когато се каже, че Националната здравноосигурителна каса има определен пакет от дейности, които плаща, тя не може да плаща повече от това, което има като бюджет от здравноосигурителните вноски. Тогава се налага доплащане, което днес е в кеш, но когато всеки си направи доброволно здравно осигуряване, то ще плати допълнително необходимите пари за някаква дейност и човекът няма да ги вади от джоба си. Това не е направено досега, защото има два милиона български граждани, които нямат нито осигуровки, нито могат да плащат кеш, и така остават извън здравната система, само при спешни случаи постъпват в болница. Държавата трябва да направи и фонд за бедни и безимотни български граждани, за които да плаща, когато те имат нужда от медицинска помощ. Така цялото население ще бъде осигурено и няма да има нужда от кешови плащания.
– Защо не се прави тогава?
– Знае се какво трябва да се направи, но не се прави, няма политическа воля и не знам дали ние ще доживеем да видим това да се случи. Аз съм загубил вяра, че ще стане, докато съм жив, но дано за в бъдеще да се случи, защото това е модерното здравеопазване – когато ние се стремим колкото може повече хора, и ако може всички, да получават еднакво медицинска помощ и грижи. Не става въпрос само за помощ, когато са болни, а и грижи, защото възрастните се нуждаят от грижи. Аз бях рецензент на книга, която излезе в превод от английски на български език, и никога няма да забравя думите, с които авторът завършваше: „Какво е необходимо на възрастния – нуждае се от активен двигателен режим, от богата на калций храна, понякога от някои лекарства, но преди всичко – от внимание и грижи”.
– Вие продължавате да излъчвате тази доброта, с която са Ви запомнили Вашите пациенти още от началото на практиката Ви преди почти 60 години. Как го постигате?
– Аз на нашите специализанти, които са средно по 15-20 души, им казвам, че не можеш да бъдеш добър лекар, ако не си преди всичко добър човек. Най-напред трябва да бъдеш добър човек и тогава има вероятност да станеш и добър лекар.
– Когато имаш и добри учители, нали така?
– Да, разбира се, то това е много важно. Хората казват: ако общуваш с богати хора – четирима души, ти си петият, ако се събереш с трима много умни и креативни хора, ти си четвъртият, а ако се събереш с двама души, които са глупави, ти си третият глупак.
– Вие как оценявате това, което правите?
– Нашата дейност в болницата – лечебна, диагностична и научна дейност, се вижда ясно по това как израстват лекарите, които започват да работят тук, и как се чувстват пациентите. Ако пациентите са удовлетворени, ако има добри резултати, ако ние можем да се сравним с най-добрите болници в Европа, то ние си вършим добре работата. Моят учител проф.Стоян Докумов едно време казваше: „Когато искаш да пиеш вода, няма да се навеждаш над Ручея, а ще отидеш до Извора – там, където водата е най-чиста”.
А най-чистите извори за нас са добрите клиники в Западна Европа. Разбира се, в Австралия, в Америка също има водещи клиники, но те са много далеч, затова ние трябва да се равняваме по европейските. Може да нямаме достатъчно средства, може да нямаме достатъчно платежоспособно население, защото добрата лекарска практика струва много пари и трябва някой да плаща за това, което се прави, но ние трябва да се стремим да бъдем на нивото на тези най-добри клиники.
– Вие защо се насочихте точно към това – да дарявате живот?
– Случайно стана… Човек предполага едно нещо, а по-късно се случва съвсем друго. Винаги съм мислел, че ще стана журналист, писател, експерт по изкуствата, това ме е интересувало. Аз и медицина записах, ей така между другото, защото баща ми настояваше. А иначе журналист не можеше да стане всеки по онова време, то беше специалност за специални хора.
И така полека-лека влязох медицината. После вече разбрах, защото аз винаги съм бил отговорен човек, разбрах каква голяма отговорност носи лекарят. Всъщност не със завършването на медицина, а със започването на лекарската практика започнах да разбирам огромната отговорност на лекаря и мога да кажа, че съм завършил медицина два пъти. Първия път като студент, а втория път – след като почнах работа. И имах това невероятно щастие да попадна на невероятни учители.
– Все повече двойки се обръщат към репродуктивната медицина. На какво според Вас се дължи това?
– Светът се развива и сега хората са повече информирани от преди. Нали знаете, в общество е имало една стигма върху жени, които не могат да забременеят, и особено върху мъже, които са с някакви проблеми. Било е много срамно, не се е говорило за това, а са се правели разни други неща, като Спасовден примерно. А в последните години информираността е огромна, разните вещерски вярвания отпадат постепенно и хората търсят специализирана медицинска помощ. Няма никакви данни, според които инфертилитетът да се увеличава. Дори напротив – в миналото даже имаше много повече аборти от сега, а след тях много често се развива инфертилитет. Аз например присъствах на първия курс по контрацепция в страната през 1974 година, организиран от проф. Бранимир Папазов.
В България нямаше презервативи, нямаше хормонални таблетки, нямаше спермицидни кремове, нямаше спирали по това време. И тъй като така наречените природни начини за предпазване от бременност са неефективни, това доведе до огромно число аборти, а липсата на контрацептиви – и до полово предаваеми инфекции, не само до нежелани бременности. А това е огромен негативен принос за заболеваемост и за последващ инфертилитет. Сега ситуацията е друга, в никакъв случай не мога да кажа, че има увеличаване на абортите, тези по желание са много по-малко днес, много по-малко са и полово предаваемите инфекции. Вече хората се информират, използват бариерни методи за контрацепция, които имат и предпазно действие срещу възпалителни прояви на половите органи.
– Вие какво мислите за зачестилата през последните години практика да не се ражда по естествен път?
– Това е една епидемия, която достигна до огромни проценти. Много жени искат секцио, защото могат да определят точен час и ден на раждането. Второ, страхуват се от болката и контракциите. На трето място – ако има усложнения, те се случват след време, след години понякога, и не ги свързват със секцио цезарея точно. Също е много по-удобно за лекаря, защото един доктор, ако се занимава с една родилка, той трябва средно 12 часа да бъде с нея, а със секцио – само един час. Второто нещо е, че когато не е подготвен добре да води нормално раждане, предпочита тази най-проста операция.
Аз казвам, че тя е толкова проста, както ваденето на млечен зъб, но от друга страна обаче, има няколко пъти по-висока майчина смъртност и заболеваемост след секцио, отколкото при нормално раждане. Има намаление на рака на ендометриума и на рака на млечната жлеза, ако жените са раждали нормално и са кърмили след това. И друга полза – децата много по-малко боледуват от алергии, от екземи и от астма, ако са минали през нормалните родови пътища. Ползите от нормалното раждане и естественото кърмене значително превишават състоянието след цезарово сечение.
– Защо тогава продължават да се правят толкова много такива операции?
– Секциото намира много широко разпространение, особено в по-бедни страни или такива, в които не се държи на добрата медицинска практика. Например в Западна Европа средно между 15 и 30% е секцио цезарея, а в Бразилия, Мексико, Русия и Китай – около 60-70%. Вие сами можете да прецените къде обръщат внимание на всичко това. В Западна Европа майчината смъртност е три на 100 000 раждания, а където има висок процент секцио, там има висок процент на майчина смъртност, което е трагедия не само за семействата. Смъртта на една родилка е трагедия за целия колектив в едно родилно отделение.
Да не говорим за травмата, която получава и акушер-гинекологът, който е участвал в тази трагедия. Да не говорим за семействата как се чувстват, и за децата, които остават без майка. Затова ние непрекъснато говорим за намаляване на процента секцио цезарея. В нашата болница при 1000 раждания имаме между 30 и 36% секцио. А бяха преди 10-15 години над 60%.
– Споменахте, че много усложнения идват по-късно във времето. Какви са те?
– Усложненията по-късно са свързани с менструални аномалии, а тези кръвотечения са много опасни, защото може да са причинени от рак на ендометриума. Усложненията на ражданията са много чести при втората и третата бременност и раждане, където много по-често се наблюдават руптурите на матката, с появата на спешни кръвоизливи и последващи сложни операции. Друго усложнение е неправилно срастване на плацентата, плацента превия, тоест плацентата се закрепва ниско, а не там, където трябва да се закрепи, или лошо прикрепване на плацентата по начин на прикрепване и още много беди могат да бъдат изброени. Времето за възстановяване на родилката е още на следващия ден след раждане по естествен път. А шест седмици са нужни за пълно възстановяване след секцио цезарея. Виждате, че разликата е огромна.
