Германия е изправена пред най-големия потенциален разход – €52 милиарда – за гарантиране на предложен заем срещу замразени руски активи.
Страните от ЕС ще трябва индивидуално да се ангажират с милиарди евро, за да гарантират заеми за Украйна на обща стойност до €210 милиарда, като Германия е готова да осигури до €52 милиарда, според документи, получени от Politico.
Европейската комисия представи тези внушителни цифри на дипломатите миналата седмица, след като обяви план за репарационен заем за Украйна в размер на €165 милиарда, използвайки паричната стойност на замразените руски активи.
Гаранциите, които ще бъдат разпределени пропорционално между страните от блока, са необходими, за да се осигури одобрение на заема от премиера на Белгия Барт Де Вевер. Белгийският лидер се е противопоставял на използването на руски държавни активи от опасения, че неговата страна сама може в крайна сметка да трябва да възстанови парите на Москва. Около €185 милиарда от замразените руски активи са под управлението на финансовия депозитар в Брюксел Euroclear, а още €25 милиарда са разпределени в частни банкови сметки из блока.
Общите суми за отделните държави обаче могат да се увеличат, ако страни, близки до Кремъл, като Унгария, откажат да се присъединят към инициативата – макар че държави извън ЕС могат да помогнат, ако желаят, като покрият част от общата гаранция. Норвегия бе обсъждана като възможен кандидат, докато финансовият ѝ министър Йенс Столтенберг не се дистанцира от идеята.
Украйна е изправена пред бюджетен дефицит от €71,7 милиарда през следващата година и ще трябва да започне съкращаване на публичните разходи от април, освен ако не пристигнат свежи средства. В петък Унгария наложи вето върху издаването на нов дълг на ЕС, за да покрие бюджетния дефицит на Киев, като това оставя на лидерите задачата да убедят Де Вевер да подкрепи използването на руски активи, когато лидерите на ЕС се срещнат на 18 декември, вместо да се разчита на собствените им национални бюджети.
Германският канцлер Фридрих Мерц беше в Брюксел в петък вечер, за да увери Де Вевер, че Германия ще осигури 25 процента от гаранцията – най-голямата част сред всички страни.
„Имахме много конструктивен обмен по този въпрос“, каза Мерц след вечеря с белгийския лидер. „Особената загриженост на Белгия относно въпроса как да се използват замразените руски активи е неоспорима и трябва да бъде адресирана във всяко възможно решение по начин, при който всички европейски държави носят еднакъв риск.“
Държавите членки на ЕС ще трябва да гарантират кредита — това означава, че всяка страна поема част от финансовия риск по съответния дял. Най-много ще плати Германия – 52 млрд. евро, следвана от Франция – 34 млрд. евро, пише Politico.
За България, при пакет от финансиране в общ размер от 210 млрд. евро, гаранцията би била в размер на 1,2 млрд. евро. Това представлява 0,6% от брутния национален доход – икономически показател, който измерва общия доход, получен от жителите на една държава, независимо дали този доход е спечелен в страната или в чужбина, пише NOVA.
Контрол и прозрачност
Предложеният репарационен заем предвижда €115 милиарда за финансиране на отбранителната индустрия на Украйна през следващите пет години, докато €50 милиарда ще покрият бюджетните нужди на Киев. Останалите €45 милиарда от общия пакет ще се използват за погасяване на заем от Г7 за Украйна, отпуснат миналата година.
Средствата ще бъдат отпускани на шест транша през годината, според презентациите на Комисията.
Ще бъдат въведени контролни механизми, за да се предотврати злоупотреба с парите. Например, за разходите за отбрана това ще включва проверка дали договорите и плановете за разходи са приемливи за Комисията.
Комисията също ще детайлизира нуждите от финансиране на Украйна и ще очертае откъде правителството получава военна и финансова помощ, позволявайки на столиците на ЕС да следят потока на парите към Киев.
Как ще работи кредитът
Заемът не предвижда конфискация на активите – капиталът остава замразен. Средствата ще бъдат предоставени на Киев на траншове и може да се използват както за нуждите на отбраната, така и за бюджетни цели. Украйна трябва да върне кредита, само ако Русия плати репарации за нанесените щети – условие, което според мнозина е малко вероятно да бъде изпълнено.
Основният противник на плана е Белгия. Правителството ѝ и ръководството на Euroclear предупреждават, че използването на активите крие сериозни финансови, юридически и репутационни рискове.
Според белгийските власти, ако Русия поиска връщане на активите – например в случай на отмяна на санкциите, Белгия може да бъде единствено натоварена с отговорността по връщането, освен ако не бъдат подписани гаранции от всички страни в ЕС. ЕК и някои държави членки предлагат тези гаранции да дойдат от целия блок, а не само от Белгия, като по този начин рискът ще се разпредели справедливо.
Юридическият механизъм е сложен: средствата не се взимат, а се използват като обезпечение, така че формално няма конфискация.
Реакции и позиции
Представители на ЕС, подкрепящи плана, смятат, че това е един от малкото реални начини да осигурят финансиране за Украйна, след като подкрепата от САЩ намалява. Част от критиците наричат плана „финансово инженерство“ с несигурен изход, защото, ако Русия не плати репарации, активите ще останат замразени дълго, а Украйна ще бъде все така уязвима.
Ако планът бъде приет, това би могло да осигури на Украйна жизненоважни средства за още няколко години, но само при благоприятен сценарий за изплащане на дълга чрез руските репарации, пише още Politico.
Вести. бг
