Славянка Симитчийска е инженер-химик и е завършила Химикотехнологичния и металургичен университет в София. Работи в Инспекцията по труда от 1993 г. От 2017 г., с кратко прекъсване, е директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград.
– Г-жо Симитчийска, има ли нещо специфично, с което се отличава контролната дейност на територията на област Благоевград?
– Може би най-същественото е голямата територия на областта. По този показател тя е третата в страната. Има много населени места, където има икономическа дейност, които са отдалечени от областния град, а някои от тях са и по-труднодостъпни. Това налага голяма част от проверките не само да бъдат извън Благоевград, но и да са свързани с дълги и тежки пътувания. След тях колегите трябва останат концентрирани и да извършат няколко проверки, защото никой не би оправдал разходването на средства за толкова пътувания, без да има резултат.
– А има ли резултати?
– Според мен, а и според данните от контролната дейност, има. Дирекцията е с едни от най-високите резултати в страната по отношение на инспекционната дейност и е сред най-безкомпромисните при търсенето на административнонаказателна отговорност. Това се установява и от одити на Инспектората към Министерството на труда и социалната политика. Дължим го на колегите, заради това, че не се отказват да защитават правата на хората, въпреки че е имало случаи, в които дори са ги заплашвали с нож.
– Наистина ли дотам стига агресията и на каква защита можете да разчитате?
– Да, работодател в заведение в Петрич извади нож и отправи закани към инспекторите по труда, за което е подаден сигнал в прокуратурата. В гр. Сандански управител на шивашки цех събра декларациите за условията на труд, които работещите са длъжни да попълват при проверка, и не им разреши да го направят. Снима колегите и ги заплашва. На строителен обект в Симитли работодателят също забрани на работниците да попълват декларациите с техните данни и им диктуваше други имена и ЕГН. И за този случай е сигнализирана прокуратурата.
Имаме добро взаимодействие с полицията и при проблеми можем да разчитаме на съдействие оттам. Но това е, когато очакваме, че може да има проблем. Обикновено агресията се проявява изненадващо и никой не може да предположи до какво би довела тя.
– А какво можете да направите в тези случаи?
– Много е важно работещите да ни съдействат, за да докажем безспорно, че правата им са нарушени. Да подават сигнали, докато са още на работното си място, за да може при проверката да се установи, че действително полагат труд. Тогава можем да предприемем и адекватни мерки, с които да заставим работодателя да отстрани нарушението и да изпълни задълженията си спрямо тях.
– Има сигнали от хора, които цял месец работят без договор и накрая работодателят им казва, че от утре не иска да ги вижда. Не им плаща и нищо за изработеното. Те подават сигнал, но ние в рамките на административното производство не можем да разпитваме свидетели, за да установим, че те наистина са работили, колко време са работили, какво възнаграждение са договорили, защото няма писмени доказателства. И съответно не можем да предприемем мерки срещу работодателя. Тези хора не само че не получават възнаграждението си, но и губят осигурителни права за пенсия, за обезщетения. На работодателите бих искала да обърна внимание, че инвестициите в условия на труд са не само инвестиции в човешкия живот, но и в бъдещето на предприятието. Защото достойните условия на труд привличат и задържат качествен персонал.
– Работещи обаче споделят, че се страхуват да подават сигнали, за да не загубят работата си?
– Ние разбираме страха им и за това, без да сме задължени, проверяваме дори анонимни сигнали, въпреки че при тях проверките са затруднени. Но се надявам хората да разберат, че когато работодателят е некоректен, те могат да бъдат уволнени по всяко време и по всякакъв начин. Разликата е, че тогава губят и възможностите да се защитят, ако не са договорили писмено условията на труд и ако не съдействат на контролните органи. Много често сме чували и репликата: „Защо да подавам сигнал, работодателят ни предупреди, че нищо няма да стане, защото си има хора в Инспекцията“. Но това е просто тяхната тактика да демотивират работниците да си търсят правата. Много хора, на които сме помогнали, ни казват: „Благодарим ви, не вярвахме, че ще помогнете, защото работодателят твърдеше, че нищо не можете да му направите!“. Използвам повода да уверя всички, че ръководството на Главната инспекция по труда има нулева търпимост към корупцията и нерегламентираните практики. Винаги се предприемат мерки, ако по някакъв начин се получи информация за евентуални нерегламентирани действия на контролните органи, да бъде проверена нейната достоверност. Това се случва независимо дали става въпрос за анонимен сигнал или за подаден по надлежния ред, или след самосезиране по публикации. За целта, без да е задължена по закон, Инспекцията е създала специален отдел за контрол на инспекционната дейност, който действа като вътрешен одит. Всеки гражданин, всеки работодател може да подаде сигнал и този отдел да извърши проверка. Въведен е ред проверките да се извършват винаги от двама служители. Да се правят изненадващи проверки на обекти в една област от екипи от друга област или от Централно управление, без местната дирекция да е уведомена. Ръководството на МТСП също е с доказана нулева толерантност към нерегламентирани действия, в резултат на която са и проверките от Инспектората. А недоволни от контролната дейност винаги ще има, най-малкото заради естеството на нашата работа. Каквото и да предприемем, едната страна винаги ще е недоволна – работодателите, защото са санкционирани, работниците, защото не разбират, че някои спорове могат да бъдат решени само по съдебен ред и не са в правомощията на инспекторите по труда. В тези ситуации работодателите се оплакват от преднамереност, работниците – от бездействие. Подават се сигнали за нерегламентирани практики, а ние просто сме си свършили работата в рамките на закона.
– Къде срещате най-големи проблеми при контролната дейност?
– Най-често проблеми има при проверките на строителни обекти, където работниците не оказват съдействие, бягат, предоставят неверни данни. При проверките в дърводелски цехове също. По принцип рискови по отношение на прилагането на трудовото законодателство са дейностите, при които има някаква цикличност дали заради сезоните като в строителството, в хотелиерството и ресторантьорството, дали заради обвързаността на обема на работата с поръчките, като в шивашката промишленост например. Тази несигурност дали и докога ще има работа е сред основните причини работодателите да се опитват да заобикалят закона и да използват недеклариран труд, защото не знаят докога ще могат да осигурят работа. Хората също са склонни да се отказват от правата си с надеждата да вземат малко повече пари кеш, отколкото биха взели, ако плащат данъци и осигуровки. В тези ситуации не само работодателите, а и работещите отказват съдействие при проверките, което допълнително затруднява дейността ни. Но искам да обърна внимание, че ние работим много добре и с другите контролни органи, и когато имаме информация за нарушения, които по една или друга причина трудно можем да установим с нашите правомощия, сигнализираме компетентните институции, организираме съвместни проверки и в крайна сметка работодателите сами отстраняват нарушенията. Ще дам пример. Имаме сигнал за работа с договори за непълен работен ден, но хората работят по осем часа, а понякога и повече. При посещението ни се установява, че наистина има работници след работното им време. За да установим, че това не е полагане на извънреден труд, а се прикриват допълнителни доходи, които се дават на ръка, посещаваме обекта задължително по още няколко пъти. Тъй като става въпрос за недеклариран труд, сигнализираме и колегите от Националната агенция за приходите. Накрая, за да си спестят бъдещия контрол или за да са сигурни, че няма да бъдат установени нарушения, работодателите сами коригират поведението си и променят договорите за пълен работен ден. А когато изобщо няма договор, сключват такива, и то не само с човека, за когото е постъпил сигналът, а и за други работници.
– А какво показват данните за контролната дейност на Дирекцията „Инспекция по труда“ в Благоевград?
– Данните за деветмесечието на годината показват, че извършените проверки за спазване на трудовото законодателство са 1939 бр. в 1801 предприятия. Констатираните нарушения са 9271 бр. От тях 5440 бр. се отнасят до осигуряването на здравословните и безопасни условия на труд. По осъществяването на трудовите правоотношения са констатирани 3773 бр. нарушения, от които 463 бр. касаят разпоредбите по възникването им. По заплащането на труда са констатирани 643 бр. нарушения. Работещите без трудови договори са 174 души. Съставените актове за установяване на административно нарушение са 335 бр. Контролните органи на Инспекцията по труда предприемат мерки за отстраняване на всяко установено нарушение, така че проверките със сигурност са довели до подобряване на условията на труд в проверените предприятия, в които заетите са 44 709 души.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
