ДОБРИЯТ ПРИМЕР! Бум на ученици, желаещи да изучават религия, за 3 години в XI ОУ групите от 2 се увеличиха на 11

Преди три години в благоевградското XI ОУ „Христо Ботев” стартира обучение по „Религия – християнство – православие”. Първоначално са сформирани две групи, а към днешна дата броят им е 11. От какво е продиктуван интересът към предмета, който не е задължителен, а е избираем /факултативно изучаван/? Как един млад учител успява да „запали искрата” у децата? Кое е най-важното, на което иска да научи учениците? В духа на предстоящите коледни празници разговаряме с директора на училището Радка Ризова и с преподавателя богослов Николай Михов.

– Г-жо Ризова, ще споделите ли как започна обучението по „Религия – православие” в XI ОУ?

– Само преди три години в нашето училище направихме две сборни групи по „Религия” като факултативен учебен час с преподавател г-н Михов. Започнахме с първи клас, сега вече тези деца са четвъртокласници. През настоящата учебна година групите са единадесет. И за да добият читателите ви по-конкретна представа, ще поясня, че в начален етап имаме 12 паралелки. Тоест само в един клас не се изучава „Религия – православие”, във всички останали родителите пожелаха. 

– С какво си обяснявате интереса към този предмет, който не е задължителен, а се изучава по желание?

– От това, което виждам в часовете на г-н Михов и той показа в открития урок, посветен на Деня на християнското семейство, мога да кажа, че децата възприемат поднесената им информация с голям интерес. По забавен начин, често под формата на приказка, те научат за най-важните неща, а именно добродетелите. Разбират какво поведение трябва да има човек в храма, какво представлява една молитва… От една страна – всичко, свързано с църквата, но и много добре балансирано в живота. Така че за децата обучението по „Религия” е изключително полезно.

– Може би тук е моментът да кажем, че от тази година г-н Михов вече не е лектор, а е част от колектива на XI ОУ?

– Определено! От тази учебна година той е на половин щат в нашето училище. Най-хубавото е, че намери път не само към децата, а и към колегите, и заедно работят много добре. Конкретно за този учебен срок те бяха в ролята на негови ментори и аз много се радвам от този екипен дух, а също и че г-н Михов намери своето място в XI ОУ „Христо Ботев”.

– Г-н Михов, проведеният открит урок първата ли публична изява бе за Вас?

– Формулирано и проведено по този начин – да. Но иначе често ходим в църквата, което също е вид открит урок. Канил съм колеги учители и класни ръководители в моите часовете и някои са оставали. Нямам притеснения, че ще присъства някой друг човек, дори съм казвал на родителите да дойдат, да видят за какво си говорим, как протичат часовете…

– А идват ли родители?

– Досега по обясними причини, тъй като са ангажирани, не са идвали, но всеки, който желае, е добре дошъл. В този смисъл всеки един мой урок е открит.

– Разбрах, че гостите, сред които и началникът на РУО Ив. Златанов, са били впечатлени от начина, по който децата са представяли семействата си на фона на песен?

Н. Михов: – Това беше по идея на г-жа Демиревска /б.р. класният ръководител на 1 „а”, където е проведен откритият урок/ и бе вкарано като нещо ново и наистина интересно. Иначе за самия час – какво да говорят и да кажат децата, нямаше предварителен сценарий и в това отношение бе стандартен, обикновен урок. Така исках да стане и колегите ме подкрепиха, но самата подготовка, като материали и декори на залата, е изцяло на учителите от XI ОУ.

Р. Ризова: – Наистина беше един обикновен открит урок, но с много специални гости – началникът на РУО Ивайло Златанов, старши експертът по обществени научки, гражданско образование и религия Екатерина Текерска, ас. д-р Мирела Кючукова от Факултета по педагогика в Югозападния университет. Бяхме трогнати от вниманието на гостите от Неврокопската митрополия, която беше представлявана от архимандрит Епифаний – протосингел на Неврокопския митрополит Серафим. Много мило бе, че дойде и отец Ангел от църквата „Св. Архангел Михаил” в кв. „Еленово”, и наистина нашите деца с голямо желание ходят в този храм. Действително беше много приятно, че имаше толкова много гости, включително и от община Симитли. Отделно всички учители от нашия колектив, които бяха приключили за деня, присъстваха на урока и бяха много приятно впечатлени.        

– Г-н Михов, какви са Ви впечатленията от децата, на които преподавате? Шумни ли са по време на час, или напротив – слушат внимателно?

– Разбира се, децата са различни, но ми прави впечатление, че в много семейства се говори за религията, за християнството. Посещават храма, запознати са с празниците, със светиите как изглеждат… Лично аз бях изненадан, понеже не очаквах децата да са толкова информирани, но мога да кажа, че тук, в XI ОУ, и в другото училище, където преподавам – III ОУ, има ученици, за които това е запазена традиция в семейството.

– Всъщност XI ОУ е едно от училищата с най-много групи.

– Определено. Освен това областта ни е на първо място в страната с най-много ученици, които изучават „Религия – православие”. Водещи са Петрич и след това Благоевград. За справка: в София-град по този предмет се обучават към 450 ученици. А тук само аз имам толкова ученици в две училища.

– Според Вас защо е важно децата, особено в начален етап, да са запознати и да изучават предмета „Религия – православие”?

– Според мен е важно, защото църквата е свързана с държавата от нейното създаване през 681 г. След това приемането на християнството, откриването на азбуката и ползването на кирилица от над 250 млн. души по света. В 3-и клас имаме специален урок за българските светци, особено за св. Климент Охридски, който е бащата на кирилицата, и за последния български патриарх на Второто българско царство – патриарх Евтимий. Това са неща, които трябва да се знаят и децата да са наясно как, кога и защо се е случило. Масово останалите народи претендират, че кирилицата е създадена за тях, а тя всъщност е създадена от българите и оттук тръгва нагоре.

– Наред с открития урок сте провели и екскурзия, за която още се говори, а децата са в еуфория!

– Имаме заложени теми за толерантността, а в 5-и клас – и урок за световните религии. Затова с трите четвърти класа посетихме „карето” на световните религии в София. Самите храмове се намират на 200 метра един от друг – от католическата църква се отива в синагогата, от джамията – в православния храм, и са в едно малко „каре”, съжителствайки си в мир и доброта. Предварително се свързах с всеки един храм предварително – дали ще могат да ни приемат и да има човек, който да ни говори. Учителите и децата бяха впечатление от самите храмове, защото за пръв път влизат и е нещо ново за тях, а и обикновено свързват София с търговските улици.

Р. Ризова: – Бяха поканени 7-8 колеги учители и така всъщност се осъществиха междупредметни връзки и с историята, българския език и литературата.

Г-н Михов, планирате ли изява и за Коледа?

– Обмислям различни идеи, но може би този път ще е другото училище, за да има баланс, и все пак малкото учители по религия, които са в нашата община, да видят как се случват нещата и в един, и в друг клас.

– Г-жо Ризова, мислите ли да разширите обхвата и догодина например в XI ОУ да се сформират още групи?

– Първо бих искала са кажа, че благодарение на Община Благоевград тези часове имат осигурено финансиране, благодарение на Българската православна църква имаме учебниците, по които работи г-н Михов, и наистина се получава един качествен учебен процес. От 2018 г. работим по утвърдена учебна програма. Учебниците са до 7-и клас. В този ред на мисли, ако има желание от страна на родителите, сме готови да разкрием групи и в прогимназиален етап. Тоест децата, който сега са в 4-и клас, да продължат и догодина – в 5-и клас. Много ми се иска децата, които изучават „Религия – православие”, действително да приемат едно емпатично отношение към околните, да имат стремеж към милосърдие, добротворчество, взаимопомощ – все много важни добродетели и качества, които са нужни в днешното общество.

– И крайна сметка по правилен начин да сформират ценностната си система, защото в днешно време чувството за добро и лошо понякога се губи и „размива”!

Н. Михов: – От първи клас казвам, че сме в училището да се учим. Сто пъти ще паднем, сто пъти ще станем. Сто пъти ще сгрешим, сто пъти ще се поправим – тук е мястото да го правим. И часовете по „Религия” мисля, че допринасят за тези добродетели.

Р. Ризова: – Аз силно вярвам, че децата ще успеят да се научат да прилагат в живота тези християнски добродетели.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *