Д-р Любослав Костов е директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение на КНСБ и главен икономист на конфедерацията от юли 2021 г. Роден е на 16 август 1991 г. в Кюстендил. Завършил е макроикономика в УНСС, главен асистент и преподавател към катедра „Икономикс“ на УНСС. Член на Икономическия и социален съвет на Република България от януари 2021 г. и на комисията по бюджетна политика към НСТС. Основните му интереси са свързани с пазара на труда, неравенствата, фискалната политика и колективното договаряне, пише Телеграф. Автор е на множество научни публикации в тези области, както и на редица анализи с публицистичен характер. Владее английски и немски език
– Г-н Костов, представители на работодателски организации изчислиха, че минималната заплата реално трябва да е по-ниска, отколкото е определена за догодина, ако се изпълнят условията на евродирективата за адекватните минимални заплати. Какво е Вашето мнение?
– Бизнесът може да казва много работи, но ние нямаме ново предложение за нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Поне не съм чул Министерството на труда и социалната политика да е излязло с такова нещо. Това, което го слушаме от две седмици по медиите, са интерпретации на бизнеса, които те от година и нещо правят върху настоящия механизъм в Кодекса на труда.
Ръстът на минималната работна заплата в момента не съответства изцяло на директивата. Това е така, от бизнеса са прави. Но имаме различни виждания за това в каква посока трябва да вървим. Те твърдят, че трябва да се вземат предвид такива индикатори, каквито, като се сложат във формулата, тя да дава нисък резултат. Ние твърдим, че трябва да се вземат такива индикатори, които наистина пише в директивата и които да водят до адекватност на тази минимална заплата. Но това е един въпрос, който трябва да седнем да обсъдим в тристранен формат.
Водещата роля трябва да бъде на изпълнителната власт – това кой подход тя ще възприеме. Нашият, техният или някакъв балансиран подход между двете неща. Но не може някой да излезе и да каже, че с 200 лева трябва да намалее минималната заплата. Даже напротив. Ако видите статистиката, откакто въведохме този механизъм, вече 2 г. коефициентът на заетост е на исторически най-високо ниво. И никога исторически не сме били на толкова ниско равнище на безработица – в момента то е 4,3%. С две думи – ръстът на минималната заплата включва хора на пазара на труда. Способства за заетостта и за икономическия растеж, тъй като основният двигател е потреблението и ако не беше това потребление последните месеци, най-вероятно щяхме да имаме в момента ръст като немската икономика от 0,8% за второто тримесечие. За щастие България отбелязва близо 2% растеж.
– Откога може да се приложи новият механизъм за определяне на МРЗ съгласно евродирективата?
– Искам много ясно да направим разграничение. Дебатът за постановлението на Министерския съвет за минималната работна заплата за 2025 г. е един. Дебатът за транспонирането на директивата е съвсем друго нещо. Там имаме краен срок 15 ноември, но най-вероятно няма да го спазим, защото не виждам как ще се разберем за един месец, след като 2 г. не се разбрахме. Поне за 2026 г. да направим опит да транспонираме изцяло тази директива. Тя има и втора част – за насърчаване на колективното трудово договаряне и това е ключовото в нея. Но бизнесът отказва да дебатира с нас текстовете на тази директива, докато не се разберем за минималната заплата. Това за мен не е бизнес поведение. Ще използвам един цитат: „Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено”. Как да договорим всичко, като те отказват въобще да седнат на дебат с нас по всички останали теми извън минималната заплата и така да си предпоставят буксуването на преговорния процес. Искам да подчертая, че ние винаги сме били конструктивни и диалогични, но отсреща не срещаме разбиране.
– Да разбираме ли, че новият механизъм за МРЗ съгласно директивата може евентуално да се приложи за 2026 г.?
– Абсолютно да. Няма как за две седмици да насилваме бюджета, трябва да мине и обществено обсъждане, има работни групи, които трябва да се съберат. Ние между другото също имаме предложение за това как да мерим адекватността на минималната заплата. Но ако сега почнем, догодина по това време ще имаме решение. Но за 2025 г. размерът на МРЗ по действащото законодателство трябва да бъде 1077 лв. Тези 1077 лв., отнесени към средната заплата, която ще бъде през януари, няма да са 50%, а по-малко. До края на годината падат до около 38-40%. Така че твърденията на бизнеса, че по региони МРЗ се приближава много до средната заплата, не са валидни, тъй като те сравняват круши с ябълки. Взимат стар период за средна заплата и текущ за минимална и смятат съотношенията, което е малко манипулативно.
– Какви са предложенията на КНСБ – какво трябва да се вземе предвид, когато се определя минималната работна заплата?
– Нашите предложения винаги са били в една посока – заплата за издръжка. Знаете, че нашият изследователски институт от 35 г. на всяко тримесечие изчислява заплата за издръжка.
– Само че заплата за издръжка или издръжката на живот не се измерва от нито една държавна институция, няма такава официална статистика…
– Няма официална статистика. Ние правим паралелна статистика, но бизнесът не ни я приема. Ние сме съгласни, добре, нека го прави Националният статистически институт. Но на НСИ трябва държавата да му го възложи. Когато НСИ започне да прави това, ние искаме тази минимална заплата, която ще договаряме вече от 2026 г., да се съотнася към заплатата за издръжка. Ясно е, че няма как двете величини изведнъж да се изравнят, но трябва да се покаже някакъв тренд на приближаване на минималната към тази заплата за издръжка, която мери вече държавата, а не ние. И ние сме отворени да седнем на масата да обсъдим каква ще е кошницата, какви стоки и услуги ще влизат в нея, как ще се разпределят техните тегла.
– Какво сочеха изчисленията на КНСБ за издръжката на живот?
– Последните бяха за второто тримесечие на тази година – 1437 лева за едночленно домакинство. Говорим за нетен размер. Ако в момента минималната заплата е 50% от заплатата за издръжка, като имаме предвид и данъците, и осигуровките, да си направим една стратегия след 5 г. къде искаме да бъдем – например на 70-75%. Така гарантираме, че хората, които полагат труд, не са бедни. Не е нормално да работиш и да не можеш да си покриваш сметките.
– Какви са вижданията на КНСБ за бюджета за следващата година?
– Ние винаги сме били с еднакъв подход към всички сектори. На първо място трябва хоризонтална политика по доходите в бюджет 2025, което означава около 10% нарастване на разходите за персонал. В числа това означава около 1,8 млрд. лв. А как се разпределят – има си специфики за всеки сектор. Знаете, че в средното образование има ангажимент за 125% от средната заплата, във висшето образование също има поети ангажименти, има и други особености. Всичко това трябва да се вземе предвид.
– Защо искате точно 10%?
– Средната заплата в частния сектор расте повече от 10%. За второто тримесечие на тази година тя е нараснала със 17% спрямо същия период на миналата година. Ако пазарът дава по-добри ръстове на заплатите, е логично бюджетният сектор поне да не изостава, защото после пак ще се чудим защо няма кадри да работят в публичния сектор.
– Тези 10% за каква част от публичния сектор става въпрос?
– За целия. Говорим за сфери като здравеопазване, средно образование, култура, селско стопанство, транспорта и т.н. Навсякъде, където има колективни трудови договори, в които има ясно разписани ангажименти.
– Включвате ли и администрацията?
– Да, но държавната администрация е 3-4% от всички заети. Не са половин милион души. Толкова стават, като сложите лекарите, медицинските сестри, учителите и т.н. Но работещите като държавни служители са около 100 000 души. Тук се включват и общинските, и областните, и на централно ниво в министерствата. Ако сравнявате с Германия например, ще видите, че там са повече като относителен дял спрямо населението в трудоспособна възраст.
– Като сложим целия публичен сектор, това увеличение, което предлагате, колко души би трябвало да засегне?
– Да кажем, между 400 и 500 хиляди души. Това ще струва 1,8 милиарда лева. В момента разходите за персонал в бюджета са 18 милиарда лева. Тук не се включва ръстът на минималната заплата, той си върви по действащото законодателство.
– Ще подкрепите ли плановете на Министерството на финансите за ръст на максималния осигурителен доход – догодина с 380 лева, следващите години с по 300 лева?
– Най-вероятно ще го подкрепим. Посоката е вярна, но според нас максималният осигурителен доход трябва да нараства с ръста на средния осигурителен доход. Спомняте си, имаше години, когато беше замразен. Но трябва да расте, тъй като това са права за майчинство, за безработица, за по-висока пенсия. Пък и дефицитът в НОИ няма как да се запълва, ако не растат осигуровките. Да не говорим, че този таван създава регресия в данъчноосигурителното облагане. Тъй като при заплата над 3750 лева на практика не си солидарен така, както е солидарен един човек на минимална и средна заплата.
– Други предложения по бюджета имате ли?
– Мисля, че е време да пипнем данъчната система като цяло. Защото приходите налагат определен тип поведение в разходната част. Да не говорим, че всички развити държави в Западна Европа имат различни системи на данъчно облагане. Нашата система е същата като в Руската федерация. Там също има плосък данък от около 10%. Та, ако искаме да има по-добро преразпределение на плодовете на икономическия прогрес през фиска, трябва да освобождаваме хората с ниски и средни доходи, които потребяват и движат растежа. И да облагаме онези, които държат парите си статични. Знаете, като получавате 10 000 лева заплата, е логично част от нея да спестявате, а не да харчите. Искаме да се въведе облагаем минимум, а ако не може – да се вдигнат данъчните облекчения за деца, защото се доказа, че мярката работи. Искаме корпоративният данък да се вдигне на 15%, защото е най-ниският заедно с този в Унгария и в цяла Европа.
– Заедно с данък дивидент облагането и сега става 15%.
– Бизнесът превърта пари през данък дивидент. Ние искаме да се изравни данък печалба с данък дивидент на 15% и така да няма възможност за избягване на данъчно облагане. Пък и някак си да се доближим до средните стойности, които са 22% за данък печалба. А това ще доведе до поне 2 милиарда лева допълнителни приходи, които са ни жизненоважни в момента. Като имате различна ставка на данък печалба и данък дивидент, и тази на данък дивидент е по-ниска, счетоводно мога да изкарвам цяла година на загуба и накрая на годината това, което съм изкарал като печалба и съм скрил счетоводно, да го преразпределя като дивидент на акционерите и на този дивидент няма да платя 10%, а 5%.
– Казахте, че искате да се въведе необлагаем минимум. В какъв размер?
– Минималната заплата. Има 22 държави в Европа с необлагаем минимум и той е около минималното възнаграждение. Това реално ще оставя на хората с МРЗ 13-а заплата всяка година и тези пари ще се върнат половината в бюджета под формата на ДДС, а другата половина ще отиде в бизнеса под формата на повишен оборот. Предлагаме, ако не искат да въведат необлагаем минимум, понеже е сложно за администриране, като алтернатива да вдигнат данъчните облекчения за деца за работещи родители.
– С колко предлагате да се намалява данъчната основа за едно дете?
– Облекчението да стане поне 9000 лева за едно дете, тоест да се вдигне с 3000 лева.
