Учени от Германия и Италия са открили, че мъркането на домашните котки е много по-надеждна „визитна картичка“ от мяукането, пише сп. „Сайънтифик рипортс“. Авторите на изследването от Природонаучния музей в Берлин и Неаполитанския университет „Федерико II“ са установили, че именно ритмичното нискочестотно мъркане запазва индивидуалните особености на животното, докато мяукането се променя значително в зависимост от ситуацията.
Учените са използвали методи за автоматично разпознаване на речта и записи от звуковия архив на музея в Берлин. Компютърът е анализирал акустичната структура на мъркането и се е опитал да определи коя точно котка издава звука.
Оказва се, че дори при разнообразието на тембъра и силата на звука, мъркането остава стабилно и лесно разпознаваемо, докато мяукането е „пластично“: в него има много по-голяма вътрешноличностна вариативност.
Според съавтора на изследването Данило Русо, именно мъркането – обичайният фон на контакта между котенцето и майката през първите дни от живота, се е оказал неочаквано информативен: всяка котка е имала свой характерен ритъм и честотен спектър.
Мяукането пък еволюционно се е превърнало в универсален инструмент за комуникация с човека. Домашните котки го използват, когато искат храна и внимание, или изразяват недоволство, като тази функционална гъвкавост намира отражение в акустиката.
За да оценят влиянието на опитомяването, изследователите са сравнили мяукането на пет вида диви котки – от горски котки до гепарди и пуми.
Домашните котки са показали значително по-голяма вариативност, което според авторите показва адаптация към съжителството с човека. Различните битови сценарии, реакциите на стопаните и сложността на социалните взаимодействия са допринесли за селекцията на животни, способни да променят интонацията и структурата на своите звуци.
Резултатите от изследването показват двойствената природа на гласовото общуване на котките: мъркането служи като надежден маркер за индивидуалност и помага на животните да се разпознават при спокойни контакти, докато мяукането е гъвкав инструмент, еволюирал специално за взаимодействие с хората.
Получените данни допринасят да се разбере по-добре как опитомяването формира акустичните сигнали на животните, както и кои елементи от „езика“ им остават устойчиви и кои се приспособяват към социалната среда. БТА
