За столетниците от Тибет „меко сварено“ не е кулинарна техника, а подход към стареенето – възраст, която заслужава по-фини неща.
Според концепцията за успокояваща храна, „супата на безсмъртието“ се готви дълго време и не натоварва храносмилателните органи, затова те я ядат през целия си живот, особено в напреднала възраст, пише „Sensа“.
В планините на Тибет хората, които са живели до сто години, не са пили еликсири, нито са яли редки билки. Те са яли… супа, от раждането до смъртта. Това е повече от просто супа. Това е принципът: „оставете да къкри, докато стане меко и спокойно, като самия човек“ . Това е философия. За нея се говори тихо, по източен начин.
„Меко сварено“ не е кулинарна техника, а подход към стареенето. В тибетската медицина съществува понятието „успокояваща храна“ – тази храна се счита за полусмляна, което означава, че запазва „вътрешния огън“ (храносмилането) и не изисква никакви допълнителни усилия от тялото . Особено с възрастта, когато „храносмилателният огън“ намалява и ресурсите на тялото стават по-ценни от златото.
Източната медицина казва просто: твърдата, суха, преварена храна ви състарява. Меката, топла, сготвена храна подхранва, хидратира и удължава живота на всеки орган. След 50 години храната ви трябва да отразява как искате да се чувствате: мека, топла и уютна.
А ето как европейската медицина, с която сме свикнали, го обяснява от гледна точка на тялото:
Производството на храносмилателни сокове намалява. По-възрастният стомах произвежда по-малко ензими. Сготвената храна е по-лесна за смилане, не ферментира и не се усеща тежка.
Тъканите губят влага. Сготвената храна осигурява влага, което е особено важно за ставите, кожата, мозъка и бъбреците.
Нервната система става нестабилна. Пикантната, суха и пържена храна има стимулиращ ефект, нарушава съня и увеличава възпалението. Сготвената храна има успокояващ ефект.
Имунитетът губи позиции. А „домът“ на имунната система – червата – се справя по-добре с варени съюзници, отколкото с пържени врагове.
Какво има в „супата на безсмъртието“?
Разбира се, древните трактати не съдържат точна рецепта. Но ако един тибетски старец отвори капака на тенджерата си, той ще съдържа:
Черен сусам – източник на калций и естрогеноподобни вещества.
Червен ориз – богат на антиоксиданти и регулатор на ситостта.
Джинджифил, чесън (умерено) – за кръвообращението и храносмилането.
Гъби, моркови, тиква – фибри, заедно с витамин D, витамини B2 и B3, селен, калий и мед.
Малко агнешко или пилешко : безценен източник на протеини и аминокиселини.
Корен от астрагал – адаптоген, който защитава бъбреците и белите дробове.
И всичко това се готви дълго време, на слаб огън, с молитва или благодарност .
„Ако искаш да живееш по-дълго, започни с това, което е в лъжицата“, гласи тибетската мъдрост.
Това не е забрана, диета или монашеско въздържание. Това е преходът от „какво да ядем“ към „как да се поддържаме“.
И най-важното: дъвчете храната дълго време, дори и да е мека .
Както са казвали в Тибет: „Дъвчете течности, пийте твърда храна и ще преживеете още едно завъртане на Луната.“
Възрастта не е враг, а причина да преминете към по-изискан режим
Виждали ли сте някога как се хранят възрастните хора в планината? Бавно, спокойно, с уважение към храната, с уважение към себе си.
И живеят по-дълго от тези, които се смятат за „вечно млади“ и поръчват пържола с лют сос. Готвената храна в източната традиция не е въпрос на хранене. Става въпрос за ритъма на живот. Забавянето на темпото означава възстановяване.
В Тибет казват: „Тялото е съд. Ако го затоплите с мека храна, добри мисли и бавно дишане, то ще издържи 100 години.“
Нека домът ви винаги бъде изпълнен с топъл, питателен бульон. Ако не безсмъртие, то със сигурност дълголетие.actualno.com
