Кметът на Благоевград М. Байкушев влиза в новата година на ски, катеренето е неговата страст

Нужна е критична маса от хора, които вярват и разбират, че отговорност на всеки е държавата да е по-добре, за това се моля и това си пожелавам за Коледа!

Парата от питката на Бъдни вечер не се е падала на кмета на Благоевград Методи Байкушев от детските му години. Признава, че не е от романтиците и подаръците не само не са му страст, но са му последна грижа. Ако се е случвало някога да има време да се включи в темата с коледните изненади, въображението му спирало до книга заради любовта му към четенето, която споделя и съпругата му Радмила.

„Тя обаче смята, че такъв подарък е много претенциозен и по-скоро тормозя хората с дар, какъвто може да не искат“, признава градоначалникът и допълва, че той самият няма нужда от нищо, не обича да получава подъръции вероятно затова не отдава голямо значение на тях.

Преди да влезе в кметския кабинет, повечето джумалии го знаеха като сина на строителния предприемач Петър Байкушев и съпругата му Зорка. Избрал е кариерата на адвокат, затова семейството му живееше в София, където бе кантората му. Съпругата му също е в частния сектор, работи в собствен салон за красота.

Как се промени животът на семейството им през последните 2 години, къде посрещнаха първата си Коледа заедно, за какво няма време и за какво мечтае в навечерието на Рождество Христово, разкрива пред „Струма“ градоначалникът на Благоевград

– Кой е Методи Байкушев извън кметския кабинет, когато се прибере вкъщи?

– Всъщност аз се прибирам вкъщи много за кратко, само да спя. Обикновен човек съм, със семейство, двама синове, единият почти на 18 г., другият почти на 10 г., и с нормалните проблеми и мислите за образованието и възпитанието на децата, с опита да намеря някакво време за себе си, за да поддържам духа и тялото си, да изляза сред природата… Адвокатската професия, от една страна, е борба за правда и доста често става стъпало за влизане в обществено – политическия живот, защото човек се запознава с неправдите и с това как работи държавата и му се приисква да влезе и да започне да променя нещата. Аз станах управляващ организация много млад, около 30 г., и това ми даде възможност да си допусна грешките и през тях да си науча уроците. Смятам, че всяка грешка, която правим, е урок и не прекарвам много време да се тюхкам. Опитвам се да извлека има ли нещо полезно и какво да променя нататък.

– Какво от живота Ви преди кметския кабинет Ви липсва най-много?

– Аз съм кръстосвал баирите над Благоевград и високите полета в землищата на Дъбрава, на Бистрица, Хърсово и сега ми липсва възможността един цял ден да обикалям там с колелото. Не мога да си го позволя, защото кметската работа е постоянен ангажимент, кметът е и председател на съвета по бедствия и аварии и във всеки един момент трябва да е на линия.

– Един личен въпрос, къде се запознахте със съпругата Ви и откога сте заедно?

– Заедно сме от близо 20 г., сключихме брак през 2007 г. Много е странно, и двамата сме учили в Пето училище, но тогава не сме се запознали. Аз живеех на плажа, срещу басейна, тя е била плувец и всеки ден вероятно сме се засичали в махалата, но не сме се срещнали. Запознахме през 2005 г. чрез общи познати. Заживяхме заедно може би 2 месеца след това и оттогава сме силно и непоклатимо семейство.

– Помните ли първата си Коледа заедно като семейство?

– По онова време се събирахме цялата фамилия под покрива на баща ми. Сега, когато нашите си отидоха, на празниците всеки е със семейството си, но помня Коледите ни на вилата в с. Логодаж и първата, когато аз се направих на Дядо Коледа. Трите деца на брат ми не ме познаха и с такова притеснение и страст рецитираха и пяха песни пред Дядо Коледа! Беше много, много хубаво. Не съм се сещал за това поне 10 години, благодаря!

– Бащинството как Ви промени, бяхте ли готов за тази роля?

– Бях неподготвен, неосъзнат, непомогнал достатъчно на съпругата ми първите дни, дори месеци. При мен осъзнаването настъпи много по-късно.

– Защото?

– Не знаех как, а и бях вкопчен в кариерата. Кантора ни е от западен тип, много часове работа, клиентът винаги е пръв, прав и най- важен, затова много дълго време прекарвах в офиса, както всъщност правя и сега, нищо не се е променило.

– Успявате ли да сте достатъчно време с децата си, да ги научите на важните според Вас неща?

– Тази работа много добре върши моята съпруга. Не успявам да прекарвам достътъчно време с децата си, дори когато се прибера, много трудно оставям мислите и проблемите в общината, а по пътя получавам поне 2-3 обаждания и 10-ина съобщения. Старая се да отговоря на всички, които ми пишат, включително в социалните мрежи, защото това как хората виждат проблемите е изключително важно. Много е лесно, когато си кмет да затънеш само в собствената си визия за нещата. Кметът трябва да има ясен план какво иска да постигне, но в същото време очите му трябва да са много широко отворени за това как хората чувстват това, което той прави. Вечер преди лягане влизам в социалните мрежи, това е абсолютно задължително, и проверявам какво се е случило по групите, под моите постове, в коментарите, в личните съобщения, за да усетя динамиката на града. Хората на живо не споделят толкова много за проблемите си, колкото в социалните мрежи. От управленска гледна точка това е много полезно, защото вадят истинските си чувства, нещо, което може би не биха казали в личен разговор от притеснение или от страх и извън острия език можеш да чуеш какъв точно проблем има, той общоважим ли е и струва ли си да намериш решение.

– Не се ли притеснявате, че благоевградчани Ви наричат Фейсбук кмет?

– Не, защото социалните мрежи вече са част от живота ни.

– Но мнозина нямат регистрация в социалните мрежи…

– Затова се опитвам да комбинирам с физически срещи, всички обществени обсъждания водя лично, за да видя и да чуя какво ще кажат хората. Всяка свободна минута излизам по кварталите, ходя на място, където работят колеги и така получавам много интересна информация. Опитвам се да събирам информация от всякъде да разбера от какво имат нужда хората, къде искат да стигнем.

– Социалните мрежи за Вас са инструмент за диалог с гражданите, или може да манипулират общественото мнение?

– Те са инструмент за диалог, възможност да чуеш и да кажеш. Социалните мрежи имат строго определени алгоритми и механизни на работа, ясно е, че там има сили, които са организирани да се опитват да изкривяват реалността и понякога успяват. Затова е много важно човек да разбира този механизъм за диалог и да го използва така, че да може да представи пред хората това, което за него е истина. Виждаме, че социалните мрежи са способни да обърнат общественото мнение буквално за седмица, включително в националната политика на България. Те са инструмент, който може да се използва както за добро, така и за зло като всеки друг комуникационен инструмент – телевизията, радиото, вестниците. Ако в социалните мрежи не са истината, доброто, диалогичността и любовта към народа, лошото, пропагандата и лъжите ще завземат това пространство. По същия начин е и с политиката – всеки е компетентен, но малцина се осмеляват да влязат в нея.

– Защото хората не искат да се занимават с политика ли?

– Точно така. Но който иска нещо да се промени, трябва да понесе жертви.

– Въпроси за вярата, както и да се зададат, звучат грубо, защото са интимни и дълбоко съкровени, но често хората Ви виждат на литургия в групата на певците и ще си позволя да попитам кой Ви въведе в християнството?

– Мой съдружник от кантората, който в началото на кариерата ми ме покани да отидем заедно със семействата си на поклоническо пътуване на Божи гроб. Това пътуване бе водено от отец Веселин от храм „Св. София“, изключителен ерудит, владеещ чужди езици. Той ни въведе и ни катехизира, така да се каже в рамките на 5 дни и оттогава почти всяка неделя ходя на литургиите и се опитвам да практикувам православно християнство.

– Предполагам, че сте кръстен още като дете?

– Да, може да се каже, че бях номинален християнин. Моите баба и дядо ходеха и в годините на соца на църква, но тогава в храмовете нямаше истинско пастирство и духовен живот. Днес нещата са много различни, храмовете са все по-пълни и свещениците проповядват. Освен чисто духовен живот енориите в Благоевград вече се организират за добри дела. И в „Струмско”, и в „Грамада”, и в „Еленово” храмовете развиват сериозна благотворителна дейност без грам лицемерие и хвалба и много се радвам, че нещата се променат за добро.

– Кой Ви запали по магията на църковното песнопение?

– В храма в кв. „Грамада“ при отец Светослав Кючуков имаме един млад много добър певец на клира – Венци Поповски. Веднъж го чух в централния храм в кв. „Вароша“, после отидох в храма в „Грамада” и понеже аз си припявах, той започна да ме учи. Аз не съм певец, по-скоро помагам, когато няма кой.

– В трудни ситуации, когато трябва да взимате трудни решения, на опита си като юрист и управленец ли се облягате, или на вярата?

– В най-трудните моменти само Бог може да ти помогне. „Не се надявайте на човек“, е казано в Писанието. Разбира се и на опита. Много сме интересни хората, хем казваме, че вярваме, хем ни е трудна вярата, лашкаме се постоянно между доброто и злото, но постоянно имаме изкушения да направим някоя глупост. Най-голямото изкушение е да си помислиш, че си по-праведен от другите, особено заради мисълта „Ходя на църква, значи съм праведен“. На църва се ходи, защото си грешен, църквата е събрание на грешници, смисълът й е да се държиш в правия път, защото, като застанеш сам пред иконата или пред Бога, заставаш пред собственото си нищожество, осъзнаваш, че имаш нужда от помощ, за да стоиш в правилния път, защото кривите пътища са постоянно пред нас.

– Страхувате ли се като управленец да не хванете кривия път?

– Да, имам този страх и затова съм постоянно на линия и се опитвам доколкото мога да вляза в детайла на всеки проблем. Затова и този кабинет вече е не кметски, а заседателна зала. Тук ежедневно с екипите обсъждаме темите, по които работим, за да съм сигурен, че съм направил всичко, което е силите ми, да предотвратя грешка и да реализирам визията, за която съм дошъл.

– В навечерието сме на Бъдни вечер и Коледа, как изглеждат тези празници във Вашето семейство и дома Ви?

– За мен това са много специални дни и когато имам възможност отделям цялото си време за семейството. Трапезата подготвяме със старание, опитвам се да помагам, въпреки че мога да готвя само варени яйца, а те, както знаете, на Бъдни вечер не се ядат. Задължително на масата има сърми и постна баница, питката винаги е содена. Сутринта на Рождество винаги сме на литургия.

– Има ли традиционна гозба, която присъства на коледната трапеза?

– Капама, защото такъв тип храна ядем рядко.

– Случвало ли се е коледните и новогодишните празници да Ви заварят в чужбина?

– Не, дори когато работех в София, се прибирахме в Благоевград за Коледа. Нова година за мен не е специален ден. На 1 януари, ако има условия, обичаме да ходим рано на ски, тогава удоволствието е пълно, защото няма много хора.

– Обичате спорта, но кой предпочитате?

– Ските са най-магичното занимание, но успявам да карам само 2-3 пъти годишно. Наподследък практикувам ски туринг, модификация на ски спорта със специални ски и колани, които не позволяват да се плъзгаш назад и можеш да катериш върхове. Обичам да се кача със ските на хижа „Македония“, на връх Исмаилица и след това свободно да се спусна. Вълшебно е със собствените си усилия да стигнеш до някой връх, не лифтът да те качи, и да се насладиш на гледки, които иначе са недостъпни. Обичам също да карам колело, защото по същия начин мога да стигна до връх, до място, откъдето се разкрива прекрасна гледка. Не самото каране или спускане, а катеренето е моята страст.

– Как ще опишете с една дума изтичащата година?

– Работа. Кметската позиция не е просто стъпка в кариерата, тя е огромна отговорност. Хората ти казват: „Ние те слагаме там да свършиш нещо, сега го свърши!“.

– Какво пожелавате на себе си и на благоевградчани в навечерието на Рождество Христово?

– Пожелавам си нещо, което в момента ни липсва – ние, благоевградчани, и всички българи да повярваме, че състоянието на нашия град и нашата държава зависи от нас и е изцяло наша отговорност. За това се моля и това си пожелавам.

Разговаря

ДИМИТРИНА АСЕНОВА