Към небесната сцена отлетя Бистра Тупарова – звезда на Благоевградския драматичен театър, отиваха й роли на жени с характер

Само два месеца преди да навърши 75 г. през юли, от този свят си отиде една от любимите актриси на Благоевград Бистра Тупарова. Тя имаше много приятели и колеги, които я обичат. Когато се обадих на Андраш Кончалиев за няколко последни думи, той възкликна: „Всеки човек е една Вселена и когато някой  отлети в друго измерение, разбираме, че ставаме по-бедни! Но важно е да помним!” За Бистра  той е категоричен, „че е една от най-неспокойните, най-мислещите и провокативни актриси на  благоевградския театър. Кара те да бъдеш нащрек, защото обичаше да задава въпроси и да търси смислени отговори”. Името й означава бистрота и Андраш  я открива в нейната многостранност, в нейните грешки, в нейното достойнство и чест, които защитава до края на живота си.

БИСТРА ТУПАРОВА БЕШЕ ВЕРЕН ЧОВЕК НА ТЕАТЪРА И КАТО ТАКЪВ СИ ОТИДЕ,

 защото актьорът си отива от този свят като актьор  до последно,  влюбен в театъра, в киното, в публиката”, казва актрисата Жанет Керанова за своята партньорка Бистра Тупарова. И добавя: „Тя, като всички хора, имаше  своите проблеми, но когато стъпеше на сцената, нямаше и помен от това, че душата й бушува. Имаше си своите битови грижи, физически  болежки, загуби сина си преди една година, преживя операция на ставата, но това  като че ли отстъпва място пред силата на духа й. С нея, казва Жанет, турнетата минаваха по-леко, защото умееше да понесе шегата на сцената и да ти отговори с шега. Не обичаше да скрива мислите си, казваше всичко в очите на хората. Ще й се посърдят ден-два и всичко отминаваше, защото нищо не оставаше да тежи на душичките им. Беше добър партньор и възпитаваше отношение към  театъра в по-младите колеги”, споделя Жанет Керанова.

Не само аз, но и благоевградската публика за последен път видя Бистра Тупарова на сцената по повод участието й в юбилейния спектакъл „Песен за човека”, посветен на 100-годишнината на благоевградския театър „Никола Вапцаров”. Беше щастлива, защото, както и останалите й по-възрастни колеги, бяха приятно изненадани, че не са забравени. „Не хонорарът ги привлича в театъра, а възможността отново да помиришат праха от сцената и от театралните завеси, да усетят дъха на публиката. Това е тръпка, която никога не се забравя”, казва Жана.

Последната ми среща с Бистра беше по повод 45-ата годишнина на Кукления театър в Благоевград. Тогава тя  си спомни как по спешност са я извикали от Русе, където е приключвал стажът й, за да оглави Кукления театър в Благоевград. Емоцията за нея е била, че създават нещо ново, различно и необходимо. Тя е една от първите, завършили класовете за куклено актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Атанас Илков – един от светилата в кукленото изкуство, а Герда Глоке й води часовете по сценично движение и пластика. Затова  през 1975 година Бистра става първият директор на Кукления театър в Благоевград до 1978 г., въпреки че по-скоро се приемаше като художествен ръководител. Спомни си заглавието на първия спектакъл там „Мечо закачко”, но за нея първата по- голяма изява на театъра е участието му с куклени етюди  в телевизионната поредица „Лека нощ деца” на БНТ.

Бистра напуска Кукления театър, защото казва, че тогава много хора са ламтяли за ръководни длъжности, и тя се отказва.

КОГАТО Я ПОПИТАХ: „КАКВО ТИ ДАДЕ КУКЛЕНИЯТ ТЕАТЪР”, ТЯ МИ ОТГОВОРИ: „НА МЕН НИЩО, А АЗ НА НЕГО КАКВОТО МОЖАХ, ДАДОХ!”

Родена е през 1947 година в Благоевград. Израства в артистично семейство. Дъщеря е на известната актриса Ева Тупарова. Баща й Димитър Тупаров е бил диригент на военния оркестър в Благоевград и красив мъж, си спомнят близки на семейството. Сестра й Мария е добра художничка и живее в Кюстендил. Брат й Георги Тупаров беше известен кинооператор. И майката, и дъщерята  играят ролята на Султана в „Железният светилник” по романа на Димитър Талев. Албена Чобанова си спомня, че Ева Тупарова давала съвети на дъщеря си как да изгради образа. И казва: „И двете бяха ярки, запомнящи се на сцената!”.

 Спомням си как Бистра изигра майката на Гоце Делчев в документалния филм на РТВЦ – Благоевград  „Защо бре, Гоце?”, по сценарий и режисура на Валери Яков. Перфектна беше и в телевизионната роля на Султана, която влиза в черквата, за да раздаде хляб за здраве, но като знак от съдбата малките питки с  хляб се разпиляват по земята, като за панихида – нещастието, което вижда в съня си.

Емблематичните  роли на Бистра  са много, но част от тях са Пена във „Вражалец”, Прашинко в „Сън в лятна нощ”, Лелята в „Солунските съзаклятници”. За  последната Бистра печели първа награда за женска роля по време на Седмия национален  преглед на българската драма и театър през 1984 година. Тогава се чуват невероятни суперлативи за нея и  театралният критик Владимир Каракашев пише: ”Не съм предполагал, че актриса с такъв ярък талант  може да бъде толкова дълго вън от полезрението на критиката. Малката, почти епизодична роля на Лелята в изпълнението на Тупарова се превърна може би във връхната изява на актьорското майсторство на прегледа в Кюстендил. Остър и силен темперамент, мащабно обхващане на образа, една завладяваща емоционалност.  Това е най-силната и внушителна актьорска изява в спектакъла на благоевградския театър. Актрисата уверено и майсторски борави с изразните средства. Ролята е сякаш експресивно скулптирана, всяка позиция на тялото, всеки жест притежава висока изразителност. Словото  е отчетливо, емоционално наситено. Изпълнението на Тупарова се извисява до символична стойност и като контрапункт на безумната храброст се извежда внушението за безсмъртния здрав разум на българския народ, за неговата гордост и достойнство“. Този текст е запазила Елена Илиева – драматург на благоевградския театър. Тя сподели:

БИСТРА ТУПАРОВА СЕ ПОЯВЯВА В АФИШИТЕ НА ДТ „Н. ВАПЦАРОВ“ ПРЕЗ СЕЗОН 1965-1966 Г.

В трупата вече са две Тупарови и тя съзнава, че всички ще гледат на работата й „под лупа”, ще сравняват майката и дъщерята. Това не я стряска, напротив. Бистра изиграва успешно и двете коронни роли на Ева – Султана и Бернарда Алба. Доказва, че не само е много пластична и музикална в детските спектакли, а притежава свой специфичен усет за характерност и самоирония, силен творчески заряд и категоричност в драматичните и трагедийни образи.

В благоевградския драматичен театър Бистра не само сбъдна мечтата си, но и се утвърди със своите над 75 роли, приети и аплодирани от зрителите. На сцената тя винаги е била перфектна, музикална, пластична, интелигентна. Отиваха й ролите на  жени с характер, каквато беше и тя”.

За Бистра Албена Чобанова, с която са били в една гримьорна, казва, че е изключителен човек, приятел и талантлив актьор. От нея е научила много  за живота и за театъра. Тя й показвала как да бъде непрекъснато във форма  на сцената и как да си гради ролята като актриса, а за живота – да знае какво иска от него, как да  преследва целите си и  да бъде  упорита, за да ги постига. Можела е да бъде еднакво добра в постановка за възрастни и в постановка за деца и до последно е била във физическа, психическа и духовна форма въпреки здравословните й проблеми и необходимостта от малко алкохолен адреналин. Албена е впечатлена от ролята й на майката в спектакъла „Тайната вечеря на Дякона Левски” и Бернарда от постановката „Домът на Бернарда Алба” на режисьора Енчо Халачев. Това е едно от последните представления, в което двете  играят заедно.

Бистра Тупарова се омъжва за Павел Алтънов, но живеят кратко заедно. Разделят се, след като осиновяват дете – Кирил Павлов Алтънов, който Бистра отглежда сама. Когато дълго са репетирали за представление, Албена Чобанова си спомня, че са отглеждали децата си в театъра – в гримьорната и на сцената. Бистра е била до Савина – дъщерята на Албена, когато тя е заета и помагала да си напише домашните. „Като майка се грижеше за нея и я забавляваше, докато мен ме няма”,споделя Албена. Така са отгледали и сина на Бистра – Кирчо, както и второто дете на Албена – Лъчко.

БИСТРА Е ЖИВЕЕЛА ЗАЕДНО СЪС СИНА СИ КИРЧО, КОЙТО СЕ Е ГРИЖЕЛ ЗА НЕЯ ДО МИГА, В КОЙТО ТОЙ СЕ РАЗБОЛЯВА ОТ ЦИРОЗА И УМИРА НА 14 АПРИЛ 2021 ГОДИНА

След смъртта му снаха й Ралица въпреки развода й с Кирчо я взима при нея в кв.”Запад”. Може би загубата на близките хора е разклатило и сърцето на Бистра. От сина си Бистра има внучка Александра, която е ученичка и добра спортистка – тренира плуване. И когато става дума за внуци, си спомням ролята на баба Златина, която Бистра изиграва в игралния филм „Пътят към върха” на режисьора Валентина Фиданова Коларова по сценарий на проф. Златимир Коларов. В този филм тя си партнира с Вълчо Камарашев. Един филм, в който бабата е родител, и приятел, и знае как се градят отношения с децата  и как се създава доверие между две поколения. Бистра го умееше не само пред публиката и пред камерата, но и в живота.

 И сега си мисля къде ли отива тази любов, която е таила в сърцето си до последния дъх към обичаните от нея  хора, към близките, към театъра, към живота? Може би се превръща в енергия, която остава в тези, които никога няма да я забравят, или става още по-силна на друго ниво, в друго измерение, където също има  публика, която я посреща  с аплодисменти.

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *