Писателят и публицист Цанко Серафимов е автор на повече от 20 книги с поезия, публицистика, проза, литературознание. Роден е през 1951 г в с. Баничан, Гоцеделчевско. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Бил е редактор във в. „Пиринско дело”, кореспондент на в. „Земеделско знаме”, работил е в областта на културно-историческото наследство. В продължение на 30 г. е собственик и управител на издателство „Орбел”, специализирано в издаване на историческа литература.
– Г-н Серафимов, наскоро във в. „Струма“ бе публикувана статия за архива на Иван Михайлов в Рим, в която се цитира Вашето име. Как си обяснявате този внезапен интерес?
– Публикуваният обширен текст (не мога да определя жанра на писанието) е на Никола Стоянов, бивш мой „колега“, ортодоксален марксист-ленинист с неуспешна кариера по време на комунистическия режим – вероятно поради непригодност. Интересно е, че цяла кохорта писачи и „изследователи“ са се загрижили „къде се е дянал“ архивът на Иван Михайлов – лидерът на македонското освободително движение през ХХ век. Обясним е тоя хленч, че вече 35 години от кончината му не могат да се доберат до това „митично съкровище“. Обяснение за това би трябвало да потърсим не в грижата да се попълнят бели петна в историята на освободителното движение на българите в Македония, а по-скоро се стремят да се докопат до него (и да го „бастисат“) поради страха, че там се крие информация, която ще накърни фалшивата репутация на известни лица в историята на България, които са били в съприкосновение с Иван Михайлов в неговото революционно ядро.
Претенциозното писание на Н.С. не е изблик на внезапен интерес. Още преди половин век на създаденото през 1970 г. Културно-историческо разузнаване бяха поставени няколко основни задачи, свързани с българската емиграция на Запад и нейната най-изявена структура – Македонската патриотична организация (МПО):
1. Използвайки някои противоречия в ръководството на МПО да се създаде настроение срещу Иван Михайлов и да се ограничи и спре идейното му влияние и ръководството на Македонската патриотична организация.
2. Да се добере до архива на Иван Михайлов в Рим, където той живее.
3. Да се внедрят в ръководството на МПО хора, които да прокарват интереси и идеологическо въздействие на комунистическия режим в България върху българската емиграция.
Новоразкритите „строго секретни“ на Държавна сигурност и нейното Културно-историческо разузнаване (1970-1989) потвърждават колко активно и целенасочено се е работело по посочените по-горе задачи. Логично е, че „останки“ от някогашните структури продължават (не по инерция) да вегетират върху тъй болезнените въпроси, за да имитират политическо и „творческо“ присъствие, и по този начин да разяждат с отровната си ръжда българския национален интерес.
– Вие сте един от малцината привилегировани познавачи на архива на легендарния водач на ВМРО, оставен в наследство на най-близката му съратничка охридчанката Вида Боева-Попова. Издадохте книга-речник с Вашия прочит на архива. Как се случи селекцията на документите от този безценен исторически фонд?
– Г-жа Вида Боева-Попова се свърза с мен по повод мои публикации. След десетки разговори, явно ме е опознала като автор и като ревностен последовател на идеите и ценител на великото българско дело на Иван Михайлов. И тя не крие, че й импонират моите позиции по Македонския въпрос някога и днес. Със сигурност с това съм спечелел нейното доверие и тя постепенно ме въведе в революционното и в духовното пространство на Ванчо. Освен това бях натрупал доста голям „актив“ като съвременен Михайловист, с какъвто малцина могат да се похвалят – от 1993 до 2002 г. бях редактор и издател на списанието за история, политика и култура „Македония“, което се разпространяваше сред българската диаспора по света. В изданието публикувах като поредици творби на Иван Михайлов; писал съм за отричани в миналото на негови съратници и последователи. През 1994 и 1995 г. издадох за първи път в България трудовете на великия революционер „Сталин и Македонският въпрос“ и „Македония: Швейцария на Балканите“, които преди две години преиздадох.
В работата си върху книгата ми „РЕЧНИК на моите прочити из архива на Иван Михайлов в Рим“ съм използвал 81 документа и други материали, които се публикуват за първи път, а с други 56 съм се съобразил в изложението си. Читателят ще се убеди за пореден път, че вече 100 години Иван Михайлов олицетворява борбата на македонските българи за свобода и народност. През по-голямата част на това историческо време ръководената от него ВМРО бе единствената сила, която бранеше българщината в Македония, а и в България, и не прощаваше на враговете на македонското българско дело. Фронтовете, на които воюваше, бяха няколко – срещу сърби, срещу гърци, срещу комунисти, земеделци, звенари и т. нар. протогеровисти, из чиито редове след 9 септември 1944 г. се „откроиха“ като „видни“ комунистически дейци и убийци, които насилствено македонизираха българите в Пиринска Македония.
В тази дълголетна борба се създадоха много митове около името и личността на Иван Михайлов. В „РЕЧНИК на моите прочити из архива на Иван Михайлов в Рим“ могат да се прочетат редове, които изпълват с гордост и вдъхновение всички български патриоти от Македония. Ако за враговете Иван Михайлов сатрап и кръволок, за доблестните българи той бе и е идол и пазител на родното. Големият български поет от европейски калибър Теодор Траянов го нарича „великото българско сърце“, а бележитият революционер и летописец на македонската освободителна борба Христо Силянов твърди, че „македонската емиграция не е излъчвала фигура по-голяма или равна на Иван Михайлов“.
С щедростта на Вида Боева-Попова в моето издателство „Орбел“ излязоха много ценни книги, които десетилетия бяха „отлежавали“ в архива на Иван Михайлов в Рим. Когато тя ми предостави папка с „доклади“ на Асен Аврамов до Иван Михайлов за неговите срещи и разговори с нови емигранти от Македония на Запад, спасили се от „Титовия рай“, веднага реших, че тези човешки драми трябва да се издадат в книга. И не след дълго на книжния пазар се появи „ПЕТ КЪРВАВИ ИЗПОВЕДИ. Българи от Пиринска Македония в капана на югославската УДБА“ с автор Асен Аврамов, най-близкият съратник на Ванчо. По подобен начин бе издадена и пиесата на д-р Живко Гелев. „МАРИЯ (Менча Кърничева) или какво се случи след изстрелите в Бургтеатър“.
Не мога да скрия, че съм горд с две издания (на български и на английски) на книгата „И днес, който мине край Вардара мътен…“, избрани поезия и публицистика на Антон Н. Попов, главен редактор на в. „Македонска трибуна“ от 1972 до 1982 г. и секретар на ЦК на МПО, а по-късно редактор в българската секция в Радио Ватикана. Авторът е от най-верните на Иван Михайлов дейци, който, заедно със съпругата му Вида Боева-Попова живеят под един покрив в Рим. Погребан е в Пирин планина в близост до гроба на Тодор Александров.
– Под егидата на Иван Михайлов Вида Боева-Попова и нейният съпруг Антон Н. Попов посветиха живота си на народното дело в защита на македонските българи. И перманентно бяха мишена на злонамерени атаки от „чужди и свои“. Откъде идват сегашните атаки?
– И в Северна Македония, и в България наложеното от много десетилетия внушение е, че Иван Михайлов е фашист, сатрап, кръволок… И в Титова Югославия, и в комунистическа България той имаше издадени смъртни присъди. Той бодеше очите и предизвикваше кошмарни сънища у отродителите комунисти и в Скопие, и в София. Ако коминтерновци по нареждане на Москва успяха да разклатят ВМРО и убиха Тодор Александров, под водителството на Иван Михайлов организацията укрепна и се превърна в респектираща на Балканите и в Европа. В изгнание Иван Михайлов остана единствената морална опора за българите в поробена Македония. Чрез Македонската патриотична организация в САЩ, Канада, и по света той успя да повлияе силно за съхранение на българския дух сред сънародниците в чужбина.
Опитите на Коминтерна чрез дейността на Георги Пирински в САЩ да македонизира емигрантите от Пиринско, Вардарско и Егея се провалиха, защото последователите на Иван Михайлов дадоха силен отпор. През 60-те години българската държава също се опита да постави ръка върху МПО, инфилтрирайки псевдоемигранти. Най-зловеща роля изигра ветеринарят Иван Гаджев. Той успя да стигне дори до ръководството на МПО и да овладее чрез подставени лица редакцията на в. „Македонска трибуна“. Там той публикува „историческия“ си пасквил срещу Иван Михайлов. Под чадъра на българската Държавна сигурност създаде „научен“ институт, като от България на два пъти да му помага бе командирован за много месеци библиотекарят Иван Марков от гр. Гоце Делчев. И се заредиха при него на посещения професори-ченгета, служители на ДС, дори първият секретар ОК на БКП в Благоевград Владимир Сандев гостува… В това време в писмо до Тодор Живков Иван Гаджев го моли да изпрати подготвени хора от България да оглавят МПО. Кани и сина му Владимир Живков да му гостува, за да го запознае със състоянието на емиграцията. Успял бе да внуши на много от старите емигранти колко важно за тях е да останат в историята, като предадат личните си архиви и предмети в неговия „институт“. Някои от тях се подвеждат, за съжаление…
По-късно Иван Гаджев мести „института“ си в гр. Гоце Делчев, като отново привлича на работа библиотекаря Иван Марков, който е и добър автор на краеведски текстове. И ветеринарят се заема с мащабна „творческа“ дейност. Наред с разточителни писания за убития след 9 септември 1944 г. негов баща, чийто принос в македонското движение е преувеличен до безумие, той създава с помощта на двама наети от него старши научни сътрудници (историк и литератор) своя двутомен „фундаментален“ труд „Иван Михайлов извън легендите“. Може да се каже, че някои комунистически историографи са по-сдържани в оценките за Иван Михайлов и дейността му. Целта на този Гаджев „труд“ е да неглижира великото дело на Иван Михайлов. Цел, обречена на провал!!!
Защо и в София, и в Скопие перманентно атакуват Вида Боева-Попова и съпруга й Антон Н. Попов? Защото 30 години те живяха в един дом с Ванчо, както вече се каза, и деляха къшея хляб… Те отблъскваха атаки отвсякъде и от всякакъв характер. На враговете на Иван Михайлов не бе позволено да посегнат на живота му, те бранеха името му и честта на святото му дело. Не позволиха, както съм показал в моя „РЕЧНИК на моите прочити из архива на Иван Михайлов в Рим“, да извършат отвличането му и заграбването на архива му. За двамата Ванчо казва, че са негови деца и остава докрай при тях. Още в началото на опитите да атакуват Вида и Антон, Иван Михайлов бе изпратил специално писмо до ЦК на МПО, в което бе задал риторичния въпрос: „Можете ли да посочете друго семейство сред нашата емиграция, освен Антон и Вида Попови, които да са се жертвали така безрезервно за народното дело?…“.
Сегашните атаки отново са за омаловажаване на величавия живот и високото място на Иван Михайлов в историята, както и за злепоставяне на най-близките му хора със същата цел. Напразни усилия да се разклати и заобиколи такъв як стълб в народната памет!
И още една цел се преследва, прикрита с бял тензух: наследниците на ветеринаря „историк“ Гаджев отново да внушат на българските институции, че в семейния им „институт“ се съхраняват безценни документи, а в архива на Иван Михайлов в Рим имало само някаква висока и тясна картонетка с папки… Още приживе ветеринарят предлагаше за продан на държавата „института“ си, като за своето „съкровище“ искаше няколко милиона лева. Сега наследниците на Гаджев отново вдигат шум със същата джамбазка цел, като наели погрешен глашатай – барабанът му е спукан, а гласът му не достига до хората, камо ли до държавни институции купувачи, които по принцип се правят на глухи, особено когато някой иска да ги надхитри… Но Н.С. е щастлив и се радва и на трохи, ако му подхвърлят… Нали и той е беден пенсионер…
– Как ще отговорите на опитите за спекулация с неиздадения пети том „Спомени“ на Иван Михайлов?
– Том пети отдавна е подготвен. Там има много страници за връзките и противоречията ВМРО и други революционни движения на Балканите. Може би днешните размирни времена на нашия полуостров не са най-подходящия момент за появата на тези текстове на бял свят. Революционна мъдрост е необходима, когато предстоят съдбоносни събития…
Но, за да задоволя любопитството на читателите, си позволявам да публикувам кратка оценка на Иван Михайлов за най-чудовищното национално предателство – насилственото македонизиране на българите в Пиринска Македония и признаването на македонски език и македонска нация във Вардарска Македония.
„ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ВАСИЛ КОЛАРОВ. Чух да ги наричат най-големите български предатели. КАКВИ НАРОДНИ ВЕЛИКАНИ БИХА БИЛИ, ако знаеха как да постъпят, когато искаше Коминтернът да прави македонска нация!!!
По-слабо престъпление е убийството на Калоян, на Петър Делян, по-малко като зло е ослепяването на 15 000 при Беласица (там има и друго добро: името на Българоубиеца остана като свидетелство, че народът ни е бил отдавна още български), по-малко зло бе даже помохамеданчването на толкова българи, защото тия хора не бяха на брой много и в такава важна област на Балканите и сред българската земя изобщо…
ПО-ТЕЖКО от национално гледище е престъплението на Георги Димитров и Васил Коларов, защото: Te – без да бяха византийски врагове, без да бяха против едно вероизповедание (католичеството, униатството), без да бяха претенденти за важни дворцови постове, като убиеца на Делян – приеха, насърчиха РАЗДЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ
пред историята, пред света, пред българския народ на две народности (едната „македонска“). И при това имаха всичката възможност да станат национални незабравими герои, ако намереха в себе си елементарен кураж – да заявят, че са готови и главите си да жертват, но такава народност да не признават и се борят против такова означение на нова народност, от народа откъсната част…
Биха имали слава като на Левски – ако даже бъдат убити от Коминтерна.
Чух българи да ги наричат архипредатели на българската нация в течение на цялата досегашна история.
Как ще умият техните последователи тая кал от лицата им?…“.
– На фона на световните военни конфликти въпросът за правата на българите в Северна Македония е на заден план. Случи се посегателство върху българското посолство в Скопие. Накъде отиват нещата между България и Северна Македония в геополитически план?
– Не мисля, че въпросът с правата на българите в Северна Македония е на заден план. Няма изявление на северномакедонски политик, в което да не се говори за нежеланите от тях промени в Конституцията. И винаги като причина за забавянето на преговорите за влизането на РСМ в Европейския съюз се сочи претенциите на „източния съсед“, които били неоснователни и деструктивни за взаимоотношенията с България. Да не пропускаме факта, че сръбският колонист Иван Стоилкович, който е заместник министър председател, нееднократно заплашва, че ще напусне страната, ако българите бъдат включени в Конституцията. Този сърбин е негласният „посланик“ в Скопие на белградската шовинистична идея „Сръбски свят“, чиято цел е политическо, икономическо, културно и териториално завръщане на Сърбия във владени някога земи.
Въпреки че като член на НАТО РСМ ускорено трябва да работи за осъществяването на стратегическия Коридор 8, там, под натиск на Москва, Белград, Будапеща, нещата продължават да се протакат. Тъй като в Скопие се надяват на подкрепа от Тръмп на политиката им, медиите им „проспаха“ сериозното напомняне от американската посланичка Анжела Агелер за геополитическата важност на Коридор 8.
Скопие и Белград очакват „като гладни кокошки просо“, че Европейският съюз ще склони вкупом да бъдат приети всички страни от Западните Балкани – „хитра“ идея на сръбския президент Вучич, която може да бъде подкрепена единствено от Орбан…
Докато управляващите в Скопие се ръководят от суфльорите от Москва, Белград и Будапеща, небето над Осогово, Влахина планина, Малешевска планина и Огражден ще остане мрачно…
– Каква е Вашата прогноза за 2026 г. като писател историк? Ще има ли край „дрънкането на оръжия“ и ще се опази ли Европа от война?
– Противоречивите ходове на американския президент Доналд Тръмп събудиха Европа от летаргията, в която бе изпаднала, разчитайки на ядрения чадър на САЩ. Колкото и трагична да е и за украинците, и за руснаците братоубийствената война, тя обедини Европа във възприятията си за самосъхранение. Ускореното превъоръжаване, особено на най-мощната икономически Германия, безспорно осезаемо ще притесни Путин и обкръжението му от ястреби-генерали. Въпросът е дали „неурановесеният“ Тръмп всъщност не е предвидлив стратег! Надявам се да е взел уроци от предшественика си Рейгън.
А „дрънкането на оръжия“ не е престанало откакто свят светува… Важното е ние къде сме се позиционирали… Надявам се този път да не сме в „отбора“ на губещите…
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
