Ангелина Петрова е признат магистър-фармацевт от Министерството на здравеопазването, но хората, които я познават, знаят, че тя колкото добре познава лекарствата, толкова добре познава и лечебните свойства на природата. Винаги е препоръчвала да се стремим към хармония на духа и на тялото и да се уповаваме на Божията благословия.
Родена е на 11 февруари 1939 година в Капатово и е предпоследното дете на родителите й. Майка й я е родила в мазето, зад бъчвата, с помощта на местната акушерка баба Неда. Бащиното й име е Ангелина Костадинова Попова. Като дете е била Хаджииванова, защото дядо й е бил хаджия, но когато й издават паспорт, я записват Попова, на бащината й фамилия. Ангелина е една от големия Вуков род в село Капатово. Прадедите й идват в началото на 19 век от Невеска, Леринско, в Егейска Македония, с днешно име Флорина в Гърция. Там е имало смесено население – българи, албанци, власи, гърци, турци, и родствениците й са бягали от насилието, подхранвано от османската власт между хората. При преселението повечето от българите са отишли към Батак, Брацигово. Прадядото на Ангелина – Лазар, е водил със себе си сина си Вуко, който дава корена на тяхната фамилия. Първо се заселват в с. Кромидово. Там е имало един потурчен българин, Фудул бей, който е бил е по-благосклонен към хората, и там са останали да живеят известно време. Преди да напуснат родното си място обаче, са убили този, който е заклал на нивата жената на дядо Лазар. Помислили си, че в Кромидово могат да ги намерят и познаят, защото е било близо до границата, и се преселили в Капатово. В Капатово са живеели чифлигари на друг бей от сегашното с. Ново Кономлади. Наричали са го Чифлика, защото там е било седалището на бея и хората от Капатово работили за него. Имало е брожения в турската империя и позициите на местните феодали и бейове започват да отслабват, но някои от тях са били и по-благородни и дядо Вуко се е възползвал от това. Беят бил доволен от работата му и позволил да си купи няколко овце. Така започнал самостоятелно да работи и да се развива. По-късно успял да си купи и земя и така сложил началото на Вуковия род. Той има трима синове – Лазар, Димитър и Георги. Ангелина е от рода на Димитър, на когото казвали Митре. Бил е сърцат човек и започва да се занимава с търговия. Ходил е с коне до Ловеч, до Видин, спял е по хановете и се връщал въшлясал, но преди да се прибере в къщата, събличал дрехите, изпарвали ги във варел с вряла вода, той се изкъпвал, преобличал се с нови дрехи и чак тогава влизал в дома си.
Другият дядо, Лазар, е бил най-големият син на Вуко, най-умният и много уважаван от хората. Бил е ктитор на черквата „Света Богородица – живоприемни източник” в Капатово, построена през 1887 година. По линия на баба й Ангелина нейният прадядо, поп Лазар, е първият свещеник в село Капатово. Преди да се построи черквата в Капатово, е служил в храма „Свети Илия” в Кромидово. В началото богослуженията са били на гръцки, но когато идва Яне Сандански, го подкрепя и му казва да служи на църковнославянски език. Ангелина е била най-голямата дъщеря на дядо поп Лазар, който е имал пет деца – три момчета и две дъщери.
„Баба Ангелина – казва внучката, кръстена на нея – е била лична мома, пеела е много хубаво”. Бъдещият й съпруг Иван е бил с 20 години по-млад от брат си, който вече е бил женен, и тогава снахата и свекървата едновременно били бременни. Родителите на Иван – Димитър и Стоя, му казали: „Чедо, тука, в нашата къща, вече снахата командва, да те оженим за дъщерята на дедо поп Лазар?”, защото и тримата му синове умират за една седмица от испански грип и остават само двете сестри Ангелина и Софка. Иван е бил 18-годишен и се съгласил. След годежа с Ангелина, както пеела и работила на полето, едно камъче я удря в окото и то изтича. Лекарите в Солун не могли да й помогнат. След като слушал подмятанията на съседите, Иван казал на родителите си да развалят годежа, но те не позволили това да се случи, защото за тях било грях. Завели го при Рефат бей в Неврокоп, който бил благороден и добър човек и до когото се допитвали много хора за различни неща. Той казал: „Момче, ти си орисан да водиш кьорава жена. Тя е ослепела, защото е била сгодена за тебе. Дори да оставиш тази, следващата, която ще избереш, пак ще ослепее заради твоята орисия”. И така Ангелина и Иван заживели заедно и имали 8 деца – петима синове и три дъщери.
Бащата на Ангелина, Костадин, е един от петимата синове на дядо хаджи Иван, който през 1929 година отива на хаджилък, а майка й Велика е от село Хотово. Родителите на майка й са дядо Васил и баба Маца. Дядо й Васил е бил заразен от комунистическите идеи на Димитър Благоев и е присъствал през 1921 година на Първия конгрес на комунистите в София. Не е имал постове във властта, гледали са си земята и стоката, а на стари години се преместват в Сандански, където той умира, а баба й Маца е починала по-млада и внучката й не я помни. Семейството на Ангелина се е занимавало със земеделие, гледали са тютюн, памук, афион, сусам,
Родителите й Костадин и Велика имат четири дъщери и трима синове. Големият брат на Ангелина – Иван Иванов, вече не е между живите, но е бил директор на гимназията в Симитли, след това е преподавал в Хасковския университет за учители и по-късно става директор на гимназията в Кубрат, където живее семейството им от 1951 до 1954 година.
Вторият й брат, Георги, който е роден 1930 година, е жив и здрав и вече е започнал 92-ата си година. Завършил е петричката гимназия и заедно с кардиолога д-р Вълчев са били съученици и добри приятели. Д-р Вълчев е бил наследник на Георги – най-малкият син на прадядо й Вуко. Фамилията е поразена от разделението след 9 септември. Никога не са се домогвали до властта. Дядо й Иван е бил избран като местен войвода на Капатово по времето на Яне Сандански. През 1905 година Сандански издава заповед да си махнат фесовете и дядо Лазар, който вече е бил над 70 години, казал, че това е заповед за младите, а той е свикнал с тая капа и няма да я сваля. Заради това непослушание Сандански изпратил хора да заколят него, жена му и още трима души от Кромидово. Закопават ги в една нива, та да не им се знае гробът. Когато дядо й Иван разбира за това, написва бележка: „Старик, моля да бъда освободен от организацията, защото вие убихте чичо ми, без да ме предупредите, не мога да бъда с такива хора”. Разочаровал се от Сандански и цял живот е казвал на децата си: „Мекерета на властта не искам да ставате!”. И Ангелина казва, че е бил напълно прав, защото според нея властта ти дава пост, но и те употребява за нейните цели.
Децата му са спазили този негов съвет. Най-големият й чичо Михаил е завършил Солунската гимназия, когато през 1918 година е била преместена в Струмица. В началото и той е залитал по комунистическата идея, четял е „Капиталът”, Балзак, Емил Зола. През 1925 година започват гоненията на комунисти и земеделци и намират в къщата му „Капиталът” на Маркс. За подобно нещо тогава направо колели. Един от близките му дал съвет: „Ти си попски внук, знаеш всички черковни правила, стани свещеник!”. Той го послушал и така се спасил.
Разказвайки историята на рода си, Ангелина казва, че никога не е било мирно време нито в България, нито в света. Всички са преживели какви ли не драми и събития. Чичо й е присъствал на убийството на Неврокопския митрополит Борис в село Коларово. След това събитие всички по-будни свещеници изпращат по лагери, а чичо й поп Михаил е първият, който заминава за Богданов дол, където е лежал в обща килия с писателя Димитър Талев. Разказвал им е след това, че този интелигентен писател е бил слаботелесен, не е могъл да си изкарва нормата и те са му помагали.
Баща й Костадин е бил силен ученик в мелнишкото училище, но баща му казал да не се разправя с учене, а да остане и да оре нивите. Учителката изпратила писмо: „Костадин веднага да дойде, той е най-силният ученик”. И той заедно с брат си товари багажа, без да пита баща си, и тръгват за Мелник, но по пътя го виждат на нивата да оре, засрамили се и се върнали. По-късно Костадин става член на земеделската партия на Никола Петков. Ангелина си спомня, че в дома им е имало дълго време напрежение и тревога. През 1946 година, когато идва на власт Отечественият фронт, убиват Никола Петков и елиминират земеделците. Баща й се е страхувал, че може и на него да посегнат, и поставил в скривалище документацията на местната организация на николапетковистите.
На 9 септември дядо й хаджи Иван не приема новата власт. Когато децата слушат радио и се радват, че животът ще стане по-хубав, той им казвал: „Сопри го това, сопри го! Какво ви мотат акълите, деца, това не са комунисти, това са крадци и лъжци, всичко ще ви вземат! Ако те беха комунисти, немаше да изхвърлят Исус Христос, защото от него по-голем комунист не се е раждал на света и нема да се роди!”. Синовете му са били възпитани в неговите възгледи, че комунизмът няма да им предложи светло бъдеще, и сами се убеждават в това през живота си.
Брат й Иван е завършил логика и психология в Софийския университет и бил учител в Педагогическото училище, което днес е Икономически техникум. Бил е млад учител тук, докато интернират семейството им.
А брат й Георги е искал да учи ветеринарна медицина, но не са му давали бележка да следва, защото е бил в графата „враг на народната власт” и е трябвало да отиде войник трудовак. Бил е дежурен, обикаляли селото и пазели от диверсанти, но заедно с негови приятели се бил подготвил да мине границата и успяват при Тополница. Отиват в Гърция. Там престояват три месеца в лагер, където проверявали дали не са шпиони, и след това им позволили да отидат кой където иска. Те решили да бягат възможно най-далече, за да не пострадат семействата им. Избират Нова Зеландия. Там брат й Георги е живял десетина години. Там създава семейство с гъркинята Мария от Атина и имат две деца. Но по-късно семейството му се преселва в Сидни, Австралия, където живеят и днес. След неговото заминаване зад граница през пролетната ваканция на 1951 година интернират цялото му семейство в село Веселец, Кубратско, село със смесено население – половината българи, половината турци. Там хората са ги приели и са живели спокойно. Родителите им са работили на полето и наесен, когато прибирали реколтата, хората им носели картофи, жито, защото не са били оземлени.
Голямата й сестра Мария е учила в Дупница, в Учителския институт. След събитията с брат й си е мислила, че няма да й разрешат да продължи там образованието си. Баща й казал, че може да се размине и да отиде да пробва. И още първия учебен час я извикал директорът. Показал й едно писмо от Капатово, с което му казват, че Мария е „враг на народа” и не може да продължи образованието си там. Но той скъсал пред нея писмото и казал: „Това остава между нас, отивай си в час”. По-късно Мария става заслужил учител и директор на училището в село Равно, Кубратско, откъдето е и съпругът й. До последно е искала да отиде да се поклони на гроба на другаря Марков, който останал човечен до края на живота си.
Брат й Иван е принуден да напусне учителския пост и три години е бил трудовак. След амнистията през 1954 година го назначава директор на Климатическата гимназия в село Петково, Ардинско, в Родопите. Той се оженил за приятелката на сестра му Мария – Минка. Били са младоженци и през лятото се събират в Капатово, където семейството се връща след амнистията. Иван искал да помогне на баща си и му предложил Ангелина да учи при него. Там тя учи една година. Батко й е преподавал история и тя се е страхувала да не го изложи, но винаги е била пълна отличничка. Десети клас се връща в гимназията в Петрич. Там учителят Гюров по история, който й приличал на Яворов, два часа подред я вдигал на дъската и я изпитвал с въпроси от целия учебник. Когато разбрал, че знае всичко, повече не я притеснявал до края на учебната година. Имала е най-авторитетния класен ръководител – Герасим Попов от село Гега. Сърцат човек, но респектиращ като характер. Всички са се страхували от него, но Ангелина казва, че е имал слабост към нея. Може би защото тя единствена от момичетата е решавала задачите заедно с момчетата и се е явявала успешно на олимпиади. Била е единственият пълен отличник от двете гимназии в Петрич. Класният ръководител й казвал да кандидатства с математика, но тя му заявила, че баща й много иска да стане лекарка и иска да изпълни волята му. Ангелина се страхувала дали ще може да продължи образованието си, но когато завършва гимназия, излиза закон, според който всички пълни отличници без приемен изпит могат да запишат висше образование където искат. И тя приема този факт за Божия благословия. Когато е трябвало да попълни документите си за кандидатстване, нейната майка й казала: „Ти, чедо, каквато си слабичка, с болестите и с умирачките на хората ли ще идеш да се разправяш?”. Тя се изплашила и писала биология и фармация. Била приета и в двете специалности, но избрала фармацията.
Завършила, започнала работа, но се е разминавала с любовта. Майка й питала: „Мари, чедо, нито си грозна, нито си глупава, защо не се жениш?”. С бъдещия си съпруг, историка Андрей Петров, се среща, когато е на 38 години. Нейна приятелка я поканила с компания да ходят на гости. Ангелина й казала, че иска да се подготви за новогодишно тържество на Аптечно управление в „Ален мак”, но приятелката я убедила да гостуват в дома на Андрей Петров. Така се запознават. Той е бил разведен, с един син, и Ангелина искала да разбере причината за раздялата им, но когато разбрала, че той няма да се върне при първата си съпруга в Монтана, останала. Сега и двете семейства си гостуват и са приятели. Има разбирателство между децата и всичко е, както трябва да бъде, споделя Ангелина. Тя и Андрей имат две дъщери – Елица и Цветана, и двете са фармацевтки. Елица е учила „Приложна лингвистика” в Югозападния университет, но по-късно завършва второ висше образование в Харков, специалност „Фармация”, защото й харесвала професията на майка й. Цветана една година учи в Химическия факултет, след това учи една година медицина и накрая се прехвърля фармация. И двете са омъжени. Елица има две дъщери – Андрея и Елена. Ангелина се моли Бог да дари с рожба и Цветана.
На 83 години Ангелина продължава да работи в аптеката, въпреки че вече е отстъпила нейното управление на дъщерите си. Но не се отказва да приготвя своите природосъобразни за човешкото тяло мехлеми и да разказва увлекателно за силата на духа и вярата, и за неизчерпаемите възможности на човешкото тяло.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
