Все още има хора, които си спомнят, че началото на курорта Бодрост край Благоевград е сложено през 30-те години на миналия век. Няколко семейства построяват една до друга залепени стаи от дърво, дъски, камък и кал и ги обитават през летните месеци. Част от първите заселници е и семейството на композитора Марин Големинов. Дори твърдят, че неговата майка Райна е дала името на местността, защото винаги е казвала, че тук се чувства бодра. Други казват, че това е била съпругата му Лили. Като първи заселници се споменават Стоил Биров, който е имал голяма работилница за поправка на автомобили, Кирил Логодашки, семейство Ганчеви, Радецки, който е имал голямо кафене, Артин Киркоров, Крум Станков, който продава вилата си на Владо Елезов, дългогодишен директор на „Винпром” – Благоевград, зъболекарят Миловански, семейство Коеви и други.
На поляната, около която сега са съвременните вили, е имало много трупи,
които горските работници свличали от планината и с трупчийски коли транспортирали до дъскорезницата в Горна Джумая. По-възрастните си спомнят, че през 70-те години е минал смерч по ветровала и е повалил много дървета по билото на планината, които са смъквали до поляната с волове. Голяма част от почиващите с трупчийските коли на ДАП са стигали от града до вилите си. Тогава по-задружно са живели всички, казва една от редовните посетителки на курорта Милка Оракалиева, която вече е на 82 г. Преди години тя идваше от София със съпруга си Димитър Оракалиев, но той почина и това лято е сама на вилата си, въпреки че тук обичат да идват и внуците й. Първата им вила е построена през 1956-та година от родителите на Милка – баба Роса и дядо Ангел, а през 60-те години я изграждат в по-добър вариант, с одобрен план от кметството на Благоевград. По-късно вилата е довършена от наследниците. Имало е горски път до Бодрост, си спомня Милка, който по време на бригадирското движение 1946-1947 година е строен за нуждите на почиващите, а през 60-те е разширен и много по-късно асфалтиран. В началото, поради липса на ток, вечер всички са се събирали около огъня с китари, акордеони, с песни и шеги вечерта е минавала бързо и приятно. Тогава идеята е била човек да изкара горещото лято на прохлада, да подиша чист въздух, да пие студена вода, без да търси лукса и удобствата в града. Всички семейства са били приятелски и са живели заедно. Правели са турнири по табла, шах и карти, една традиция, която продължава и днес в беседката, изградена от общината в центъра на курорта. В миналото курортът е бил посещаван по-масово.
Идвали са и хора от града, които нямат вили, за да правят сладко от малини и боровинки, които сами брали от планината. Тогава е имало автобус от града сутрин и вечер, зареден хранителен магазин, фурна и поща на Лесничейството. Всички споменават за тези придобивки, които днес им липсват.
Виолета Сотирова почина на 94 години, но приживе ми разказваше, че през 1936 година майка й Спасуна е имала язва и са й препоръчвали да пие изворна вода. Тогава нейният баща Стойчо Манов Стойчев взима къщата на Добри Мишев от Лесничейството, за да я лекува. Бодрост тогава е бил една гола красива поляна с един извор в средата.
Евреи си направили бараки в единия край на поляната с изхвърлените капаци от дъските на дъскорезниците, а на другия край на поляната, която наричали Болярската част, се заселили предимно жители на града
Камелия Георгиева, която също си отиде от Ковид вълната, си спомняше, че нейният баща Георги Чимев е купил вилата от евреи, които са напускали България и се заселвали в родината си. Това било около 1949 година. Идвали са на курорт с конска каруца, натоварена с дюшеци, юргани, кухненски съдове, храна, дрехи, и са стояли на вилата си от 1 юли до началото на учебната година.
В средата на поляната е имало голям дъб, под който извирала вода. По-късно част от първите заселници тук са каптирали този извор и са направили чешма, която се поддържа всяка година и мястото около нея се облагородява, благодарение на доброволния труд и средства на ентусиазирани виладжии. Така е и днес. Преди години изворната вода е изследвана и се установява, че е от така наречените топлици – с постоянна температура 6 градуса през всички сезони на годината. Много е полезна за бъбречни заболявания. Тази вода до ден- днешен е предпочитана не само от почиващите в курорта Бодрост, но и от хората от целия Благоевградски регион.
Сестрите Магдалена Киркорова и Юлия Машова, които всяко лято почиват на вилата си, споделят, че техният баща Артин Киркоров е един от първите заселници в този курорт и от първите инициатори за каптиране на изворната вода и построяването на чешма в центъра на курорта.
В началото на 90-те години на миналия век голяма част от старите вили бяха подновени и покрай тях бяха построени доста нови, без да имат необходимото строително разрешение. В началото тази местност е била горски фонд, но по-късно се прехвърля на община Благоевград. С активното съдействие на зам. кмета по строителството Антоанета Робева вилите бяха узаконени. Голяма част от собствениците на вили, използвайки водоизточниците в планината, прокараха вода до вилите си. Много преди това, в края на 60-те години, газените лампи, които днес са сувенири от миналото, бяха заменени с електрическа енергия. Тогава си спомнят, че цялата поляна е била осветена, за разлика от днес, когато няма една алейна лампа в курорта. Хората пренесоха изискванията си за съвременен живот и в планината. Само на 28 километра от Благоевград могат да живеят на чист въздух, да пият изворна вода и да се наслаждават на широколистната високостъблена гора, в която има бук, явор, трепетлика, има и иглолистни дървета като ела и смърч, да пият горски чай от мащерка, жълт кантарион, риган, да ядат диви малини, ягоди и боровинки и да се будят от невероятния хор на птиците.
Своя вила тук има и инж. Анна Лазарова-Таскова, която е един от първите ел. проектанти на курорта, чието семейство се наслаждава в продължение на няколко месеца от годината на природните дадености, но съжалява за пропуснатите ползи. През 1995 година по поръчка на община Благоевград тя е участвала в изготвяне на идеен проект за курорта, но казва, че нищо от предвиденото тогава не е реализирано. Било е заложено добро и качествено водоснабдяване с малки пречиствателни станции за всяка обособена вилна зона: Бодрост, Септемврийче, Добро поле и другите местности. Предвидено е било и изграждане на канализация. За съжаление и днес вилите са със септични ями в дворовете. Имаше среща на собствениците на вили с ръководството на ВиК -Благоевград през 2021 г. Бяха информирани, че трябва да си поставят водомери и да плащат водата. До днес решение на този проблем няма. ВиК миналата година поднови коритото на чешмата в центъра на курорта с бял мрамор, но все още няма решение как да събират средства за водата от виладжиите, защото за да изискваш, трябва да направиш и своя инвестиция. Електрозахранването също не е изпълнено на ниво, защото тук токът е непостоянен. Да не говорим за пътната инфраструктура между вилите. Тя е грижа на всички поотделно, или събрани по интереси. Мостът, който се отклонява от основнния път за Картала към вилите на Бодрост, е в окаяно състояние и всички се надяват да не се изсипе някой ден в реката, защото не само че не се поддържа, но през зимата и никой няма ангажимент да го почиства и достъп до вилите често няма.
Имало е идея за магазин и по-малки заведения в курорта, а днес хората се молят да възстановят фурната на Горското стопанство,
откъдето в миналото са идвали да купуват от хубавия хляб не само почиващите, но и хората от града. Предишният директор на Горското стопанство инж. Калин Зашев беше амбициран да възстанови всички стари сгради на Лесничейството и да възобнови производството на домашен, ръчен хляб, но всяка нова власт сменя директорите и той не успя да довърши идеите си. За щастие, казват тези, които всяка сутрин си пият кафето на вила „Добро поле”, новият директор Емил Солачки има желание да продължи започнатото и да направи тази почивна станция привлекателна през всички сезони на годината.
Курортът като цяло се развива с бавни темпове. На този етап всичко е оставено на добрата воля на собствениците на вили. Миналата година заработи първият частен хотел ресторант на Бодрост, който се поддържа от семейството на Филип Михтарски. Но всички, които инвестират в този курорт, в момента са на загуба и се надяват община Благоевград да реализира онзи модерен курорт, за който обещават всички кметове в предизборните си кампании.
За здраве и за развитие на курорта се молят всички, които посещават параклиса в планината. Преди години Кирил Митрински, който отдавна не е между живите, продаде вилата си, за да започне строителството на параклис, единственият в курорта Бодрост. Той бе завършен след неговата смърт, през 2006 година, и днес се поддържа от неговата дъщеря Силвия Митринска и бащата на внучките му Съби Дашев, които дават курбан за здраве на храмовия празник на параклиса „Успение на Свети Иван Рилски”, който се отбелязва на 18 август. Параклисът събира всички почиващи в курортните местности в Рила планина: Бодрост, Здравец, Карталска поляна, Добро поле, Септемврийче.
Днес Христо Щерев е един от инициаторите да се подобри инфраструктурата на курорта и събира съмишленици, с които дават пример, че с общи усилия всичко може да се постигне. Събраха се и със собствени средства направиха път до вилите си, до които колите им не можеха да стигнат. Направиха дървени пейки около чешмата, засадиха зеленина, горски цветя, за да е красиво за всички.
Много поколения са минали през курорта Бодрост. Наследниците им и днес се радват на красивата природа, на звездните водопади през лятото и на нощните огньове, които събират обитателите на вилите и туристите. И всяко поколение си има своите традиции около огъня, своите приказки и песни. За какво си говорят, как се забавляват децата, техните родители, баби и дядовци край вечерния огън на балкана? Едно време печаха картофи на жар, днес пекат бонбони маршмелоу на огъня. Голяма част от внуците, които гостуват на бабите си, имат една лятна ваканция, за да понаучат българския език и да не забравят родовия корен. Защото повечето от тях вече са родени и живеят зад граница, или както казва деветгодишния Филип Мендес: „Майка ми е българка от Благоевград, баща ми е испанец, аз съм германец, защото съм роден и живея в Германия”. И български език учи през лятото, когато идва при баба Благородна и дядо Спас на вилата в Бодрост.
В момента има семейства, които през цялата година живеят в курорта, но той е най-оживен през летните месеци. Не са малко хората на преклонна възраст, които и това лято почиват тук, като Славка Бояджиева, Живка Аврамова, Лина Карамфилова, Цветанка Бащавелова, всички към и над 90 години.
Вече 12-а поредна година курортът Бодрост предлага условия за приключенски лагер с училище по планинарство,
организиран от Туристическо дружество „Айгидик”. Децата придобиват опит при работа с карта и компас, движение по маркировки, овладяват техники за придвижване в трудни терени, научават се да използват алпийски инвентар, да връзват възли, да строят биваци, да разпъват палатки, да палят огън безопасно в гората. Откриват тайните на скалното катерене и начините за оцеляване в дивата природа, и най-важното – научават се да живеят заедно и да се съобразяват с изискванията на хората до тях. Днес това е единственият лагер в Рила планина, който замести съществуващите в миналото Гимназиален лагер и Септемврийче. Децата се настаняват в хижа „Бодрост”, която функционира като такава от 2000 година. Преди това е била почивна станция на предприятието за куфари и чанти в града. От 2003 г. хижар е Сергей Георгиев, когото всички наричат Серго. Тази година планинарският лагер ще започне от 23 юли, а втора смяна от 29 юли.
Два от дните на този лагер организаторите посвещават на хижа „Македония”. От курорта Бодрост, през местността Картала, до хижа „Македония” децата вървят повече от 3 часа и остават на хижата с преспиване, а някои на палатки.
Хижа „Македония” е от малкото най-високоразположени хижи на Балканския полуостров и гледките от там не могат да се опишат с думи, може само да се усетят: небоустремени върхове, простор, тишина и величие на 2166 метра надморска височина. Хижата е разположена в седловината между Голям и Малък Мечи връх в Югозападния дял на Рила планина, в така наречения Мечи проход. Първото име на хижата е било избрано от местността, където се намира – Айгидик. Турската дума в превод означава пролука, проход и оттам – Мечи проход. Съществуват и хипотези на историци, че името Айгидик е с тракийски произход. Думата Ай е една от първичните думи на древните траки за небе, или по-точно – небесен участък. Като добри астрономи траките са слагали имена на много географски обекти в свещенните за тях планини Рила и Пирин, според „поведението им” спрямо небесните светила. В седловината между Голям и Малък Айгидик през нощта слиза и минава зад хоризонта съзвездието Голяма мечка. Оттук идва предположението, че Айгидик е запазено през хилядолетията тракийско наименование и означава „небесен проход”. След 9 септември 1944 година хижата се нарича „Станой Крекмански”, член на партизански отряд от региона. От 1980 година до днес носи името „Македония”.
Потърсих факти за историята на хижа „Македония” от Димитър Тюлеков, изтъкнат историк и член на Македонския научен институт. Той сподели, че имат идея за създаване на планинарска секция към института, с цел изследване и визуализиране на комитските маршрути и отразяване на паметни места в планините, свързани с нашето революционно минало. От него научаваме кои са историческите предпоставки за изграждането на хижа „Македония”.
„Строителството й започва през 1933 година по идея на ВМРО, която тогава се ръководи от Иван Михайлов. След осмия конгрес на организацията започва мащабно строителство в региона. Идеята е била тогавашният Петрички окръг да бъде част от една бъдеща свободна, независима самостоятелна Македония, и да бъде притегателен център за останалите райони. Това е пряко свързано и с времето на Тодор Александров, когато се създава спомагателната организация, тъй като населението в този край – бежанци и местни хора, трябвало да дават мило и драго за своите сънародници в Егейска и Вардарска Македония, но да се привличат и чужденци. Може да се каже, че Петрички окръг е Македонският Пиемонт, както в Италианското освободително движение има една област Пиемонт, около която се обединява Италия и се създава модерната италианска държава след 1870 година. Димитър Тюлеков е намерил документ, според който Италия има идея да помогне с финанси и с няколко малки бойни аероплана, защото в югозападна посока от хижа „Македония”, по посока Царев връх, има плато, много подходящо за кацане на самолети. Имали са идея това плато да играе ролята на летище. Но Деветнадесетомайският преврат през 1934 година осуетява всичко. А идеята е била, подобно на Пиемонт в Итлия, и в този район да се стигне до обединението на останалите части на Македония, защото след 1913 година географската област Македония е разделена. Македонският въпрос става геополитически, още по-сложен, още по-заплетен, още по-труден за разрешаване. И за да се укрепи разклатения авторитет на организацията, започва масово строителство, включително и на хижи: освен хижа „Македония”, по това време се строят хижа „Яворов” в Разложкия край и хижа „Велибит”, днешната хижа „Пирин”. ВМРО не разполага с много средства, но има съмишленици в държавната администрация, които й помагат да започне това строителство. След преврата на 19 май хижата е довършена от горноджумайската общественост и с доброволния труд на ентусиазирани туристи. През 70-те години на миналия век е изградена турбина за захранване на сградата с електричество.
Има период след демократичните промени у нас, в който хижа „Македония” е занемарена и има опасност да рухне. Възраждането й започва през зимата на 2006 г. и отново благодарение на ентусиазма на група планинари от Благоевград. През април 2009 г. членовете на Туристическото дружество „Айгидик” си избират нов председател – Иван Големеев. Новото ръководство започва активна дейност за набиране на средства и още през лятото на 2009-а се захваща с ремонт на хижата. Само за няколко месеца възвръщат блясъка на Перлата на Югозападна Рила, както обичат да наричат хижа „Македония”. Тук все още си спомнят хижаря от последните 10 години Петър Груйчев, който за съжаление прекрати живота си на земята и в момента гостите на хижа „Македония” посреща неговият син Димитър Груйчев.
Лятото е в разгара си и Рила планина чака своите посетители, за да ги нахрани с бодрост, красота и хармония! И аз усещам даровете на природата тук, на Бодрост, и разказвам всичко това като част от почиващите и желаещите развитието на този курорт.
ЮЛИЯ КАРАДЖОВА
Поздравления, госпожо Караджова! За пореден път доказахте, че поддържате Духът на Джумаята, жив.Прекрасна статия, да се знае и помни от хората обичащи Джумаята. Бъдете жива и здрава и поддържайте искрата на родолюбието.
И старецо беше хижар на Македония