Главният учител по български език и литература в НХГ и супероценител на матурата Илонка Белева: Тазгодишните зрелостници са се справили по-добре от миналогодишните на ДЗИ по БЕЛ, въпреки онлайн обучението

Илонка Белева е главен учител по български език и литература в Националната хуманитарна гимназия „Св.св. Кирил и Методий” – Благоевград. Дълги години е част от националната комисия за оценяване на държавния зрелостен изпит и е супероценител.

Разговаряме с г-жа Белева за резултатите и успеваемостта на матурата по БЕЛ, онлайн обучението и не на последно място – за функционалната грамотност и новите учебни програми.  

  • Г-жо Белева, как бихте определили представяването на зрелостниците от област Благоевград на матурата по български език и литература и постигнатия резултат „Добър” /4.19/, при 4.14 на национално ниво?
  • Успехът от държавния зрелостен изпит по български език и литература през тази учебна година е наистина малко по-висок за областта в сравнение с резултатите на национално ниво, което показва, че нашите зрелостници като цяло са се справили със същия успех като завършващите 12 клас в страната, дори малко по-добре. Сравнено с миналата учебна година, се вижда, че резултатът за областта е бил „Добър” /4.24/. За мен тази разлика е пренебрежимо малка и е относителна. Бих казала, че постигнатата средна успеваемост както за областта, така и за страната, са настина добри, като се има предвид, че тези зрелостници бяха почти през цялата настояща година и около половината от 11 клас в условия на обучение в електронна среда от разстояние.
  • От МОН отчитат, че оценките „Слаб” /2/ намаляват, но броят им се запазва висок – 3331 за страната. За областта двойките са 156, при 2442, положили матурата по БЕЛ.
  • За миналата година слабите оценки за областта са 189. Тоест, действително сега са по-малко и за страната, и за областта. За мен това е постижение, защото държавният зрелостен изпит тази година се проведе като формат, проверка и оценяване абсолютно по същия начин, без никакви компромиси. Следователно тазгодишните зрелостници като средна успеваемост и посочените факти, че голяма част от обучението им мина в електронна среда, са се справили по-добре, отколкото миналогодишните. Това показва, че все пак обучението при такива условия има смисъл. Категорично смятам, че присъствената форма дава по-добра възможност да се усвои материалът, но като обстоятелства не позволяват, все пак обучението в електронна среда от разстояние позволява да се работи и да се постигнат резултати, които са удовлетворящи и съизмерими спрямо предишните учебни години.
  • Как си обяснявате факта, че тази година в областта ни няма оценка 6.00?  
  • Може би дистанционната форма на обучение се отрази в по-голяма степен на най-мотивираните и силните ученици. Не мога да съм абсолютно сигурна, но предполагам, че това е причината.
  • Все пак има зрелостник Нели Димитрова от Езиковата гимназия, чийто резултат е на стотна от пълната шестица.
  • Оценката й е 5.98. Тя е ученичка, която се класира на националния кръг на олимпиадата по БЕЛ. Миналата година беше лауреат, сега също се яви, очакваме да видим резултатите. Загубата на тези две точки може да се обясни със задачите с отворен отговор, при които винаги е възможно да има някаква доза субективно виждане на оценителя. И най-вече последният модул, свързан със създаване на собствен текст есе или интерпретативно съчинение, където е известно, че двамата оценители могат да се разминават в оценяването. Дори по математика понякога оценителите имат разминаване в определени стотни при оценяването на задачите. По български език и литература това е абсолютно логично да се случава.
  • Интересно ми е колко оценители проверяват изпитните работи по БЕЛ, още повече че от МОН обявиха резултатите 4 дни по-рано, или на 3 вместо на 7 юни?
  • Участвам в националната комисия за оценяване на държавния зрелостен изпит много години. Самата комисия се съставя от такъв брой членове, който съответства на броя на явяващите се зрелостници. При намаляване на зрелостниците, както се случва през годините, се редуцират и членовете на националата комисия, но изпитните работи се проверяват в еднакъв срок. Министерството обявява резултатите, след като приключи проверката на работите и от третия държавен зрелостен изпит, който е пожелание.
  • А не че комисията по-бързо е проверила изпитните работи?
  • Не, не са проверени по-бързо. Времетраенето за оценяване през годините е относително едно и също, като броят на членовете на комисията се променя пропорционално на явяващите се зрелостници.
  • Като супероценител имахте ли много работа по арбитриране на изпитни работи?
  • Винаги има достатъчно работи за проверяване и от супероценител, което е естествено. При някои задачи може в самото отчитане на точките да е допусната техническа грешка. Всички оценители са живи хора, даже и машините грешат. В повечето от случаите супероценителят трябва да прецени как да се оцени задача, която е със свободен отговор и където оценителите нямат право да се разминават или пък разминаването надхвърля допустимия брой точки. Това са задачите за създаване на собствена теза по определена тема, за писане на резюме и от последния модул за създаване на собствен текст от жанр есе или интерперетативно съчинение по зададена тема.
  • Онлайн обучението и фактът, че сега, за разлика от миналата година, не отпадна изпитен материал, повлия ли на трудността на матурата? С две думи, самият държавен зрелостен изпит по БЕЛ по-лесен ли беше?
  • Не, не беше по-лесен. Даже имаше 2-3 задачи с известни, да ги нарека „уловчици”, които трябваше да бъдат съобразени от учениците. Казвала съм и друг път: тестът от ДЗИ по БЕЛ, който досега полагаха зрелостниците по стария Закон за предучилищното и училищното образование, е стандартизиран. Съдържа определен брой задачи от определен тип, проверяващи определени знания и умения, които учениците трябва да са овладели през целия период на средното си образование. Тази година нямаше никаква разлика, още по-малко в посока на това да е елементарно, лесно.

Що се касае до това, че нито един автор и произведение не бяха изключени от учебно-изпитната програма, за разлика от миналата година, мога да кажа моето обяснение, без да ангажирам когото и да било. Миналата година никой в страната и в образованието не беше подготвен и не знаеше какво ни очаква. Трябваше време, за да се организира обучение в електронна среда от разстояние. Ако сравнявам първата седмица от миналата година, когато присъственото обучение бе преустановено, специално моята работа, както и на колегите ми в училището, се осъществяваше чрез социалните мрежи, което беше вариант. Само че, докато и самите ние се ориентираме, комуникирахме с учениците в писмена форма. Пращахме планове, пояснения към тях и чакахме да ни върнат или отговори, или въпроси, и те бяха в някаква голяма степен на самообучение. Липсата на прекия контакт се отразява на усвояването на знанията и уменията от страна на учениците.

  • Тоест, за разлика от миналата, тази учебна година онлайн обучението беше един вид урегулирано и затова не отпадна изпитен материал?  
  • Точно така. Имаше и официално становище, че не е губено учебно време, което предполага и че не би трябвало да е пропуснат учебен материал.
  • Според Вас зрелостниците бяха ли до някаква степен облагодетелствани, че им се падна точно Йордан Йовков, когото са изучавали през втория срок на тази година, а не автор от началото на 11 клас например?
  • Литературата е изкуство. Авторите са различни, произведенията на един и същи автор, както и самите зрелостници също са различни. Предпочитанията на ученика – какво му е по-приятно да чете, харесва, също си казва думата. Затова и преценката за хубаво, лесно, трудно е много субективна.

Все пак, доколкото може да отправим обективен поглед, мисля, че произведението, което се падна за третия модул, беше благоприятно. Повечето ученици хресват Йордан Йовков, разбират неговите творби. Познават добре света на този автор, защото е от класиците ни, които се изучават още в основното училище. В 12 клас разширяват погледа си към него, задълбочават го, защото и собствената им зрелост, и натрупаният литературен опит им дава възможност да постигнат това. От тази гледна точка според мен бяха благодатни и литературното произведение и темата, която е и философска, и морална. Ученици в 12 клас, на които им предстои да получат свидетелства за зрелост, вече би трябвало да имат достъчно ясен поглед за себе си, за това какво е благодеяние и какъв е смисълът на това да извършиш благодеяние.

  • Любопитно ми е повече зрелостници есе или интерпретативно съчинение са избрали да пишат?
  • За мен е малко трудно да кажа, защото проверявам само един определен кръг от текстове, при които се налага намеса на супероценителя, за да може зрелостникът да получи по-точна и обективна оценка. Има и такъв момент, че самото жанрово определение, което учениците дават на текстовете си невинаги съответват на това, което те пишат. Те повече употребяват названието есе, но в много от случаите текстовете им по-скоро се доближават до интерпретативно съчинение. И друг път съм казвала, че изборът зависи от това къде ученикът е по-силен. Дали има достатъчно знания за автора, творчеството му, за литературните произведения, или пък има умения за собствени разсъждения, по-широка обща култура и поглед върху проблемите.

Наблюденията ми показват, че все пак повечето ученици залагат на есето. От тези, които аз прочетох, забелязах, че в сравнение с предишните години, сега повечето зрелостници са включили при изграждането на своята аргументация и литературни факти. Тоест, потърсили са опора и в самото литературно произведение, както и в някои други. Това означава, че са избрали есето не само защото могат да разсъждават по зададения проблем, но и познават самия литературен материал, за да могат адекватно да го използват при изграждането на собствената си аргументация. Самото есе е такъв жанр, че не е задължително да се включат литературни аргументи, но това е желателно, препоръчително, защото се обогатява аргументацията. При оценяването на есето според критериите, зададени от Министреството на образованието, с най-голяма тежест е умението за интерпретиране на различни аспекти на проблема. Това е много важен компонент и неслучайно носи три точки, което е максималният брой точки по който и да е от критериите. Затова аз винаги съветвам зрелостниците да се „опират” на литературното произведение. Там винаги се съдържа един от аспектите на проблема и това е този, който задава авторът чрез своето виждане. В есето имаш възможността да се присъединиш към това виждане, да му се противопоставиш, като целта е да се даде израз на личното виждане на пишещия и това е първият критерий при оценяването – недвусмилено заявена лична позиция по поставен проблем. Зрелостниците обикновено имат притеснения в това отношение, защото се страхуват, че ако тяхното виждане е различно от това на оценяващия или на автора, ще получат нисък резултат. Това не е вярно. Напротив, за всеки оценител е интересно да види личната гледна точка на млад човек, важното е да бъде убедително защитена.

  • Според констатациите на МОН всеки пети зрелостник не се е справил със задачите, свързани с извличане на информация от непознат текст.
  • Тъй като това е обща формулировка за извличане на информация от непознат текст, от една страна, има задачи със затворен и отворен отговор върху два текста с обща тема. От друга страна – имат задача за създаване на резюме, което по своята същност е нов текст, който създава зрелостникът, като целта е да се извлече съществената информация от изходния текст и да се предаде в нов текст. Предполагам ,че констатациите се основават на тези задачи и говорят за липсата или недостатъчно добра фунционална грамотност, което ние знаем. Най-често изводите се правят на основа резултатите от PISA /б.р. Програмата за международно оценяване на учениците/ и другото е умението да се предаде сбито основното в съдържанието, да може да се открои същественото от подробностите при създаването на резюме.
  • И всеки пети не е нещо притеснително?
  • Всеки пети е около една четвърт, което е тревожно. Това означава, че проблемът с функционалната грамотност продължава да съществува, а аз ще добавя, че за съжаление според мен нараства. В момента работя с осмокласници и това, което ме води към тези изводи, е, че все повече ученици се затрудняват да разберат какво иска от тях условието на поставената им задача. Много често се получава разминаване между задачата и отговора на учениците, защото те не се разбрали самото условие. От коментари с колеги, като например по математика, разбирам, че това се случава и по другите учебни дисциплини. Това е въпрос на функционална грамотност, а не на липса на знания, защото когато ученикът няма знания, просто не отговаря нищо. Когато отговаря нещо, което е неадекватно на задачата, означава, че той го разбира по някакъв начин, който е съвсем различен от това, което се иска.
  • А новите учебни програми ориентирани ли са в по-голяма степен към формиране на такива комптетености и към функционалната грамотност?
  • Бих могла да кажа, че новите учебни програми имат някаква ориентация към подобряване на функционалната грамотност на основата на това, че е увеличен броят на часовете за упражнения. Това предполага, че материалът, който първо се усвоява като нови знания, може да бъде отработен в часовете за упражнения, въпреки че тук има значение какво е училището, учениците. Понякога ми се налага една урочна единица вместо един час, за какъвто е планирана, да я предодавам в два часа. Предпочитам да отделя повече време, за да бъде усвоено от повечето ученици, отколкото да приключа в рамките на един час и след това да се опитвам да правя упражнения, което няма как да се случи, ако ги няма самите знания. Но това по-скоро е проблем,  на който трябва да се обърне внимание в началния и прогимназиалния етап на обучение. В гимназиалния етап не е логично и естествено тепърва да градим функционална грамотност или основите за нея.
  • Да завършим с нещо положително за държавния зрелостен изпит. Анализите показват, че многогодишните усилия на учителите по БЕЛ дават резултат – покачва се процентът на зрелостниците /45.06, при 38.77  за м.г., и 32.44 за 2019 г./ с максимален брой точки на задачата за формулиране на собствена теза по конкретна тема.
  • Всяко умение, което са придобили или развили учениците в по-голяма степен, е нещо положително. Тезата е задължителен структурен елемент на всеки аргументативен текст. Тя е важен компонент, защото съдържа твърдението по темата. Очевидно учителите са обръщали внимание, че в текста трябва да има теза и учениците в самостоятелната задача за развиване на теза в рамките на 3-4 изречения са се справили успешно. По принцип тази задача се оценява така: една точка се дава за съдържанието на самата теза и също една точка за това дали са спазени книжовно езиковите норми. Максималният брой точки означава, че учениците са успели да отговорят и на двата отделни критерия при оценяване. Това е нещо много положително.
  • И последно, не мога да не Ви попитам: Настоящите единадесетокласници са първите „излизащи” по новите програми и закон, и догодина ще държат държавен зрелостен изпит по БЕЛ в нов формат. Ще „открехнете ли леко завесата” каква ще е новата матура?
  • За съжаление няма „да открехна завесата”, и то не защото не искам, а защото не мога. Единственото, което знам /без това да е сигурно/, е, че тестът ще е в малко по-различен формат и за разлика от досегашните, няма да бъде стандартизиран.

Самото стандартизиране се отчита като един вид проява на слабост, носи някакъв негативен елемент заради това, че зрелостниците, както и техните учители, имаха възможност да работят върху точно определен тип задачи и компетентности, които  трябваше да се покажат в теста. В същото време езикът е нещо много по-богато и разнообразно, литературата е по-широка и обхватна и за да се преподолее тази слабост, която отчитат отговарящите за изпитите, мисля /това съм го чула неофициално/, че тестът няма да бъде стандартизиран, друго нищо не е известно. Ще разберем през септември, защото в началото на учебната година МОН обявява конкретно каква ще бъде учебно-изпитната програма и типът на задачите. Тогава ще имаме по-голяма яснота.        

 СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

1 Коментар

  1. Георгиева

    Дали е най-важното, че е супероценител? Защото ние помним как същата госпожа оценяваше изпитите в ЮЗУ, изпитите след завършен седми клас, та дори и ДЗИ! Супер е Белева, ама във взимането на пари от частни уроци!!! А пък това защо никой не го проверява, не мога да разбера.

    Отговори

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *