Близо 90 стихотворения е написал само за 2-3 месеца бившият кмет на благоевградското село Покровник Методи Цонев. Римите се леят от сърцето му с лекотата, с която държи писалката, а вдъхновение за поредната си творба намира във всичко.
„Казват, че човек започва да пие или да пуши при стресова ситуация, същото се случи с мен и поезията. Първите ми поетични опити датират от далечната 1991г. като заминах на работа в Коми“, разказа Методи Цонев. Четири години сякъл там дървета при минус 30 градуса, а тежкият труд провокирал раждането на рими.
Зад гърба си М. Цонев има четвърт век кметуване. Съдбата сложи точка на обществените му ангажименти преди 5 г., когато загуби вота на съселяните си и без драма се върна в производството, откъдето някога е тръгнала трудовата му кариера.
„Не съжалявам, чувствам се отлично. Може би спокойствието, което имам сега, провокира по някакъв начин отново да започна да пиша стихотворения“, разкрива с усмивка бившият селски управник. Обяснява, че в рода му не знае да има нито поет, нито писател, но изкуството в различни проявления извира от сърцето му. Препратката е към страстта му от няколко години да майстори различни предмети от дърво и да извайва от коренища с чворове и пънове красиви рамки, свещници, столчета, масички…
„Понякога, като седна с листа пред мен, усещам как ръката сама пише. Вдъхновението идва от всичко – от работата, любовта, семейството, историята, преживяното…“, разкрива сърцето си авторът. Претворил е в рими много случки от живота си, а поредното предизвикателство, в което се е впуснал, е да напише историята на Покровник в поема.
Демокрация
Искаха да бъдат демократи
и свалиха БКП от власт,
станаха набързо ренегати,
по площадите крещяха с глас.
И ето че през 90-ета
свободата за някои дойде,
членуваха във СДС-та
уверени до немай къде
по мегдани и паланки,
имаше такъв рефрен,
въпреки че бяха жалки –
кой не скача е червен.
Чудеха се хората от села,
та даже и в града,
промяната на кой е дело
и защо народът обедня.
Ликвидираха полета и заводи
във фермите елитните стада,
раздадоха на хората купони
за дял от някоя греда.
Но утихна всичко много бързо,
не минали и няколко лета
получиха валута в твърдо
и много куфари в ръка.
Приватизираха, а на народа
показаха му пътната врата
и далече всички от затвора
от екрана гледат ни сега.
На акъла ни се чудят –
как допуснахме това
и продължават да хитруват,
нанесли толкова щета.
И вече не гласуват хората,
защото всичко се купува със пари
няма вяра днес в доброто,
навсякъде анархия цари.
Методи Цонев
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
