Да помогнем на дете или тийнейджър в депресия

Тревожните и депресивни разстройства в детска и юношеска възраст са често срещани, като процентът им не спира да се увеличава. Разстройства от този тип са изключително сериозен проблем, защото част от тях могат да ги тласнат към самоубийство. Без значение колко сериозно ни изглежда желанието за самонараняване или самоубийство, е много важно да подходим предпазливо.

Много често депресията и тревожността са следствие от поведенчески и емоционални проблеми в по-ранни периоди на детството. Ако се установи, че това е причината, специалистите първо прибягват до терапевтични занимания с детето. Навременното лечение на тези разстройства служи като превенция срещу по-тежки или необратими последици за в бъдеще.

Депресията при децата
Когато детето има психосоматични симптоми, не може да спи добре, чувства се уморено, изолирано, тъжно, тревожно, нервно, изплашено или дезадаптивно, трябва да се насочим към специалист. Най-разумно е да се обърнем към детски психиатър или психолог. Ако са налични подобни оплаквания, но не сме сигурни дали проблемите са психосоматични, е най-разумно да потърсим физическата причина за състоянието.

Лечение на депресия при децата и тийнейджърите
При такива случаи самолечението е недопустимо. Не бива да се дават антидепресанти и/или тимостабилизатори, които не са предписани от психиатъра (понякога се случва и личните лекари да предписват такива, но все пак е нужна консултация).

По време на прием на лекарствени продукти е нужно да проследим внимателно състоянието на детето. Периодичните изследвания ще дадат повече светлина върху ефективността на медикаментозното лечение.

Малко вероятно е промяната да настъпи бързо. Повечето лекарствени терапии за депресивни и тревожни разстройства изискват време, за да повлияят състоянието. Хубаво е да се консултираме с лекуващия психиатър, който да ни насочи към психолог и подходящи терапевтични дейности в ежедневието.

Какво можем да направим като родители?

Да разговаряме за чувствата му, както и за всичко, което го притеснява – било то у дома, или в училище.

Да подобрим здравословното му състояние.
– В основата на доброто психично здраве стоят правилният хранителен режим, пълноценният сън, физическата активност и хармоничните взаимоотношения вкъщи и в училище.
– Да ограничим времето, прекарано с телефон или таблет и да го насърчим да играе или тренира, в компанията на приятели или семейството, като по този начин ще скрепим връзката помежду си.
– Да прекарваме повече време, изцяло отдадени на детето, да го хвалим за добрите му постъпки и да го насърчаваме да търси помощ.

Да осигурим защита и безопасност.
– Добре е да говорим с детето си за заплахите и тормоза. Те са сред основните причини за психичните проблеми при децата и тийнейджърите.
– Да бъдем нащрек, ако го сполетят събития, които го карат да страда или тъгува. Подобни състояния отшумяват с времето, но ако това не се случи, трябва да потърсим помощ от специалист.
– Да намалим стреса, доколкото е възможно, тъй като тийнейджърите имат нисък праг на търпимост спрямо него. Реалистичните или не твърде високи очаквания за успеха му в училище също ще помогнат.
– Да обезопасим и заключим оръжия, дълги въжета, кабели, ножове и лекарства, както и алкохола.

Да се образоваме.
– Детето ни не си измисля симптомите.
– Дори да ни изглежда като мързел или раздразнителност, може да се окаже симптом на депресия.
– Възможно е назад в поколенията да имаме случаи на роднини, страдали от депресия. Разумно е да проучим.

  • Да научим тийнейджъра да мисли и да анализира ситуациите, за да се справя с тях.
    – Детето ни има нужда от физически и креативни дейности, които да му помогнат да се отпусне. Трябва да се фокусираме върху силните му страни.
    – Да говорим и изслушваме с любов и внимание. Хубаво е да го научим да говори за чувствата си и да не се притеснява да споделя с нас страшните мисли за самоубийство или за смъртта. Можем да го успокоим, като му кажем, че е нормално да го връхлитат подобни мисли, когато е в депресия.
    – Да му помогнем да намира и положителното в трудните ситуации. Заедно с него можем да „разбием“ проблема или задачата на по-малки елементи, за да му е по-лесно да се справи.

Да си изработим авариен план на действие.
– Детето не бива да пропуска терапевтична сесия или медикаментозен прием. Лечението ще отнеме време, трябва да помним това.
– Да си изготвим списък с хора, към които да се обърнем, ако ситуацията се влоши. При съмнения за суициден риск (желание и възможност за самонараняване и самоубийство) трябва възможно най-бързо да предприемем мерки и да се консултираме със специалист. Забавянето може да се окаже фатално.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *