Денис Махуров е роден на 18.12.1999 г. в Рудозем и съответно родопските песни са му в кръвта и душата. Завършил е Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка през 2018 г. От доста години живее в Гоце Делчев, но обикаля и по страната за участия в събори, сватби, празници на градове и общини наред с участията си по сватби и различни концерти. Обича да общува с почитателите си, както и с почитателите на българския фолклор като цяло. Именно за да има време за тези непредвидени и спонтанни срещи, той отива на участие един час преди да излезе на сцена и си тръгва два часа след това. Срещнахме се за интервю, преди да замине за родния си Рудозем за празника на общината. Споделя, че се връща в родния си град винаги с отворени обятия и сърце, защото се вижда с близки, познати и най-вече роднини.
– Денис, ти си от Рудозем, но „пусна корени“ в Гоце Делчев, как се случи?
– Да, вече 10-а година съм в Гоце Делчев. Обстоятелствата така се стекоха, че аз като завърших в Широка лъка, майка ми тук бе омъжена и вследствие и аз дойдох тук и съм част от този красив Пирински край.
-И много добре се вписа в музикалните среди, приятели сте с местните изпълнители на македонстките песни, нали така?
– Да, с всички съм в колегиални отношения. Аз нямам врагове. Мога да твърдя, че съм добър човек и се сплотявам с всеки един, например с Боряна Карпузова, Мария Христова, Любомира Иванова, оркестър „Щуро маке“, имам удоволствието да работя с всички местни изпълнители.
– Как се ражда една нова песен за тебе, кое избираш първо-текста,мелодията,аранжимента?
– Избирам тези песни, които не са записвани от доста колеги. Ето от Родопите последната ми песен, която записах – „Родопска палитра“ в дует с Мария Христова, това е емблемата в моя репертоар.
– Искаш да популяризираш това, което другите още не са?
– Да. Защо не? Разбира се, може да се пеят и песни, които вече са записвани, но да не стават много комерсиални и да се слушат от всеки. Хубаво е да възраждаме старите народни песни, които са предадени от прадедите. Може да ги възродим с нов аранжимент, с ново звучене, да е красиво и да е наслада за ухото.
– Работиш и с други изпълнители, какво ти дава съвместната ви работа?
– Ние, музикантите, работим с доста колеги, защото например празниците на градовете ни срещат често, също и сватбите, тържествата, това ни сплотява и работим заедно. Дуетите, както казах, така се възраждат. Примерно с Мария Христова имаме много участия, вече от 3 години ходим тук по Кочан, Ваклиново… а и това ни подтикна да направим тази красива „Родопска палитра“, защото се слуша и с положителна емоция се възприема от хората.
– Какъв си извън сцената?
– И на сцената, и извън нея съм си Денис Махуров. Тези, които ме познават, знаят що за човек съм. Аз нито съм надменен, когато съм на сцена, нито съм нещо повече от тези хора, които са покрай нас, аз съм си аз.
– Какво ти дава сили в моментите, когато си уморен и ти е трудно?
– Музиката. В народната музика има песни за веселба, за сватба, за събор, както има и за тъга. Тези дълбоките родопски песни, те са повече тъжни.
– Но повечето песни са за любов?
– Да. Нека има повече любов и по-малко мъка.
– Какво е мястото на социалните мрежи в личния и професионалния ти живот?
– Онлайн всичко се случва много лесно. И там общувам с почитатели. Имам страница и който иска, може да ме последва навсякъде – в ТикТок, в Инстаграм, във Фейсбук. Контактувам с почитателите, защото те са нашите семейства в музиката.
– Как приемаш съчетаването на традиционния фолклор със съвременно звучене и модерни аранжименти?
– Сега има много такива. Ето Мона мога да я дам като пример, тя прави точно това – народна музика с готин аранжимент. Но не трябва да се прекалява.
– Когато изпълняваш стара песен, доколко се стремиш да запазиш автентичния обликидоколко вмъкваш собствен почерк?
– Мога да спомена родопската песен – трябва да я предадеш така, както си е. Примерно песента „Оти ми плачеш, бубайко“, „Коньо, коньо, хранен коньо“ – това са песни, които си звучат по един и същи начин и трябва да си ги изпееш така, както си е автентичността на песента.
– Какво ти даде обучението във Широка лъка?
– Школата в Широка лъка е доста добра, много трудно се влиза там. Научих се на самостоятелност, на усъвършенстване. Там отидох след 7 клас и бях сам, живях 5 г. на общежитие. Научих се да съм самостоятелен и да подреждам живота така, както трябва. Това е много добра школа и тези, които учат и искат да учат български фолклор, това са двете школи – Широка лъка и Котел, които могат да дадат много на един бъдещ изпълнител, музикант или танцьор.
– Професионалната ти карирера е на преден план, приятелите ти къде са?
– Приятелите също са с мен. Винаги, когато мога, ги вземам с мен на участие, най-честно по събори. На сватби не става, защото там поводът е много личен. Ето наскоро бяхме в София на един прекрасен рожден ден на Мартин Мартинов, той е основателят на кампанията „Подай ръка“ за възрастни хора, там се събрахме много колеги и направихме един истински спектакъл. Моите приятели бяха въодушевени от това, което се случи. Даже сега като разказвам, настръхвам.
– Кога за първи път усети, че народната песен е твоят път?
– Когато учих в Рудозем, правеха в Културния дом една родопска вечер. Една учителка каза, че аз трябва да я открия с гайди и народна песен. Там нещо ме подтикна, защото, нали знаеш – в Родопите като засвири родопската кабагайда, сърцето е друго, и явно оттам започна пътят ми към музиката. Но това е било отдавна, както се казва – в ранна детска възраст.
– Имаш ли мечтан проект, който все още не си осъществил?
– Да, има. Мечтаният проект е дует с Боряна Карпузова. Казах й: „Боре, вече е време да направим нещо съвместно“. Аз съм й дал задачата на Боряна вече да чуе една песен, чакам нейния отговор, да се съгласи. Както имам мечта и да направя дует и с емблемата на Тракия – Ваня Вълкова.
– Една песен, която те описва?
– Всички песни ме описват, защото във всяка песен има фраза, която може да ме опише. Аз съм по към веселите песни. Всички родопски песни може да ме опишат.
– А има ли нещо, което ти е трудно да изпееш?
– Естествено, има някои родопски песни, които са ми трудни да пея, а където чувствам, че не мога да ги изпея, въобще, както се казва, „не се хващам на хорото“. Аз пея песни, които мога и знам, че ще се възприемат от хората, а не се хвърлям в дълбоко, не искам да орезилявам някоя песен, която „не е мойто“ все още.
– Има ли друг певец в семейството ти?
– Не, само аз съм. Надявам се да го предам на някого от поколението, защото фолклорът е България.
– Мечтаеш ли за свое семейство?
– Естествено, нали затова живеем. Господ си знае работата, всичко е писано и си върви по план. Засега кариерата си върви, защото, нали знаеш, ако имаш жена, може пък да те спре да работиш. Затова кариерата сега градим, а жената, живи и здрави, всичко си идва на място. Имам си приятелка, която си е до мен и ме подкрепя в това, което правя. Много хора ме питат: „Тя не ти ли казва защо не си попфолк изпълнител, там са парите, там е купонът“. Не. И тя подкрепя българското и това, което аз правя.
– Е, тогава пожелавам много любов и сватба!
– Дано.
– Какво могат да очакват в скоро време почитателите ти от теб?
– Правя няколко песни, които ще бъдат хороводни. Ще бъде един красив родопски албум, ще преобладават родопските песни, но ще вкарам малко и пирински.
КАТЕРИНА АВРАМОВА
