Защо се влюбваме в хора, с които нямаме шанс: Как мозъкът ни играе номера

Да се откажем от човека, в който сме безнадеждно влюбени, може да бъде изключително трудно. Много малко хора успяват да се откачат наистина от натрапчивата си идея да го спечелят.

Защо се влюбваме в хора, с които нямаме шанс? Когато имаме две възможности – да бъдем с човек, който ни харесва, или с този, който показва безразличие, в повечето случаи избираме втория вариант. Готови сме на всякакви номера, за да предизвикаме интерес и да събудим любов в набелязания човек.

Ентусиазмът ни може и да е странен в това отношение, но той има обяснение. Защо се влюбваме в хора, с които нямаме шанс? Отхвърлянето ни кара да се чувствате още по-привлечени към обекта на чувствата си. Този процес стимулира мозъчните центрове, които отговарят за мотивацията, привързаността, желанието и признанието.  Това означава, че колкото един човек повече ни се изплъзва, толкова повече искаме да го имаме.

Може да се окаже, че човекът, който толкова искаме, всъщност изобщо не ни подхожда и бързо да охладнеем, когато го спечелим. И това наистина се случва в повечето случаи. Чувствата ни започват да охладняват, когато мотивацията вече я няма, получили сме „наградата“ си и тя не ни удовлетворява.

Да се борите за несподелената любов не е най-добрият вариант. Може да се надявате, но не си хабете времето. Усилията ви ще бъдат напразни и дори да дадат резултат, той няма да ви хареса. И това е така, защото за правилния човек няма да се налага да се борите. Той просто ще е до вас и ще ви подкрепя.

Това е истинската любов – тази, която не ни превръща в състезатели. Тя не изисква от нас да печелим когото и да било. Получаваме любовта на другия, без да се молим. Налага ли се да го правим, означава, че другият не държи на нас. Това може да е трудно за приемане, но още по-трудно е да живеем в заблуда.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *