HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Игуменът на Рилския манастир вдига драстично наемите заради орязаната субсидия и започналия ремонт, прави луди пари, но все не стигат

Рилският манастир започна аварийно укрепване на най-старото крило в обителта – източното, след като чака 3 години Министерството на регионалното развитие да издаде разрешение. Освен аварийния ремонт на крилото в манастира тече и спасителна дейност на стенописите в централния манастирски храм, укрепване на покривните конструкции, както и хидроизолация на църквата до гроба на Св. Иван Рилски.
Стартът на строителството стана повод игуменът на манастира Евлогий за пореден път да се оплаче от безпаричие, тъй като от поисканите от Министерство на финансите 600 000 лева манастирът тази година получил само 200 000 лв. Освен че държавата му орязала бюджета, игуменът се оплаква, че за всички разрешителни, които се вадят, плащал съответните държавни такси, а те не били никак малки. В жалбите си Евлогий неизменно напомня, че в България само Рилският манастир е паметник на културата не само от национално значение, но и от световно значение към ЮНЕСКО, и дори през турското робство тогавашната власт успяла след пожара на 13 януари 1833 г. за няколко месеца да издаде съответното решение за възстановяване на манастира, и то в по-голям мащаб.
Само преди няколко години излезе официална статистика, че със стойността на църковните имоти и парите на клира може да се изплати външният дълг на България. Според синодалните архиви преди национализацията църквата е владеела 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини, над 5000 дка земи в регулация и принадлежащите сгради в най-атрактивните зони на селищата, отделно стоте манастира са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини, а сред тях Рилският е най-богатият.
Приходите от всички тези земи и сгради, повечето от които са дадени под наем, остават за ползване от самата църква, а според нея държавата е длъжна да се грижи за ремонтите на храмовете й, общините всяка година трябва да ги освобождават от данъци за имотите и такса смет, а тъй като според Закона за вероизповеданията сделките, които църквата извършва, не са търговски по смисъла на Търговския закон, БПЦ законово има право да заменя имоти, отстъпва права на строеж, емитира и продава собствените си т.нар. ценни книжа – марки, събира такси за извършване на обреди, участва в търгове и т.н., без да дава 1 стотинка в държавната хазна. Тя е освободена и от ДДС върху продажбите на свещи и целия останал т.нар. църковен монопол, с който търгува в храмовете и манастирите.
На цялото това имане според Св. синод дарителите са длъжни да събират пари за нови църкви и параклиси, защото те пари за такива неща нямат, а когато миряните ги построят, е редно да ги дадат като дарение на БПЦ.
Рилският манастир освен че е най-богатият в България, е свързан и с доста странни сделки. Още през 1990 г. предишният игумен на манастира дядо Йоан сключва съдружие с ДАРУ АВ – фирма на Валентин Тилев /известен с това, че е брат на тогавашния шеф на БЗК Атанас Тилев/ и Бриго Аспарухов. Тримата създават общо търговско дружество “Рилски манастир” ООД, 60% от акциите на което остават собственост на Драговитийския игумен, а останалите 40% – на ДАРУ АВ. Сред имотите, описани като апортна вноска на манастира в “Рилски манастир” ООД, са бившият магазин на “Кореком”, ресторант “Дружба”, манастирската туристическа спалня, няколко магазина, разположени в самата обител и на пътя към него, и хотел “Рила”. Годишният наем, който трябва да плаща “Рилски манастир” ООД на обителта, е в размер на 1 000 000 недоминирани лева.
През 1993 г. съдружниците теглят от БЗК заем от 1.3 млн. долара за модернизирането на хотел “Рила”. Банката на Тилев отпуска заема, като гарантира прибирането на парите си с ипотека на манастирската фурна, с правото на строеж на новия хотел “Царев връх” и със залог на ресторант “Рила”. Заедно с ремонтите игуменът започва и ударно производство на ракия “Рилски манастир”, която залива цяла България. През 1999 г. дядо Йоан обаче тайно от съдружниците си дава под аренда търговските обекти около манастира, с които преди това като апортна вноска е влязъл в ООД-то, и на общо събрание акционерите изхвърлят игумена от фирмата.
Месец по-късно дружеството “Рилски манастир” ООД е обявено в несъстоятелност. На 12 април 2001 г. от името на фалиралата банка БЗК се завежда дело срещу ООД-то. Претенциите на кредитната институция са за главница и лихви в размер на над 5 млн. лв.
Сегашният игумен епископ Евлогий Адрианополски продължава усилената търговска дейност на предшественика си. Още когато идва в манастира през 2005 г., той регистрира “Царев връх” ЕООД. Дружеството е с капитал от 5000 лв., а негов съдружник при регистрацията става напетата 23-годишна дупничанка Радостина Данаилова. Самият той фигурира в регистрацията на дружеството със светското си име Божидар Стоянов Стамболджиев. Сферата на дейност на “Царев връх” ЕООД е мащабна – “всичко позволено от закона”.
4 г. по-късно дупничанката се оттегля от управлението на дружеството, но остава управител на хотела, който формира едно от многото приходни пера на Рилския манастир. Въпреки мизерния екстериор двойна стая в него струва 52 лв., а тройната е 67 лв. Хотелската база разполага общо със 130 легла, ресторант със 100 места, както и лятна градина с барбекю със 130 места. Цените в ресторанта са безумно скъпи – 1 кюфте е 4 лв. Свободни легла рядко има, защото официално всяка година Рилският манастир се посещава от над 780 000 души от цял свят. Когато леглата в хотела се изчерпат, най-напористите вярващи могат да спят в самата света обител, където цената е между 8 и 12 лева за нощувка на човек.
Десетки павилиончета, хлебарница, ресторанти и какво ли не в района на манастира се дават под наем на търговци. Под наем е и земята, на която преди години, когато манастирът все още води десетки дела за връщане на собствеността си, ресторантьори са вдигнали незаконно заведенията си. Става въпрос за 16 фирми с над 40 обекта, разпрострели търговската си дейност върху 300 дка манастирски имоти. Още през 2002 г. ДНСК обяви, че ще ги бута, но игуменът на манастира реши, че е много по-изгодно да изкара от тях пари, и започна да събира наем от манастирската земя.
Според ресторантьорите Евлогий всяка година вдигал наема и в момента той е на ниво 3000 лв. месечно за земя под средно по големина заведение. След като тази година държавата обаче реши да раздели между 3 манастира субсидията от 600 000 лв., която до момента се отпускаше само на Рилския, собствениците на заведения върху манастирски земи били предупредени, че до края на годината ще последва ново, драстично увеличение на наемите им.
Този наем също влиза в бездънната манастирска каса. Там се прибират и парите от наемите на паркингите, дадени от Евлогий на частна фирма. Наемната цена е строго секретна, но пък за никого не са тайни цените, на които частните охранители позволяват паркиране – 4 лв. за кола, 6 лв. за микробус, 8 лв. за автобус, естествено, без за това да се издава билетче или фискален бон.
И докато игуменът проси пак пари от държавата, търговията под манастирския покрив върви с пълна сила. Освен Евлогий със силен афинитет към нея е и управителката на хотела му, която има на свое име регистрирани 2 фирми – ЕТ “Радостина Данаилова-Ранел-Европа”, чийто предмет на дейност са реклама, развлекателни паркове и рекреационни центрове, и търговската “Киара-13” ЕООД. Няма данни каква е реалната дейност на тези фирми, но във всички случаи не е рекламата на хотела, защото собственичката им рекламира главно себе си в социалните мрежи – яхнала породист жребец, с приятелки, с колега… За разлика от нея, клиентите на хотелския комплекс са много по-активни, макар и в областта на антирекламата. Сайтовете са пълни с техни критики по отношение на стаите в хотела, матраците, леглата, храната в заведенията… “Гранясъл суджук, боб чорба с 3 пръста олио…” е сред най-добронамерените коментари.
БОРЯНА ЦОНЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

2 Коментара

  1. Valentin

    Идвайки в манастира преди години ,настоящия игумен и шайката около него бяха бедни ,като църковни мишки.Сега са широкоскроени бизнесмени с мащабно мислене,но докога…??

    Отговор
  2. Б.М.

    Като цяло общо информираща но 100% вярна информация.Манастира е превърнат в фабрика за милиони безочетни пари.Печалбарство и разврат царят отдавна там, противно на заветите на Светия Отец Иван.Безочието и безбожието на тези хора е огромно а оплакването от безпаричие е професионално и пословично.Приходите от продажбата на сувенири и свещи на година надхвърлят няколко милиона отделно дарения отделно вход на музей отделно изсичане на хиляди декари гори и тн…Става въпрос за десетки милиони годишно.
    Държавата трябва не да ги дотира ,а да ги разследва и да им търси сметка .Редно би било да бъдат обложени с данъци за многобройните имоти, за които държавата не взима и стотинка.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *