Как да запазите здравето си, когато постоянно сте под стрес

Човекът не може да издържа на продължителни периоди на стрес. Типичен пример за това са политиците. Първоначално свежите лица се превръщат в посивели и изтормозени изражения. Това е като да наблюдаваме ускорена версия на стареенето и как стресът разяжда човешкото тяло.

Времената обаче са такива. Повечето хора се притесняват за социалния си статус, работят много, без да са добре платени и осигурени. Диктуваното от икономиката съществуване дехуманизира живота на хората, пише dir.bg.

Факт е, че стресът убива, а продължителният – е свързан със сърдечно-съдови заболявания, депресия, диабет. Как обаче можем да съхраним здравето си, когато сме стресирани?

Хранете се добре

Солено-сладкият вкус на храните е единственото, което ни се иска в изпълнените със стрес дни. Но крекерите и чипсовете, които ни задоволяват за кратко, ни карат да се чувстваме изгнили отвътре в дългосрочен план.

“Когато сме претоварени, лесно достигаме до бърза компенсация с храни и напитки, богати на захар”, казва диетологът Азмина Гованджи. “Това ни дава незабавен тласък на серотонин, химически тялото се чувства добре, но това усещане не трае дълго.”

В такъв момент е добре да заложим на комплексни въглехидрати, като овесена каша или пълнозърнест хляб, което ще ни даде енергията, от която имаме нужда в тежък ден.

Ако отделим 10 минути да изядем обяда далеч от бюрото си, това ще намали новото на стрес и ще предотврати нездравословното похапване.

“Яжте съзнателно”, съветва Говинджи. “Махнете се от бюрото си, яжте бавно и усетете вкусовете”.

Упражненията помагат

Много от нас са малко или много виновни, когато става дума за фитнес. Атакуваме залата преди отпуската, но когато въртележката на живота ни завърти, мотивацията ни изчезва. Упражненията обаче освобождават стреса по естествен начин, който зарежда тялото ни с ендорфини.

За да се мотивираме, инструкторът Майкън Брустад съветва да запомним колко добре сме се чувствали след тренировка.

Ако нямате възможност да посещавате залата или имате отговорности, които не позволяват да напускате дома си, има много домашни тренировки, които могат да се направят за няколко минути.

“Направете си система с 5 кардио упражения – три с висока интензивност като бягане на място или клекове, след това две за коремни – като планкове или коремни преси. Насрочете таймер на 45 секунди и направете всяко упражнение по два пъти”, съветва той.

Не бива да се чувстваме виновни, когато отделяме време за упражнения.

“Трябва да сте стриктни по отношение на със себе си. Кажете си, че в четвъртък ще си отделите време за себе си и тренирайте без значение какво. Когато тренирате, се фокусирайте върху това, което правите”, допълва треньорът.

Не се страхувайте да потърсите професионална помощ

Не е нормално да живеем в състояние на постоянен стрес. Ако усетим, че имате бърнаут, първо трябва да се обадим на доверен лекар.

“Всички сме стресирани”, казва д-р Зоъу Норис, “но дефиницията на тревожността като болест е различна от стреса.”

Когато пациентите идват при нея с оплакване стрес, тя ги пита дали имат сърцебиене, панически атака или дългосрочни нарушения на съня. Всички тези симптоми биха могли да означават, че организмът се бори с тревожността.

“Почти всяка част от тялото е засегната, когато изпитвате постоянен стрес”, предупреждава д-р Норис. “Ние не сме проектирани за това.”

Тя съветва още да разработим собствени механизми за справяне, като намалим влиянието на стреса върху себе си – упражнения, четене или срещи с приятели.

“Ако не го направите, развивате лоши механизми като да пиете кафе, за да останете будни, а след това да пиете вино, за да можете да заспите”казва тя.

Ако стресът ни е свързан с работата, лекарят съветва пациентите си да говорят с шефовете си. Ако те не са благоприятно настроени, може би вариантът е да потърсим нова работа.

Опитайте да спите достатъчно

Когато сме стресирани, сънят ни често страда, но да стоим до късно, за да се справим с нарастващия списък със задачи е контрапродуктивно.

“Ако спите лошо, това ще повиши нивата на стреса”, казва неврологът д-р Гай Лешзинер. “Ако спите колкото може повече, когато сте напрегнати, ще ви помогне да управлявате стреса.”

За хапчетата за сън неврологът казва, че са нож с две остриета, защото са краткосрочно решение, когато някой е подложен на остър стрес.

“Ако лекарят ви ви предпише кратък курс с приспивателни до две седмици, те може и да бъдат полезни. Хората могат да стигнат до момент, в който изобщо не могат да спят и да се окажат в ситуация на нервен срив.”

Затова е важно да се справим с проблемите със съня, като отстраним източника на стрес.

Внимавайте как се справяте със стреса

“Ако се чувствате претоварени, обикновено е комбинация от работни и лични фактори”, казва психологът д-р Андрю Киндър.

Важно е да изградим свои собствени връзки за подкрепа и упора.

“Преразгледайте отношенията си с хората и намерете своите потенциални съюзници. Може да са семейството и приятели. Когато хората се отворят в тази посока, обикновено са изненадани колко много подкрепа имат на разположение”, казва психологът.

Подходите за решаване на проблеми ще смекчат екстремния стрес. Ако се притесняваме за дълговете си, например, трябва да се изправим  срещу тях, да говорим с кредиторите си и да се опитайме да промените условията. Това ще ни даде повече надежда, отколкото да чакаме нещата да се случат от само себе си.”

Запомнете! Работата не е това, което ни определя

Живеем в общество, което фетишизира преумората, независимо дали става дума за работата ни на пълен работен ден или токсичната култура на начина, по който се представяме в обществото.

“Задайте си въпроса: какво всъщност ви интересува?”, предлага проф. Джош Коен.

Трябва да сведем натовареността си на работа до най-важното.

“Ексцесивното натоварване на работното място е един от основните източници на стрес”, казва Коен.

Много неща, които правим на работното място, за да зарадваме шефовете си или да изглеждаме по-инициативни от колегите си, по принцип са безсмислени. Ако спрем да го правим, стресът ще намалее.

За да избегнем бърнаута, не бива да забравяме, че не е нужно да прекарваме всеки час в продуктивен и плодотворен труд. Понякога е добре просто да не правим нищо.

“Устоявайте на постоянния натиск на задачите. Съществуват и други измерения на живота, в които си струва да повярвате. Фиксирането и идентифицирането на себе си само с това, което работите, няма да ви донесе нищо добро в дългосрочен план. Просто ще се отвратите”, завъшва проф. Коен.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *