Село Лозно
Чешмата в центъра е артефакт, коритото е от саркофаг
Къщата на покойния кмет на Кюстендил Кирил Алексов
Къщата на бившия директор на ОДМВР - Благоевград Кирил Георгиев
Красива и поддържана къща на бившия служител на БДЖ Евгени
Кметът на селото Пламен Матуски пред бъдещия цех за производство на натурални сокове
Къщата на шотландка, която се продава за 60 000 евро
Работници от временната заетост чистят шумата
Библиотекарката Весела Гърлянска
Помещението на пенсионерския клуб с фитнес уредите и стара пишеща машина
Бившето Помощно училище - неговото общежитие ще се преустрои в Център за настаняване на бездомни хора
Село Лозно години наред е считано за вилната зона на Кюстендил заради близостта му до областния център – 5 км. Икономическата ситуация обаче няма как да заобиколи населеното място и от 805 жители, които се водят по постоянен адрес, реално в него живеят 450 души. Такива са изчисленията на управляващия селото вече шест години Пламен Матуски.
По професия електротехник, кметът е изключително чувствителен на тема чистота. Натам са насочени и усилията му. Още с влизането в селото откъм града правят впечатление чистите улици. Отпадъците пък от есенните листа стриктно са събрани в чували и поставени до кофите за смет почти пред всяка къща. Точно по западен стандарт. Случайно попаднал хартиен отпадък или пък празна пластмасова бутилка до контейнер няма как да открие и набитото око на нарочно търсещия минувач, да намери кусур в хигиената на селото.
„Трябваше да ги предупредя само веднъж, казах им, че така както се грижат да почистват черешите, след като са прибрали реколтата, такова трябва да им е отношението и към чистотата пред дома и по улиците. Веднъж само казах, че ще глобявам, и те ме разбраха“, така Матуски обяснява хигиената в селото.
Сутрин рано пък работници от временната заетост чистят шумата пред кметството, което се помещава в сградата на закритата детска градина. В нея се намират още пенсионерският клуб, читалището, библиотеката и залата за избори. Последната си стои постоянно комплектувана с изборното помещение и печката, тип „банско чудо“. Събранията обаче ги правели в пенсионерския клуб.
„В пенсионерския клуб нямаме членски внос, възрастните, повечето жени, идват вечер, събират се когато пожелаят. Традиция е да празнуват заедно рождени дни. Правят го веднъж на три месеца. Така рождениците от месеците октомври, ноември и декември ще се веселят в края на последния месец от годината. Принципът е „Омеси и донеси“, това са го написали и на табелката“, споделя наместникът.
Пенсионерският клуб е изключително добре подреден, в него се виждат грамоти, дипломи и медали от участия на жените в различни фолклорни фестивали и конкурси. Поставени са и различни надписи. Това че преобладават само жени, личи и от надписа на единствената тоалетна, на вратата се чете на английски Women. Незнайно откъде, като детайл в голямата зала, като намигване от миналото, се вижда стара пишеща машина. Тя по-скоро е като декор, отколкото влиза в употреба. В залата подредени до стената стоят почти чисто нови два фитнес уреда.
Пенсионерският клуб, наречен „Сговор“, е създаден още преди десетина години, по времето на предшественичката му Радка Чорбаджийска. В читалищната библиотека има около 6000 единици. Последното дарение от книги е на самия селски управник.
Библиотекарката пък си работи на компютър и казва, че възрастните повече четат. „Идват предимно пенсионери, но изключение не правят и работещите. Обичат да си взимат любовни романи, исторически и дори криминални. От време на време идват и деца, но това е повече през лятото. Имаме много малчугани, които гостуват на баба си и дядо си“, споделя библиотекарката Весела Гърлянска. Тя също е местен жител.
Най-новите попълнения са на Паулу Коелю, както и на български автори като Ивайло Христов, Георги Данаилов, Георги Господинов.
„Не се меся в работата на читалището, не е нужно да се хвърлят много пари за фестивали, конкурси и каквито и да било празници, само и само да се отчита дейност. По-хубаво е едно нещо да направиш, но да е като хората“, разсъждава Пламен Матуски.
Това че в селото кипи живот, показват и наскоро родените 3-4 деца. Най-възрастният пък бил бай Ильо, на над 90 години, който бил ветеран от войните. „Той ми се разсърди за известно време, тъй като не исках да му издам удостоверение за наследници за една нива. Наложи се да се обажда и нотариус от града. Ама няма как да се случи, след като документацията не му е изрядна. Намерил той някакви документи, че нивата от братовчед му отишла при някаква сръбкиня, но от нея ни вест, ни кост. Няма как бай Ильо да се явява единствен наследник. А пък и за какво му е да се разправя на стари години с този имот“, добавя Матуски.
Младите от селото напоследък отивали на работа в Англия. „Хващат се там по фермите, работят за 6-7 месеца сезонно и пращат пари тук на жените си. Но има и такива, които са там 5-6 години. По чужбина ходят предимно мъжете. Има и такива, които се установиха по Испания, Германия, Гърция. Работят основно по строителните обекти. Наскоро даже мой приятел пък замина чак за САЩ. Бизнесът му тук пропадна, имаше си собствена фирма, разпродаде ТИР-овете и отиде там. Чуваме се от време на време, той е в Чикаго. Направете си сметка колко му е било трудно, а е на 60 години. Аз обаче съм човек националист, тук ми е мило и за нищо не бих заменил Лозно. Аз съм си човек домошар, обичам си родното. Не знам какво трябва да се случи, за да се махна, въпреки че на всички ни е ясно какви са доходите в България“, казва Матуски.
На пръсти се броят къщите, които се продават в селото. Почти няма пустеещи. Цените вървят около 30 000 лева. За продажба има не повече от 10. Собствениците пък, които се установили в по-големите градове, си поставили СОТ. Това са предимно наследници на възрастните.
„Тук няма кражби, няма хора от малцинствата, но за 40 лева на месец не си струва да се рискува и затова хората се ориентираха към тази възможност да опазят имуществото си. Наскоро разбрах, че една жена, шотландка, даже не й знам името, но е тук, в селото, отдавна, си продава къщата за 60 000 евро чрез агенция за недвижими имоти. Тя е висока и масивна. Знам, че жената си има няколко приятелки в селото, виждат се, ама на какъв език се разбират, само те си знаят“, казва с усмивка 54-годишният мъж.
„Шотландия е с изключително висок стандарт на живот, а жената е пенсионерка, често си идва тук, с месечните пари, които получава, явно не й пречи. Защо обаче е решила да продава къщата, само тя си знае. По принцип от Лозно си тръгваше през зимата и идваше през пролетта като птичките. Вилата й е близо до черквата“, казва Матуски.
В село Лозно живеят и много общественици от Кюстендил, построили собствени къщи. Впечатление с естетиката си прави жилището на покойния кюстендилски кмет Кирил Алексов /1999-2003 г./ от БСП. Сега тук живее съпругата му Пенка, която по професия е детски учител, но вече пенсионер. На нея често й гостува синът й Симеон.
„Чичо Кире беше много добър управленец, много неща съм научил от него. Човекът си разбираше. В отделна къща в селото живее неговият брат“, коментира Пламен Матуски.
В населеното място е къщата на Кирил Георгиев, който известно време беше директор на полицията в Благоевград. После се преместил на работа в столицата. В Кюстендил останала на работа съпругата му Илияна, която по професия е учител.
През ден почти не пропускал да нагледа имота си и шефът на Районната здравноосигурителна каса д-р Сашо Котев. Красива е и къщата на бивш служител на БДЖ. Тук имал къща и един известен билколечител.
„Близостта ни до града е огромно предимство. Едно е да пътуваш до града само няколко километра, друго е 20. Даже през лятото, когато е хубаво времето, хората дори си ходят пеша. Не хващат нито автобуси, нито таксита. Едно обаче ще кажа, че човек, който е свикнал да живее в къща с двор, трудно ще отиде в града в панелката. Малко са, дори на пръсти се броят тези, дето заменят къщи за бетон, за апартаменти. Аз съм си местен, тук съм роден, тук съм израснал. Учил съм до четвърти клас в местното училище. То сега обаче е в лошо състояние“, казва селският първенец.
Дълго време то било стопанисвано от Техникума по обществено хранене. Към училището има и общежитие. Намеренията са сградата да бъде преустроена в Център за настаняване на бездомни хора. Общината има остра необходимост от такава услуга – подслон за хора в затруднение, бездомни и други, които сега се пращат в приют в Благоевград. Средствата за центъра в село Лозно ще дойдат от капиталовите разходи по бюджета. Предвижда се да бъде подменен покривът и сменена дограмата. Идеята е центърът да функционира като държавно делегирана дейност, тъй като в рамките на областта няма друг такъв център.
„Не знам докъде е стигнала документацията, да се надяваме, че това ще стане в най-скоро време. Не може всичко да стане толкова бързо, колкото ни се иска, и с магическа пръчка. Сградата пък на Помощното училище, закрито преди 20 години, е двуетажна, трудно се поддържа. Таваните са с височина 4 метра, на места сградата е гредоред. Вътре е като филм на ужасите. Добре че съм тук и че има контрол. Пуснал съм едни момчета към кооперацията, ползват базата, за да раздават рента“, казва Матуски.
Техникумът по обществено хранене ползвал Помощното училище като складова база. „Не са правени опити да се продава училището на търг. То е основно ремонтирано преди много години – 17-18, тогава е бил моментът да се отдават помещения под наем. Подходящи са за производство на закуски, дори и хляб да се произвежда, отговаряли са на всички изисквания. Трябвало е да го вземе фирмаджия, който да отвори 4-5 работни места. Може да се отдаде и под наем, общинските наеми не са високи. Последният ремонт бил при управлението на Кирил Алексов като кмет, който ангажирал фирмата на известния кюстендилски строител Благой Серафимов, също вече покойник.
„Тогава се подмени дограмата, теракот, фаянс, столовата е с гипсокартон, направи се и вътрешен ремонт. Сега вече тези момчета, дето го стопанисват, сами се качват и ремонтират покрива, защото има течове”, казва управникът.
Хората в село Лозно се занимават със земеделие. Основно обаче, за да задоволят собствените си нужди. Големите производители се броят на пръсти. Един е фермерът, който отглежда по-малко от 30 крави, а под аренда е взел пасища, които до такава степен били обрасли, че все едно влизаш в гора.
„Нещо напоследък чувам, че ще ги маха. Хората не искат да гледат животни. Един водопроводчик в края на селото също гледа животни. Добре че е Боби, ако не е той, няма откъде човек да си купи мляко. Нека да си взима субсидии човекът, защото ще дойде време на децата да показват само на снимка откъде се добива млякото. Знаем какво ядем от магазините. Аз поне съм закачил от това, дето е ядено преди, и от това, дето се храним сега. Всеки вече предпочита домашното. Имам приятели, които имат баби в Трекляно, ами те оттам си донасят домашното сирене и други продукти. Всичко друго е ГМО. Няма как да се продава сирене за 3,5 лева килото и да си мислим, че е добито от мляко от крави. Единият вкус няма нищо общо с другия. Лошото е, че организмът на младите не приема автентичното, има друг вкус. Ама аз знам като отидех на село – в Горно Уйно, баба като извадеше от подницата зелника, хляба и какво беше сурова туршия да си извадиш от качето. Въздухът, храната беше много по-различна“, казва Пламен Матуски.
Като представител на зодия Телец, той твърди, че не му се е налагало да си премълчава за каквото и да било. Мечтата му като на всеки кмет е в селото да има работни места, и то да са платени.
„Искам хората да си останат тук. Най-лесно е на аерогарата… и назад какво остава? Значи бягаме от земя, която е рай, и отиваме на друго място. Все се надявах, че ще стане канализация, това е огромен проблем. Селото ми е разкопано и е буквално като офроуд терен. Авария до авария, страшно е. Лозно бе включено в големия интегриран цикъл за подмяна на водопровод и канализация. Знам, че парите бяха 88 млн. лева общо за три села и една част от града. Той обаче бе стопиран в МОСВ. Аз страшно уважавам момчетата от ВиК по авариите, скъсват се от работа. От едно време е имало канализация, нали като е правена детската градина, е вързана по някакъв начин. Същото се отнася и за училището. Има улици, на които са сменени тръбите, имат канализация, водопровод. Не водя статистика годишно на авариите в Лозно, но ако пресметна машиносмените и надниците на аварчийците от ВиК, казвам, че не една, а три улици могат да бъдат отремонтирани“, изчислява Матуски.
През пролетта надеждите му са тук да има минифабрика за производство на натурални сокове с първоначален капацитет до 30 човека, с тенденция тази бройка да бъде увеличена. “Често се срещам с инвеститора. Правени са проучвания за възможностите относно снабдяването на плодове за производството, череши имаме доволно, но нямаме ябълки, та ще се наложи на човека да внася. Капацитетът няма да е малък. Хората с малки насаждения ще идват да си предлагат продукцията, дори и с 2 декара ябълки, а не да висят на пазара и да го продават. Производството няма да е в малки количества“, казва Матуски.
Сградата, където вече върви строежът на цеха, е продадена от кооперацията, която е стопанисвала постройките – овчарници от едно време. „Намерих хора да развалят сградата с керемиди, дървен материал, свършихме работа. Сега се строи и до пролетта ще бъде готова. Човекът не е местен, не искам още да казвам кой е, но съпругата му е от Лозно. Дано всичко тръгне“, надява се управникът.
На цеха вече са поставени метални платна от три страни, чакат фирма да монтира и откъм четвъртата. „Като се затвори, може да се работи и зимата, сега има толкова съвременни материали, така че не е проблем. Ще се постави замазката, работата ще се свежда в едно хале“, коментира той.
Според Пламен Матуски, ако има още двама инвеститори в селото, цените на имотите ще скочат, а хората ще се задържат. „Даже и хора от Кюстендил ще идват да работят“, надява се той.
Любопитното е, че селската чешма е част от артефакт -саркофаг от гранит от Римско време. „То се вижда къде са били халките, искам да преместя коритото, тъй като сега водата тече и преминава в дворовете на хората“, коментира Пламен Матуски.
Наскоро той завършва успешно и детска площадка. Надява се след две години да може да се направи и още една в центъра на селото. Черквата пък е строена през 1827 година. „Надявам се на средства от Дирекцията по вероизповеданията, искам да се оправи камбанарията, както и външен ремонт да се направи. Преди две години с приятели оправихме покрива, керемидите качвах с едни въжета. Добре че помогнаха момчетата. Наскоро оправихме вратата на храма. Правим курбани на рамото на черквата на Света Петка, а свещеникът идва само по празници“, добавя той.
ГЕРГАНА ИВАНОВА
