Малкото овчарче от македонското село Галичник Аврам Чальовски от гюмовете с боза до Цар на шоколада

Пътят на българската сладкарска индустрия е изпълнен с множество моменти, в които на решилите да се захванат с това дело сериозно им е нагарчало, преди да могат да зарадват крайния потребител. Аврам Чальовски е известен на своите съвременници като Царя на шоколада.

Бъдещият крупен индустриалец е роден през 1854 г. в македонското село Галичник, по онова време намиращо се под османска власт. Малко се знае за неговото детство, освен че е овчарче. Столицата на новоосвободеното Княжество България става притегателен център за много бежанци и преселници от Македония. Такъв е изборът и на младия Аврам и от тук започва неговият труден път към успеха. В началото той чиракува в бакалия, късно вечер мие чинии в кръчми, а рано сутрин нарамва гюмовете да продава боза по улиците.

След десетина години неуморен труд започва сам да произвежда локум и боза. След още няколко години, през 1898 г., Аврам отваря в София малка работилничка за тахан халва, в която работи само той и още един работник. След нови десетина години предприятието е разширено и модернизирано, а скоро прераства във фабрика. Името му е напълно издържано в духа на епохата – „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.“. През 1921 г. Чальовски отваря и втората си фабрика в Бургас, след това още една.

Той държи да работи с качествени суровини, които да бъдат обработвани с модерна техника. За да не зависи от външни фактори, предприемачът построява и цех за амбалаж, както и собствена печатница за етикети. Фабриките му разполагат със собствени водоизточници, кравеферми и рафинерии.

Чальовски въвежда за пръв път в България неща като мляко и яйца на прах. Че продуктите му са качествени, се вижда от спечелените медали на престижни изложения в чужбина. Сред тях личат златен медал от Лондон, сребърен от Милано и награди от Атина и Солун. Многообразието в производството е голямо, но Чальовски става известен като Царя на шоколада.

Съвременниците са го запомнили като човек на действието, непознаващ умора. Той така и възпитава децата си – че в живота са важни „трудът и постоянството, честността и благородството“. Чальовски вярва, че трудът е единственият правилен път към успеха.

Семейството му живее скромно и не демонстрира богатство. За разлика от много други индустриалци, той не само че не парадира с нов автомобил или имот, но и превръща част от дома си в музей. В него има стая с оръжия, стая с македонски народни носии, стая със скулптури от дърво на всички български царе, 50 барелефа на възрожденци, нумизматичен кът…

В същото време Чальовски осигурява на работниците си безплатен стол, извън възнагражденията им се дават продукти. Вероятно за пръв път в България се дава и 13-а заплата, а освен нея и още половин заплата за Великден. Предприемачът редовно отпуска и заеми на работниците си, особено на младите семейства, които след това, също така редовно, опрощава.

Чальовски доказва, че умее да печели, но знае и да дарява – на църкви и манастири, особено на Зографския и Рилския манастир. Не забравя и тези в Македония – отпуска средства за Бигорския манастир, както и за църквата в родното си село. Самият той е без особено високо образованието, но ясно осъзнава неговата стойност. Затова стотици български училища получават средства от него, а отделно той спонсорира голям брой българчета да учат в България и в чужбина.

Много от даренията на Чальовски остават неизвестни, тъй като той ги прави анонимно. Също остава неясно колко средства е дал за революционното движение в Македония, което той, като български патриот, вдъхновено подкрепя, а синът му Евстатий участва в чети и въстания.

В завещанието си Аврам отпуска 10 млн. лева за учредяване на фондация за подпомагане на „бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства“. Други стотици хиляди са отредени за старчески приюти и църкви. Опрощава и дълговете на всички свои длъжници.

На 3 ноември 1943 г. Чальовски си отива от този свят на 82 години. Погребан е редом с първия работник, с когото стартира предприятието си. Двамата почиват в софийските гробища, където Чальовски има закупена още в 1912 година самостоятелна гробница с 12 клетки. След няколко години фабриките му са национализирани, богатството му е разпиляно, а завещанието остава неизпълнено. Но той остава пример за човек, който започва от нулата, преуспява със собствени сили и качества и никога не забравя откъде и как е тръгнал…

По материали от Bulgdrian histori.org



Семейството на Чальовски

Първата българска фабрика за тахан и захарни изделия в София. 1912 г.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *