Мрачните истории зад едни от най-обичаните детски приказки

Имало едно време…с тези думи започват приказките, обичани от малки и големи. В повечето случаи те разказват за смели герои, красиви принцеси и магически създания, а накрая справедливостта винаги възтържествува. Но какво се крие зад тези пленителни истории? Основани ли са на истински събития, които далеч не са така приказни? Това са въпроси, които и до днес са обект на разпалени дебати. В следващите редове ще се  запознаем  с част от теориите, свързани с едни от най-популярните детски приказки.

„Снежанка“

Според редица изследователи  приказката за Снежанка е базирана на трагичната история на баварската графиня от ХVІ век Маргарета фон Валдек. Тя израснала във Валдек-Виндунген, където нейният брат принуждавал малки деца да работят в притежаваната от него мина за добив на мед. Телата им били деформирани от тежкия труд и по тази причина често били наричани „джуджета“.

Маргарета била известна със своята красота. Не по-малко известна била и строгата й мащеха Катарина фон Хацфелд. Тя мразела доведената си дъщеря и искала на всяка цена да се отърве от нея. Когато навършила 16 години, Маргарете била изпратена от баща си в Брюксел. Там се запознала с принц Филип II и между тях пламнала страстна любов. Бащата на принца, императорът на Свещената Римска империя  Кaрл V обаче бил против връзката им и наредил на свои подчинени да  убият Маргарета. Тя умира на 21 години, вероятно отровена с арсен.

„Красавицата и звярът“

В основата на тази приказка стои мъж, страдащ от рядкото заболяване хипертрихоза, известно и като Синдром на върколака. Неговото име е Петрус Гонзалвус. Той е  роден през 1537 г. на Канарските острови. Едва 10-годишен, бил затворен в клетка и откаран във Франция като подарък за коронацията на крал Анри II. Първоначално бил изпратен в тъмница и с него се отнасяли като с животно. Докторите все пак заключили, че Гонзалвус е истинско момче и кралят решил да му осигури добро образование. Детето със стряскащ външен вид се оказало много умно. То изучило военно дело, усвоило и няколко езика, сред които латински. Постепенно Гонзалвус станал уважаван представител на кралския двор.

След смъртта на Анри II властта преминала в ръцете на неговата съпруга Катерина Медичи. Тя си поставила за цел да намери жена на Гонзалвус, искайки да види дали децата му ще приличат на него. В резултат той се оженил за младо момиче на име Катерина. Бракът между двамата се оказал много успешен и те останали заедно в продължение на цели 40 години. Имали няколко деца, като четири или пет от тях, за съжаление, наследили рядкото заболяване на Гонзалвус. Заради външния си вид те били откъснати от своите родители и показвани като атракция в различни европейски градове.

„Чудният свирач“

Годината е 1284-та. Германският град Хамелин е изправен пред сериозен проблем с плъховете. На помощ идва свирач на флейта, облечен в пъстроцветни дрехи. Той обещава да се справи с плъховете, но след като изпълнява обещанието си, жителите на Хамелин отказват да му платят. За да си отмъсти, с помощта на своята магическа флейта той примамва всички деца от града в една пещера и повече никой не ги вижда. В оригиналната версия на приказката децата намират смъртта си във водите на река Везер.

Възможно ли е тази история да е базирана на истински събития? Има няколко теории в подкрепа на тази теза. Според някои учени свирачът символизира масова детска смърт в резултат на чума или природен катаклизъм. Други са на мнение, че приказката е метафора на миграционните процеси от този период, по време на които много германци напускат домовете си и се заселват в други части на Европа. Има и теория, че свирецът е сериен убиец, а някои го  свързват с исторически личности като Николай Кьолнски, подлъгал стотици деца да се включат в печално известния Детски кръстоносен поход. Какво точно се е случило, остава загадка и до днес.

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *