Благоевград на пето място отпред назад по съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 г.
За квалификацията на около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене, показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Изследването отчита индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката 2025 г. Търси се информация доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професионални специалности и разпределението на заетостта на хора с придобита професионална квалификация (ППК) в различни сектори. Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение.
През 2025 г. индексът общо за страната достига 52,8 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им.
Стойността на индекса намалява леко през последните години. Причината за това се крие основно в разширения прием в професии за ИКТ сектора. Въпреки че това прави несъответствието още по-високо, тази трансформация не е непременно и изцяло негативна в дългосрочен план. Данните показват голям дял на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места – от една страна, във вече остарели и ненужно широки специалности (например в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например в хотелиерството и ресторантьорството).
Различията между областите са значителни. На едната крайност се нареждат Добрич (64,9 т.), Ямбол (62,0 т.) и Силистра (60,2 т.), където професионалното образование е сравнително добре съобразено с нуждите на икономиката, най-вече в селското стопанство и туризма, отчитат от ИПИ, пише БТА.
С най-нисък резултат пък е област Кюстендил с 32,9 точки. Причината за последното място е в много широкия прием в специалности, свързани със секторите на ИКТ и хотелиерството и ресторантьорството в сравнените с ниската заетост в тях, от една страна, а от друга – почти пълната липса на професионално образование в сферата на строителството и транспорта, които пък осигуряват заетост на лица с ППК. На дъното са и областите Видин (33,7 т.), Кърджали (34,5 точки), Стара Загора с 41,7 точки. Благоевград е на пето място отзад напред с 42, 7 точки.
София има сравнително висок резултат от 56,8 точки, благодарение на съответствие в ИКТ, транспорт и частично преработваща промишленост, пише в проучването.
Системата на професионалното образование често е по-склонна да запълва паралелки, отколкото да създава кадри, нужни на бизнеса, пишат експертите. Те посочват и нужда от реформи на образованието в няколко направления. По-широко отраслово образование вместо силно специализирани паралелки – обучение, което развива езикови, математически и технологични умения; развитие на дуалното обучение: учене чрез работа още в гимназиален етап увеличава вероятността за успешна реализация; професионално ориентиране: информираният избор на специалност от децата е ключов за съответствие с реалните възможности; възможност за трансфер между специалности: учениците трябва да могат да променят посоката си в движение, ако пазарът го налага.
От ИПИ препоръчват и повишаване на трудовата мобилност: нужни са усилия за насърчаване на готовността за миграция в търсене на работа, тъй като липсата на мобилност засилва регионалните несъответствия.
