Ортопедът от Петрич д-р Хр. Мазнейков от далечна Куба: Страната на Фидел и Че е вехта, с мързеливо население, което ползва Дървото на живота само за сянка

Известният ортопед от Петрич д-р Христо Мазнейков, който в момента е на екскурзия в Куба, разказва за първите си впечатления.

„Винаги съм се питал защо младежите в Латинска Америка носят фланелки и шапки с образите на Фидел Кастро и Че Гевара“, обяснява лекарят интереса си към далечната и непозната за Европа страна. Как го посрещна Куба и намери ли той отговор на въпроса си – в един пътепис от първите дни на престоя му:

„И така, най-после намерих време да дойда и до Куба. Още с пристигането на летището чакахме 2 часа багажа. По пътя до хотела пътят беше осеян с дупки и автобусът се придвижваше много бавно.

Хотелът?!?! Построен, на прекрасно място, с отлична архитектура, НО неподдържан и вехт. Чистота явно е непозната дума за кубинците.

Най-отблъскващото от всичко е, че идват с бутилка вода и ти сипват 1 чаша, защото толкова ти се полага. Ако искаш 2 чаши – 3.5 долара.

Храната?!?!? Абсолютно безвкусна и неядима в голямата си част.

Една от екскурзиите беше до място, където един младеж предложил на Фидел и той се съгласил да изрисува отвесни скали, и сега това място е туристическа атракция.

Цените са свръхвисоки за хора, които получават заплати около 30-40 долара. Всеки гледа на туриста като на касичка. В частна плантация за пури млад интелигентен младеж ни обясняваше правилата и завърши така – НА ФИНАЛА НИЕ ДАВАМЕ 90% на ДЪРЖАВАТА И 30% ОСТАВАТ ЗА НАС. Толкова за интелекта. Има сериозен режим на ток, изключително лоши услуги, ИТ е под всякаква критика – само 30% от хората ползват ИТ.

Днес, преди да отидем до Тропикана, бяхме на вечеря в местен прехвален ресторант, където още като ми сервираха рибата, аз усетих, че е развалена, и помолих никой от българската група да не яде. Един човек обаче вече беше ял и след 2 часа по време на шоуто започнаха проблемите.

И така дотук. Връщам се към началото, Фидел и Че Гевара може да са големи герои и с добри намерения, НО това, което са създали в Куба, е недоносче и хората живеят много зле. Разбира се, че се сещам и за нашия социализъм, в който имаше част от тези недъзи – лошо обслужване, неподдържане на базата, слаб икономически интерес у хората. Но ние имахме развито селско стопанство, химическа, кожарска, циментова промишленост и т.н. Имахме животновъдство, задоволявахме се със зърно и т.н.

Тук мързелът и липсата на управленци са колосални. Само се питам как живеят тези хора.

В заключение от това, което ме заобикаля в Хавана, виждам колко огромна крачка сме направили в развитието си.

Нещата се пооправиха малко, когато тръгнахме по провинцията. Посетихме Сиенфуегос – малък, красив град с много стари и красиви къщи от испанско време. Там се запознах с човек, който познава нашата Йорданка Христова, бил е на неин концерт и много я харесва. Той ме попита за България, как се чувстваме в новата система. Обясних му, че и сега имаме проблеми, но в сравнение с техните сме много по-добре. Той ми каза, че при тях нещата не вървят, особено в Хавана, и от там са напуснали над 1 млн. души. Каза ми, че транспортът е много скъп и това затруднява снабдяването на Хавана. И наистина – в Сиенфуегус храната беше значително по-добра, но отново имаше хора, които ни притесняваха и търсеха пари.

От там отидохме, както каза нашият гид, в 16-и век в Тринидат – малко китно градче, заспало преди 5 века. Изключително красива природа, малки, старинно обзаведени ресторанти. Вечерта в хотела имаше шоу мини Тропикана, явно затова ги бива. Рано сутринта след закуска тръгнахме с автобус до една кафеена плантация, където пихме прекрасно кафе. След това с камион ЗиЛ ни заведоха до една местност. От там направихме 5 км преход през невероятно красива природа и отидохме до ресторант, до който се стигаше по висящ, клатещ се мост. И най-после ядохме хубава храна – домашни пилета, изпечени и много вкусни. До нас имаше мършаво куче, което се нахрани заедно с нас, и започна весело да върти опашка. На връщане спряхме пред малък магазин, където си купихме прекрасни пури – 5 броя за 4 долара. На фона на 50 долара в Хавана. Пихме много хубаво кафе и ЗиЛ-ът ни върна до лагера, където ни чакаше автобусът.

На другия ден тръгнахме за Санта Клара, мястото на Че. Тук е музеят и прахът на Великия революционер. Музеят е доста семпъл и повърхностен и не отразява дейността на Че. Едно е безспорно, че Че и до ден-днешен вдъхновява младите хора. Доколко делото му е успешно заедно с Фидел, се вижда сега, 65 години по-късно, и отговорът е, че една диктатура е заменена с друга. За жалост те не са имали ясна представа икономически накъде да вървят и по какъв начин. Били са вдъхновяващи революционери, но революцията не може да храни хората. Знам, че някои от вас сега ще кажат – блокадата от САЩ пречи. Да, тя наистина пречи, но не виждам какво им пречи да развиват животновъдство в тази вечно зелена страна. Разказаха ни куриозен случай – имат дърво, което се казва Дървото на живота, плодовете му служат за направа на брашно без глутен, от листата се правят козметични продукти, но кубинците го ползват само за сянка. Ето за това говоря и се възмущавам. Няма кой да дойде да помогне. Както ние в България все чакаме някой да дойде и да ни помогне.

От там вече дойдохме във Варадеро – хотел от веригата Мелия, където бяхме настанени в стая, миришеща на хлор, от който ни се насълзиха очите и носовете започнаха да текат. Отидохме при управителя. Той ни каза, че нямат други стаи, а аз му казах, че напускаме хотела, тъй като в такава стая не може да се спи. След 2 минути той все пак дойде при нас и ни заведе в нова, отремонтирана стая. Аз заведох управителката до нашата стая. И тя като влезе, се хвана за носа. Извини се, разбира се. Аз й казах, че много обичам Фидел и Че, това са героите от моето детство, но не разбирам каква страна са изградили и какво се случва тук. Тя повдигна рамене, извини се още веднъж и си тръгна.

Вечерята беше богата, имаше всичко, за което можеш да се сетиш”.

Д-Р ХР. МАЗНЕЙКОВ