Кресна получава статут на град през 1978 година по случай 100-годишнината на Кресненско-Разложкото въстание. Като селище възниква с първи заселвания 1914 година с преселници от селата Влахи и Ощава, а причината се оказва нарасналото движение по шосето по долината на Струма, предизвикано и от Балканските войни и началото на Първата световна война, когато мястото на сегашния град се оказва стратегическо. Новото селище до 1934 година с име Крива ливада е населена местност към община Влахи, а от 1934 г. е самостоятелно село с име Гара Пирин, наложено му от Министерството на железниците и признато като гарово селище, като от тази 1934 година става и център на община.
КРЕСНА В ХРИСТИЯНСТВОТО ОЩЕ ОТ ТРЕТИ ВЕК
Макар сега и само на 108 години от първите заселвания на територията на град Кресна християнски светини датират още от трети век. Това обаче касае само частта от града по десния бряг на р. Струма /кв. Моравска/, където все още личат следи от антично селище, съществувало вероятно докъм шести век и унищожено при варварски нашествия. В това селище са установени древна римска вила, гробищни находки и останки от три църкви. Проучвания тук са правили проф. Борис Геров и ст. н. с. Йордан Илиев. По техни изследвания селището най-вероятно е било полис и с име Бела. Любопитство предизвиква една надписна плоча, която изразява почит към римски ветеран /военен, служил към 25 години в римската войска/ от двамата му синове – единият служил в римски лагер в Африка, а другият в лагера Нове край Свищов. А останките на трите църкви удостоверяват ранното християнство тук още към трети век.
АНТИЧНИТЕ ЦЪРКВИ В КРЕСНА
Първата църква е открита 1968 година на землищна тераса, отстояща на 200 м от леглото на Струма. Мястото на църквата е било приповдигнало и не е личало наличие на сграда. От тогавашното кооперативно стопанство решили там да изградят малък водоем, който да осигурява вода за нуждите на близките обработваеми имоти. При изкопните работи се открили стари зидове от камък, споен с хоросан. Постепенно се очертали останки от сграда с около 10 м дължина и толкова широчина. В източната й част се открил дъговиден зид, очертаващ вид на църковен олтар. По вид сградата се определя за църква. В строителството й освен камъни и хоросан са използвани и тухли, подът във вътрешното помещение и олтарът са били покрити с варово-глинеста настилка. В основите на сградата са намерени останки от човешки кости. За съжаление църквата, както е разкрита, така е и унищожена, и то завинаги, и то без да й бъде направено обстойно проучване. Тогавашните началници на кооперативното стопанство не оценили значимостта на обекта и го покрили с бетон и така станал част от проектирания водоем.
Втората и третата църква в античното селище в кв. Моравска също са се намирали на около 200 метра от леглото на Струма. За съжаление, те са били попаднали в обработваеми имоти и при отглеждане на земеделски култури собствениците са превърнали строителните им материали в огради на имотите си.
Това, че в района на античното селище е имало три църкви, удостоверяват и археолози от Историческия музей в Благоевград, базирайки се на техни проучвания.
НОВИ ЦЪРКОВНИ СВЕТЛИНИ В КРЕСНА
От първите заселвания 1914 година до към 1920 година Крива ливада заприличва на село и вече има голяма нужда от място, където религиозните люде да задоволяват верските си потребности. Налагало се да ползват църквите „Св. Пророк Илия” във Влахи и „Св. Атанасий Велики” в Горна Брезница. Това водело до огромни затруднения при кръщенета, венчавки и при тъжни ритуали. Проблемът нараствал с нарастването на селото и дошло време да му се търси решение.
Васил Гигов Хаджиилиев, син на общинския кмет на община Влахи Григор /Гига/ Хаджиилиев към 1920 година, наследила населена местност Крива ливада ведно с около 300 временни бараки и други постройки от Първата световна война, явяващ се като пълномощник на Крива ливада, решава и църковните проблеми. В своята летописност /ръкопис/ „Кратка история на Крива ливада” пише:
„Една част от населението ходеше на църква в Брезница /Горна Брезница/, а другата във Влахи. За да се реши проблемът, реших да забравя една постройка на БДЖ /Български държавни железници/, използвана като къща за живеене на работници, заети с поддръжката на жп линията /жп линията по това време е теснорелсова/.
Един ден, когато работниците бяха излезли на работа и сградата беше празна, намерих хора и извадихме на двора всичкия им багаж. Помолих Митре Миндин да изработи малък иконостас, който да сложим вътре, а железарят Веселин Тошков да изработи два свещника. На двамата майстори казах, че имената им ще се впишат като дарители и ще се споменават на големи празници”.
Така използваната от железничари работници сграда се превърна в църква. Вечерта работниците се върнали от работа и били посрещнати от човек, който им казал да си приберат багажа на друго място, защото тяхното жилище вече е църква. Работниците не възроптали и заявили, че щом мястото /сградата/ е обявено за свято, те няма да прекрачват прага му при никакви други нужди, освен за църковни.
Така Крива ливада се сдобива 1920 година с молитвен дом. В него започват да правят кръщенета, погребения, венчавки не само живеещите в Крива ливада, но и от близката населена местност Ново село и от създаващото се от преселници от Егейско ново селище Долна Градешница.
НОВО РЕШЕНИЕ – ПАРАКЛИС „СВЕТИ ГЕОРГИ”
През 1928 г. общоселско събрание на живеещите в Крива ливада взема решение за събаряне на сградата, превърната в църква, а годните от нея материали се използват за изграждане на параклис на мястото на оброчище при установените вече гробища. Съновидение на жена предсказало, че мястото е свято като старо оброчище с име „Свети Георги”. И още в същата 1928 година сред мястото на оброчището се изгражда параклис „Свети Георги”, който има в притежание и навес за служене при лошо време. За изграждането на параклиса населението участва с дарени материали и доброволен труд. Изграждат го майсторите Янор и Михаил Драмалиеви, Костадин Сандански, Илия Тупалов и Йордан Мерянов.
Параклис „Свети Георги” в завършен вид заема 12 метра по дължина. Освен с просторен трем, разполагал е и с дворно място. В параклиса е имало малък иконостас, свещници и друга църковна утвар, получени като дарения. Света чаша /потир/ дарява тогавашният свещеник Димитър Попов. За камбана е служил железен капак от локомотив, окачен на дърво.
Параклисът е съборен 1971 година по решение на общинските власти, а причината е, че се премества и гробищният парк в м. Саракиница. На мястото на параклиса и гробищния парк сега стои оградата и двора на СУ „Св. Паисий Хилендарски”.
ВЕСТНИК „ДУХОВЕН ЗОВ” В КРЕСНА – ОРГАН НА ПЕТРИЧКИ ОКРЪГ
Вестник „Духовен зов” е дело на църковното настоятелство в Кресна и е в печат седмично от 1938 до 1943 година. Утвърждава се и като орган на Петрички окръг /Петрич е окръжен град след ликвидирането на Струмишки окръг и гр. Струмица остава в Македония/.
Вестник „Духовен зов” се съставя от редакционен съвет в състав Васил Гигов, свещеник Димитър Попов и големият по това време винар и тютюнотърговец Вангел Тодоров. Страниците му се пълнят не само с религиозни, но и светски материали, различни информации, случки, събития, обявления и става необходим за района на цялото Среднострумие. И така се опитва да постига основната си задача, която е: „Да възхвалява всички народни и обществени начинания в Петрички окръг”, както е записал Васил Гигов в своята „Кратка история на Крива ливада”.
Когато започва да излиза в. „Духовен зов”, Гара Пирин вече е проспериращо селище, намиращо се на шосеен и железопътен път и параклис „Св. Георги” вече не задоволява духовните му потребности. Назряла е нуждата от строеж на нов храм. Това се узнава и от протокол на църковното настоятелство от 1 август 1937 година, който съобщава, че в кабинета на тогавашния кмет Величко Кулев се е състояло съвещание по искане на енорийския свещеник Димитър Попов. Свещеникът уведомил църковното настоятелство, че е получил благословия от Неврокопски митрополит Борис за изграждане на нов храм, който да се различава по предназначението си от другите църкви.
Идеята била да се изгради храм, който да изпълнява всички религиозни нужди на Гара Пирин, а и от други места, но да служи едновременно и като обособен паметник на загиналите войници, сержанти и офицери от войските на България, Германия, Италия и други страни по време на разигралите се събития в Кресненския пролом и на юг от него по време на Балканските и Първата световна война. Идеята била мотивирана така: „Този храм да стане един духовен светилник, чрез който да се култивира една мисъл – духовно единение и единомислие, а оттам и да се облагородява и единност в семейния и обществения живот”.
Църковното настоятелство и общината вземат решение за строеж на нов храм, но голям проблем се оказал осигуряването на средства. Тук отново помогнал Васил Гегов, който поемал и намирал много от проблемните решения по развитието на Гара Пирин. Застанал в центъра на това начинание, той се обърнал към свещеник Димитър Попов:
„Това е твоят капитал – военните гробища /реч е за военните гробища, в които лежали кости не само на български, но и на немски, а и от други страни военослужещи/. От гробищата ще започнем да туряме основите на бъдещия черковен дом. Ще се обърнем към Военното министерство да дадат списък на починалите и погребани тук войници – българи, англичани, французи, немци и италианци. После ще съобщим на всички техни близки и чужди посолства, че сме в проект да изградим черква-костница и костите на починалите ще положим в специално изградена за целта костница”.
Така и станало и строителството на храма било възложено на комисия с председател митрополит Борис, свещеник Димитър Попов и още 7 членове, местни общественици. Специално обявление било отпечатано в Държавен вестник, брой 112 от 23 май 1939 година. Строителството било предоставено на предприемача Крум Цеков от с. Земен, като това право получил чрез тайна конкуренция. Приблизителната стойност на храма била определена към 340 хиляди лева по тогавашен курс на лева.
Новият молитвен дом приел за свой патрон името на небесния покровител на народа Свети Иван Рилски, като омилостивител и на загиналите войни и се оказва единствен в Пиринския край с името на светеца. В изграждането му се включили с дарения и Военното министерство, посолства на чужди страни, близки на починали тук военнослужители, местното население, пък участвало най-вече с доброволен труд.
Допълнително средства се изисквали и за изграждането на костницата и иконостаса. Само за иконостаса били нужни към 80 хиляди лева, които били осигурени както следва: 10 хиляди от Светия синод, над 30 хиляди от благотворителни мерки на Българската православна църква и 40 хиляди лева като дарения от частни лица, учреждения и фирми.
За изграждането на иконостаса, певника и владишкия трон е обнародвано обявление в Държавен вестник и били изпратени специални писма до видни майстори-резбари. Търгът се провел в Гара Пирин и бил спечелен от резбаря Петър Кушлев от София.
По вид храм „Свети Иван Рилски” е еднокорабна безкупулна сводеста базилика. Иконостасът е много представителен. Резбата на него, както и певникът и владишкият трон, е ажурна, с белези на опростеност и добра пластичност. Използвани са растителни и животински мотиви, фигури и форми. Резбарят Петър Кушлев е вградил сполучливо лица и сцени, свързани с историята и развитието на църковното движение. По вид резбата е характерна за Дебърската художествена школа.
Целият храм е изпълнен с икони, а най-много в триредие са на иконостаса, като иконите са получени най-вече като дарения. Иконите, стоящи на царския празничен апостолски ред, са изработени от художника Апостол Фръчков от Галинчик /Македония/. Има и творби, дело на четките и боите на други известни майстори. Художникът Борислав Божинов от Сандански към 1980 година изписва стенописно образите на много светци, а на тавана върху 280 кв.м площ пък сцената „Сътворението на света”.
В първоначалния, а и в сегашния си външен и вътрешен вид храмът впечатлява с внушителните си размери от 25 м по дължина и 13 м по широчина, а и с богатата си стенописна и иконна изложеност в западния му край се вдига камбанария, която е висока 16 м. Тя е на две тераси. Колекция от различни по звучност, големина и тежина камбани са включени композиционно в звукови изпълнения.
Храмът е и с приземна част. В специално помещение /крипта/ тук е уредена костница с малък параклис. На специални витрини са изложени тленни останки на 525 загинали и починали от рани войници и офицери от България и други страни. Костницата е постоянно място на поклон, а и на официални възпоменания, осъществявани от владиците Борис, Пимен, сега и от Серафим. В костницата са изложени и старинни църковни книги, стари икони и църковна утвар и едни свещенически одежди, притежавани някога от полкови свещеник по време на Балканската война, дарени от църквата в Одрин.
С костницата, а и с предназначението си на военна църква, храм „Свети Иван Рилски” се сродява като светиня със светините в Шейново, Шипка и Батак.
През всичките вече изминали 80 години от откриването на храма непрестанно му са правени подобрения и допълнения. Превърнал се е в молитвен дом не само за Гара Пирин, а от 1978 година за град Кресна, но и за жители на съседните селища. Място за посещения и поклон е и за пътуващи по международния път София-Кулата. Тук се извършват всички необходими богослужения, венчавки, кръщенета, тъжни ритуали. Храмовият годишен празник е на 19 октомври с почит към Свети Иван Рилски”. От 1941 година в него се съхраняват и мощи на светеца Яков Персиец, като в негова чест за жителите на Кресна денят на смъртта му 27 ноември е обявен за празничен и неприсъствен.
Храм „Свети Иван Рилски”разполага с просторен двор, чешма във вид на архитектурен паметник, дарение от местен благотворител, както и с детски кът, трем и църковен магазин, предлагащ църковна утвар и осветени икони. Новост в подобрения на храма е махването на дъсчения под, заменен с гранитогрес с добре подбрани геометрични фигури и форми. В дворното място има басейн, който се използва и за хвърляне на кръста на празника Богоявление. Рождението на патрона на храма Свети Иван Рилски на 19 октомври е и със значение на годишен празник на Кресна. Празнуването е тридневно – от 18 до 20 октомври. И така е от 1941 година, когато по инициатива на тогавашния кмет Величко Кулев и общественика Васил Гигов се издейства от Търговската камара в София разрешително да е във формата на тридневен събор и вече 80 години тази традиция се спазва.
Честта на първи стопанин на храм „Св. Иван Рилски”, а и негов градител, се пада на Димитър Попов. От 1944 година след него се редят като енорийски свещеници Христо Джоков от Горна Джумая /Благоевград, Христо Рожков от Дупница, Илия Костадинов от Горна Брезница, служил и там, Атанас Махлелиев от Струмянско, служил до смъртта си 1988 година. От тази година щафетата е поета от сина му Стоян Махлелиев. От 1999 година свещеническите обязаности поема Крум Лъджов от Влахи /йеромонах Климент/. В годините на 21 век храмът е в пълновластие на свещеник Георги Танчев, който има честта да е ръкоположен в него от Неврокопски митрополит Натанаил. Георги Танчев, освен грижите по храма, е поел и ръководството на Санданска духовна околия като наместник на владиката Серафим.
80 години храм „Св. Иван Рилски” пише своя исторически летопис. 80 години е дом на вярата, дом на поклон и почит.
ПАМЕТНИК НА ВОИНСКАТА СЛАВА
На 200 м от мястото на храм „Св. Иван Рилски”, вляво от международното шосе, място на почитание е и един военен паметник с посвещение на воинската слава от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той е една добра добавка към святостта на храм-паметник-костница „Св. Иван Рилски”. Представлява четиристенна пирамида с височина 5 м и широчини в основата от по 4 м. На четирите стени има надписни полета. Буквите на две от полетата са унищожени от незнайна ръка към 1948 година, а на другите две са: „Спомен от общоевропейската война 1915-1918 г.”, „Базисен II армейски магазин при мост „Сали Ага”, изграден от полк. В. Банчев”. Другите два надписа най-вероятно се отнасят за Балканските войни.
По време на всичките тези войни мястото Крива ливада тук все е било център на военни събития, като тук са установявани и щабовете на съсредоточените тук военни сили. Любопитно е да се отбележи, че имало е на разположение на войските две военно-полеви болници, над 300 привременни бараки и други военни съоръжения, които впоследствие са предадени на община Влахи, тъй като бъдещото селище Гара Пирин – Кресна, все още е Крива ливада и е населена местност към Влахи.
БОРИС САНДАНСКИ
