РЕПОРТАЖ НА „СТРУМА” ПО ГОРЕЩА ТЕМА: Ученици и учители в Пиринско категорично против задължителна матура по математика, обявиха се за отпадането на НВО в 10 клас

Ученици и учители в Пиринско са категорично против въвеждането на задължителен държавен зрелостен изпит /ДЗИ/ по математика. Това показа проучване на „Струма“, след като преди няколко дни от МОН хвърлиха в смут гилдията, обявявайки, че ще се обсъжда отпадане на националното външно оценяване след 10 клас и въвеждането на задължителна матура по математика след 12 клас. Това предизвика множество коментари сред родители, ученици, образователни специалисти, още повече че от 2022 г. матурите се провеждат по нов формат и правила.

Наред със задължителния за всички зрелостници ДЗИ по български език и литература, завършващите професионални гимназии/паралелки задължително трябва да положат като втора матура изпит за придобиване степен на професионална квалификация, който е от две части – по теория и практика на професията. Дванадесетокласници от профилираните гимназии/паралелки пък се явяват на втората матура по профилиращ учебен предмет. Съществен акцент е, че преди да се въведе като профил, математиката като общообразователен предмет бе избирана за втора матура средно от между 140-150 зрелостници на випуск.

С въвеждането на профилирането и съответно по-високата степен на трудност интересът рязко спадна и на математика като втори ДЗИ се явяват не повече от  70-80 дванадесетокласници от Пиринско, въпреки че този предмет се изучава като профилиращ в общо 16 гимназии и средни училища в областта. 

Какви са нагласите сред ученици, родители и образователни специалисти за задължително въвеждане на матура по математика провери репортер на „Струма“. В час по математика при класния си ръководител Тинка Прокопова учениците от 11 „а“ на Професионалната гимназия по туризъм и лека промишленост обсъждаха точно темата, свързана с новата идея на МОН.

„Тук, при нас, се обръща повече внимание на професионалните предмети и няма как да се акцентира на математиката, за която се изискват немалко знания“, посочиха единадесетокласниците и заявиха, че са против предложението за въвеждането на матура по математика.

Учителката Т. Прокопова коментира, че във втори гимназиален етап /11 и 12 клас/ математиката се изучава два часа седмично, което е прекалено малко и недостатъчно за подготовка на учениците, дори и за националното външно оценяване. Попитана дали изобщо математиката трябва да се учи до 12 клас, при положение че във втори гимназиален етап учениците приоритетно се обучават по профили или професии, учителката заяви: „Да! Учениците не ме подкрепят, но математиката трябва да се изучава до 12 клас. Няма как да завършат, да започнат работа, без да могат да си направят една проста сметка. Наясно сме, че синус, косинус, тангенс… невинаги трябват, но математика е необходима и за логичното мислене, и за това да се справят в живота във всяка една сфера. В този смисъл математиката трябва да се изучава до 12 клас, но не и да се въвежда като държавен зрелостен изпит. Учениците са избрали професия и освен българския език и литература имат още две задължителни матури, на които се явяват – едната е в частта теория на държавния изпит за придобиване степен на професионална квалификация, другата е в част практика“, заяви Т. Прокопова.

На въпроса дали учебните програми по математика се нуждаят от промени, учениците бяха на мнение, че се изучават много ненужни и трудни неща, и се обявиха за отпадане от учебния материал, като например  тригонометричните функции.

„По-скоро задачите трябва да са с практическа насоченост, както се случи през последните години с формата на НВО, и мислят да го въведат за международното изследване PISA“, каза Т. Прокопова.

Мнението си против въвеждане на матура по математика изразиха и Христина Въчкова и Лидия Христова – учители по математика в 5 СУ – Благоевград. Те също акцентираха, че предметът се изучава по два часа седмично в 11 и 12 клас, което е недостатъчно и непосилно за подготовка за ДЗИ, и посочиха, че ако някой зрелостник има желание, то при кандидатстването си във висше училище може да се яви на приемен изпит по математика и така да покаже знанията си.

„Също така смятаме, че трябва да отпадне националното външно оценяване в 10 клас. Така или иначе, ние диагностиката я правим с входно, изходно ниво и няма нужда от още една диагностика в 10 клас“, коментираха учителите и допълниха, че оценката от НВО е просто текуща, затова и учениците постоянно питали: „Госпожо, за какво ни е това?“.

Множество въпроси повдигнаха и учителите по математика в ПМГ Биляна Поповска и Тодорка Мелниклийска. Коментирайки темата в учителската стая по време на едно от междучасията, педагозите си припомниха времето, когато те самите са били ученици.

„Тогава, по наше време, средно образование се завършваше с изпит по български език и литература, но при успех над „Мн. добър” /5/ по съответния предмет се освобождавахме от матура“, споделиха учители и взеха да се питат какво ще се случи с профил математика, ако се въведе матура по математика като общообразователен предмет. И дали това означава, че зрелостниците с профил математика ще държат две матури по математика. Също така е налице и казус: кое евентуално би било с по-голяма тежест – профилът или ООП /общообразователната подготовка/, и кое ще важи за вход в университета.

Що се касае до самите учебни програми, учителите коментираха, че те са изключително утежнени и задължително трябва да бъдат олекотени. Часовете са крайно недостатъчни за заложения обем от знания, които трябва да бъдат усвоени, и в един момент учениците се объркват. Всяка урочна единица е за нови знания, няма време за упражнения и осмисляне на материала.

Оказа се, че с идеята на МОН са запознати и осмокласниците от 8 „е” /паралелката с биология и химия/ на ПМГ. И макар да са в началото на образованието си в гимназиалната степен, учениците заявиха, че са склонни да отидат на НВО по математика, защото от тази оценка не им зависи нищо, но не и да се явят на матура по математика.

Че не искат нито НВО по математика, нито ДЗИ по този предмет, но все пак, ако от МОН предложат подобна „сделка“, биха избрали националното външно оценяване, коментираха и деветокласници от НХГ.

Подобни реформи и въвеждане на матура от „нищото“ не трябва да се правят от днес за утре и ако не от първи клас, то най-късно от 5-и, учениците трябва да са наясно, че ще полагат ДЗИ по математика, за да имат време да се подготвят, а за целта да бъдат „спуснати“ съответните задачи, да се разработят примерни работни тестове, категорични са педагози.

А иначе настоящият министър на образованието Красимир Вълчев засегна темата за НВО, учебните програми и математика още миналата година. В края на месец февруари м.г., в качеството си на председател на Парламентарната комисия по образованието, той гостува в ЮЗУ – Благоевград за откриването на двата нови СТЕМ центъра – единият по химия и биология, а другият по физика, математика и информатика. След официалната част Кр. Вълчев в непринуден разговор с представители на академичната общност нееднократно акцентира на важността и значението на природните науки и математиката, и направи важни констатации.

Ето какво заяви той тогава: „Учебните програми в средното образование са прекалено амбициозни. Българските учебни програми са най-амбициозни в сравнение с другите държави и в 6, 7, 8 клас българските ученици учат повече в сравнение с чуждестранните си връстници. Още в прогимназиален етап изпускаме нещата с математиката, но проблеми са заложени и в 3, и в 4 клас. Това е все едно да качиш едно дете на пътеката да тича 25 км. То драпа, драпа известно време /тук говорим за средния ученик, не за тези 10% с най-високи способности/ и накрая се самоизключва“, даде нагледен пример Кр. Вълчев и подчерта, че трябва да се „забавят“ учебните програми, да се освободи повече време за затвърждаване, упражнения, за да се спре, осмисли и да се учи по-задълбочено, а не да се препуска.

„Препускането в най-голяма степен симулира заучаване. Аз познавам деца, които иначе са с отлични резултати и мотивация за учене. Казват, че са изтървали математиката, не я разбират и учат наизуст задачите“, сподели тогавашният депутат Вълчев и акцентира, че  освен с математиката, проблеми има и с другите предмети, тъй като учебното съдържание е пълно в фактология, която демотивира учениците, а и няма време за задълбочено учене.

„Има суперфиксация по отношение на НВО. Учителите се притесняват, че по това ще ги оценяват, и оттам прехвърлят стреса върху децата, родителите също помагат, а всъщност това е само едно външно оценяване”, каза по отношение на националното външно оценяване Кр. Вълчев.

Във връзка с новата идея на МОН от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ припомнят на министъра да не забравя, че външното оценяване в 4 клас трябва да отпадне.

„Задължителна матура по математика само за математическите гимназии евентуално. В противен случай МОН ще види само двойки!“, категорични са синдикалистите.

Междувременно министърът на образованието обяви, че тази седмица започва реформата в учебните програми – с акцент върху уменията и възпитанието.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

loading...


Подобни новини

1 Коментар

  1. Поглед отвътре

    Няма нужда от матура по математиика. Няма да я изкарат никога! Но няма да имат право да кандидатстват в университет. Избираш по-лекия път, но той е по-кратък. При това фризьорките печелят много по-добре от учителки и инженерки. Диплома за професионална квалификация и на работа!Даже няма нужда и от 11 и 12 клас.

    Отговори

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *