Кметицата С. Мицева: Подготовката за родовата среща продължи 3 години, мислех, че няма да се справя, не знаех дали всички ще откликнат, сега започвам подготовката за догодина, дрескодът ще бъде народни носии
Тазгодишният празник на Долно Спанчево, община Петрич, бе под надслов „Да се завърнем към корените си”. За първи път на мегдана се събраха над 130 долноспанчевлии, дошли от всички краища на страната и от далечна Америка, за да празнуват в селото първата родова среща. Тя бе по инициатива на кмета Силвия Мицева, която от три години работи върху идеята. Мечтата й е родовата среща да се превърне в традиция и да се развива и надгражда в годините напред. За първата родова среща дойдоха Гаджелови, Чифутови, Делистоянови, Мицеви, Паскалеви, Докови, Бакалови… Кметът на Долно Спанчево Силвия Мицева бе любезна да сподели пред вестник „Струма“ идеята си за организиране на родовата среща, какво мнение са изказали хората за инициативата и какви са проблемите на живеещите в китното село.
- Г-жо Мицева, как се роди идеята за организиране на първата родова среща на живеещите в с. Долно Спанчево?
– Идеята се роди може би преди три години. Но през всичките тези години си мислех, че няма да мога да се справя, тъй като това е едно голямо събитие, което трябваше да организирам. Да издиря всички родове, а те са над двадесет, да направя справка в служба ГРАО в общината къде живеят всички и други трудности, които очаквах да срещна. В началото на годината си казах, че трябва да се справя. И така започнах да издирвам хората.
- Колко време Ви отне организирането на родовата среща, която съвпадна и със събора на селото?
- Отне ми близо четири-пет месеца. Бях готова със събитието през месец февруари, като условието бе да излъчат един от тяхната фамилия и той да бъде връзката с мен и да информира всички роднини, да събере повече хора от фамилията. И в навечерието на празника отново сърцето ми бе свито дали всички потвърдили ще присъстват. Имаше проблем с нощувките, тъй като някои от фамилиите нямаше къде да спят. Резервирахме места в къщите за гости и хотелите в района, тъй като в селото нямаме къщи за гости.
- Изминаха няколко дни от родовата среща, как се приема тя от хората?
- Резултатът е положителен. Хората са доволни. Вече няколко дни ми звънят, за да ми благодарят, а страницата на селото не спира да приема положителни коментари.
Имаше моменти, в които имах колебания. Но от ден на ден, след като получавах положителни изказвания от хората, това ме стимулира повече и ми даде кураж до последно. В един момент реших, че няма да мога да се справя от финансова гледна точка. Но и това премина. До мен бе плътно моето семейство, децата ми, както и най-възрастните жители на селото. Те се включиха активно с направата на родословното дърво. Работиха с голямо удоволствие. Донесоха снимков материал, който е съхранен през годините много добре. Това са Гергана Пецева, Бистра Локова, Лиляна Бакалова, която е от фамилия Делистоянови, и много други.
– Кой е най-големият род в селото?
– Най-големият род е Делистоянови. Това стана известно от документите, които съм издала в архива. След тях са Гаджелови, Чифутови, Мицеви… Другите са с по-малко наследници. От рода Паскалеви пристигна от Америка Георги Паскалев, който от 1984 г. е напуснал селото и не се е връщал тук през всичките тези години. Пристигна със съпругата, дъщерята и внучката. Дъщерята е омъжена за американец и досега не е идвала в родното село на баща си.
– Какви са техните впечатления след 40 години?
– Зададох въпрос на Г. Паскалев какво го е накарало да дойде след толкова години. Отговори ми, че това е заради носталгията. Просто отвътре му е дошло, че трябва да присъства на родовата среща. И че той и семейството му трябва да са част от това събитие. Те останаха за няколко дни. В четвъртък се настаниха и в неделя сутринта заминаха за Гърция.
– Колко от наследниците на родовете в с. Долно Спанчево са успели и са се реализирали в професионалната си кариера?
– В много от родовете има успели в професиите си, като най-възрастният успял е Мария, която е от рода Гаджелови. Тя е на 90 години, по професия е фелдшер. Имаме млади доктори, които са излезли от фамилия Мицеви, Таня Сураджиева, от фамилия Гаджелови – Янислава Гаджелова, от фамиля Делистоянови… Имаме архитект, който дълги години е работил в морската ни столица Варна, завърна се в селото преди три години. Но сега вече е тук за постоянно. Негова история е любопитна. Той преди години идваше всяка година в селото и отсядаше с кемпер по десетина дни на игрището. Но преди няколко години реши да си купи къща в селото. Искаше да купи една от тези, които преди са били построени от неговия баща, но такава не се продаваше. И купи къщата на Христо Делистоянов, който е негов първи братовчед. Имаме от фамилия Велеви – професор Евгени Велев, който все още преподава. От фамилия Мицеви – Зоя Мицева, която е успял финансист, начело на банка. Има и други, които са с успешна кариери.
– Има ли в селото новодомци, които са се заселили през последните години? Известно е, че селата станаха притегателен център за младите семейства след Ковид пандемията.
– Имаме две семейства, които са новодомци със смесени бракове. Едното семейство е пенсионери, а другото е младо семейство с малки деца. Първите, които се заселиха, са пенсионерите. Те са българин и французойка. Той се казва Йордан Петров, а тя е Елен Переле. Интересното е, че мъжът е от Кюстендил, той има имоти там, но са решили, че тук ще останат да живеят. И другото семейство, които са по-млади, с малки деца, също са от района, но са решили тук да купят къща. Той е българин, а тя е мароканка.
– Кой е най-възрастният жител в селото и кой най-младият?
– Най-възрастният жител е Иглика Секулова, тя е на 90 години. Най-малката е Емили Мицева, на 9 месеца.
– Кога е регистрирана последната сватба в селото и последното кръщене?
– Последното кръщене, отслужено в църквата, е на Величка Маринополска през 2017 година.
– Оптимист ли е Силвия Мицева, че родовите срещи в с. Долно Спанчево ще продължат и за в бъдеще?
– Да, оптимист съм, защото все повече хора търсят спокойствие. Ежедневието на хората е напрегнато и в събота и неделя те искат да отидат някъде на тишина. А тези малки населени места им предлагат точно това.
– Това е първата родова среща в община Петрич, бихте ли поели щафетата да бъдете инициаторът по организиране на родови срещи и в другите населени места, които през годините са напуснали младите хора?
– Разбира се, че съм готова. Идеята е прекрасна. И аз съм насреща да помогна на колегите, ако те имат желание да организират родова среща. На родовата среща, която съвпадна със събора на селото, присъстваха и колеги кметове. Те бяха впечатлени от организацията и от тържествената вечер, посветена на родовете в селото.
– През 2026 г. ще организирате втората родова среща в Долно Спанчево, с какво ще се различава от първата?
– За втора година ще организирам родова среща в Долно Спанчево, като ще направя анализ на пропуските и какви нови моменти да има. Дрескодът ще бъде всички родове да са облечени в народни носии от нашия край. Това е нещото, което искам да въведа като новост, но ще има и други неща.
– Какви са проблемите на хората в селото, за какво най-често идват да се оплакват?
– При мен няма сериозни проблеми. Хората идват, ако им изгори уличната крушка, ако няма вода, разбира се, и от дупките по улиците. Уличното осветление, инфраструктурата – това са нещата, които са важни за едно населено място като нашето.
– Трудно ли е жена да бъде кмет на населено място, което е с над 100 жители?
– Не е трудно, стига да знаеш какво искаш да направиш. Аз съм трети мандат кмет, два мандата съм назначаем и един мандат избираем кмет на кметство. Всичко, което е направено, е от община Петрич и с моя помощ. Първото, което направихме, е детската площадка. Теренът бе пълен с отпадъци. Тя е изградена с дарение на собствениците на винарска изба „Рупел”. Първото писмо, което написах, бе до вероизповеданието. От там откликнаха и отпуснаха дървен материал за обновяване на черквата. Смея да твърдя, че черквата ни е добре поддържана. Строежът й е започнал през 1856 г., а след две години е завършена. С дарение на местни спонсори е изцяло обновен и подът в храма. Обновихме градинката на гърба на кметството. Изграден е нов параклис в селото, дарение от фамилия Гаджелови. Новата табела, която се вижда от главния път, е дарение от професор Евгени Велев. Той каза, че табелата ще бъде подарък от него. И в деня на родовата среща, в събота, тя бе поставена, свети нощно време и се вижда от всички страни.
ЛИДИЯ МАНЕВА
