„Известни са цели епохи, когато под поетическите цветя и риторическа етикеция се прикривала измяната към народа“.
Карл Маркс
Докато нашенският елит кротко покрадва на тъмно, а на светло разиграва театро за пред плебса, светът бясно се променя. Това, което доскоро бе немислимо, е вече факт. За три месеца, откакто в Белия дом влезе президентът Доналд Тръмп, шеметно ни връхлетяха събития, оказващи трайно въздействие на света. Най-паче връз т.нар. Европейски съюз (ЕС). В който България, твърди легендата, уж била равноправен член…
Като деца мнозина сме чели „Приключенията на Пинокио“ на италианския писател Карло Колоди. Необикновената история на дървено човече. Нейна творческа адаптация е „Златното ключе, или приключенията на Буратино“ на големия руски писател Алексей Толстой. Буратино (на италиански: Burattino) е второстепенен персонаж от комедия дел арте. Той е добър, сантиментален, но глуповат и безволев слуга, шут. В ренесансова Италия всички МАРИОНЕТКИ се наричат буратини, а в съвременния италиански език буратино е кукла на конци с дървена глава, марионетка, управлявана от човек. От векове това е занаят в политиката…
Спомняме си (по Ал. Толстой): наивният Буратино, отведен от Лиса Алиса и котарака Базилио в Страната на глупците, е убеден да закопае четири златни монети в Нивата на чудесата с обещание, че ще роди дърво, вместо с листа, накичено с хиляди жълтици.
Парите изчезват, Буратино – измамен. Това е то „Синдромът Буратино“: наивна доверчивост с печални последици; завишени очаквания на глупак, подведен от всеядна лакомия.
Но в политиката е далеч по-сложно. „Синдромът Буратино“ се изразява и в душевно таените думи:
ЗНАЯ, ЧЕ ЩЕ СТАНЕ ПО-ЛОШО, НО ГО ПРАВЯ.
В Евросъюза това стана на 4 март т.г., когато шефът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за превъоръжаване на ЕС (ReArm Europe), който може да надмине 800 милиарда евро в следващите 5 години. „Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, ни увери тя. Няма съмнение: парите ще се харчат по буратиновски под вещото ръководство на бюрократ №1 на Евросъюза.
Тоз път президентът Радев бе прав: „Вихри се някакъв ентусиазъм, че, виждате ли, ще има 800 млрд. евро за инвестиции в отбраната и в отбранителната индустрия, но трябва да е ясно – такива пари няма. Ще има заеми, плюс възможност за отказ от структурни и кохезионни фондове; т.е. отказваш се от ВиК проекти, инфраструктура, социални проекти, околна среда и пренасочваш в отбранителна индустрия… На последния съвет в Брюксел се изприказва много за превъоръжаване и почти нищо за прекратяване на войната в Украйна, която влече Европа към дъното“.
Кое е лошото? ЕС взе курс на превъоръжаване в най-неудачния момент: когато, от една страна, европейската икономика е в рецесия и стагнация (Bloomberg). От друга, когато президентът Тръмп полага усилия да спре войната… Сключвайки, първо, примирие, а сетне и траен мир. Едва ли ще бъде справедлив. Японска поговорка потвърждава горчивата истина: „Където е правото на силата, е безсилно правото“.
Изправени сме пред нелеп парадокс: Брюксел пристъпва към изграждане изтощителна „икономика на войната“, снижаваща стандарта на живот на европейските аборигени, обременени от милиони мигранти, паразитиращи на гърба на социалната система. За кой ли път се сбъдва знакова мисъл на Карл Маркс: „Известни са цели епохи, когато под поетическите цветя и риторическа етикеция се прикривала измяната към народа“.
Процесът на европейската милитаризация ще координира изявен
„СПЕЦИАЛИСТ ПО ВСИЧКО“ – УРСУЛА ФОН ДЕР ЛАЙЕН.
Особена политическа фигура. Родена 1958 г. в Брюксел, през 2019 г. става ПЪРВАТА жена, назначена за председател на Европейската комисия. Преди това пак бе ПЪРВАТА жена министър на отбраната на Федерална република Германия. Майка на седем деца. Бивша акушерка в гинекологията при Хановерския медицински институт.
Впечатлява с безгранично широка „компетенция“. В министерски план: „2005 г. – федерален министър по делата на семейството, възрастните граждани, жените и младежта в първия кабинет на канцлера Ангела Меркел. 2009-2013 г. – министър на труда и социалните работи. 2013-2019 г. – министър на отбраната на Германия.
Когато 2019 г. кандидатурата й за шеф на ЕК е издигната по предложение на канцлера Ангела Меркел, идат гузни реакции: „Фон дер Лайен е най-слабият ни министър. Очевидно това е достатъчно, за да стане председател на Европейската комисия”, е възмутен бившият председател на Европейския парламент Мартин Шулц. Оценката на социалдемократа се споделя и от съпартийци на Фон дер Лайен в ХДС. „Състоянието на Бундесвера е катастрофално“, реагира влиятелният Руперт Шолц, министър на отбраната при великия държавник Хелмут Кол (1982-1998). Уличена в корупционни практики, всичко се покрива…
Неслучайни критики. Най-прясната: На 12 март италианският евродепутат ген. Роберто Ваначи атакува: „Синьора Урсула фон дер Лайен? Къде е тя? Синьора фон дер Лайен изглежда се страхува от този парламент. Тя постановява член 122, който й дава извънредни правомощия, за да измами парламента, чиито членове са избрани от техния народ. И за да наложи на нас и децата ни дълг от 850 милиарда евро, които тя иска да похарчи за оръжие. Но по някаква причина не виждам руски танкове в Италия. Точно като в Будапеща, като в Прага. В Париж нищо не гори и куршумите не свирят отгоре. Какво точно гори във Франция тези дни освен християнските църкви? Тук имаме спешен случай, сеньора Фон дер Лайен!“.
Мнозина питат: защо Европа не участва в преговорите за прекратяване войната в Украйна! Мълчание…
Наруши го обитаващият Елисейския дворец. „Среща на върха беше свикана извънредно от президента на Франция Еманюел Макрон заради рязката промяна политиката на Съединените щати по отношение на Русия и Украйна и заявките от антуража на президента Тръмп, че европейските сили нямало да участват пряко в преговорите за спиране на вече близо 3-годишната руска агресия срещу украинците. В неформалната среща в Париж са и британският премиер Киър Стармър, германският канцлер Олаф Шолц, премиерите на Полша, Италия, Испания, Нидерландия и Дания, генералният секретар на НАТО Марк Рюте, председателите на Европейския съвет и на Еврокомисията Антониу Коща и Урсула фон дер Лайен“.
Будапеща разкри целта на Парижката среща (17.02.2025): „Унгария, чийто премиер Виктор Орбан е близък и с Владимир Путин, и с Доналд Тръмп, но не е поканен, отправи остри обвинения към участниците в нея. Външният министър Петер Сиярто заяви, че те [„ястребите“] искали да предотвратят постигането на мир: „Онези в Европа, които са за войната, се организират. Събират се днес в Париж. Тъкмо те от три години наливат масло в огъня“.
Унизен, ЕС не участва в преговорите в Джеда (Саудитска Арабия). По четири причини: идеологическа, дипломатическа, военно-стратегическа, геополитическа.
Идеологическата е в противостоянието неолиберализъм – национализъм. Последният страстно отстояван от 47-ия US президент. Военно-стратегически и дипломатически Европа се провали: не успя да убеди Киев да изпълни Минските договорености, предотвратяващи война, до днес погълнала стотици хиляди жертви. Геополитически ЕС доказа, че не е световен играч.
Да, ЕС не е геополитически играч. Как да станеш такъв, когато си геостратегически импотентен. Все пак геополитиката е майка на войната и мира.
1997 г. Збигнев Бжежински пише в „Голямата шахматна дъска“: „При настоящите глобални обстоятелства на евразийската нова политическа карта могат да бъдат идентифицирани поне пет значими геостратегически играчи. Франция, Германия, Русия, Китай и Индия са главните и активни играчи, докато Великобритания, Япония и Индонезия, макар несъмнено да са значими страни, не могат да бъдат квалифицирани като такива.
За разлика от тях Великобритания не е геостратегически играч. Тя разполага с твърде малко сериозни активи, няма амбициозна визия за бъдещето на Европа, а относителният й упадък също така намалява способността й да играе традиционната роля на европейски балансьор… Лондон до голяма степен се е самоизолирал от европейската игра“.
Това бе валидно до миналата година. 2025 година обаче с идването на Тръмп, идеологически неприемлив за властващата над Великобритания Лейбъристка партия, нейният лидер Киър Стармър си внуши [или заповядаха]: дойде време Великобритания пак да надене съдийската тога на геополитически играч. Това, разбира се, бе блян (празна мечта). Но кой да ти каже…
Ако в голямата политика Великобритания е почти „пенсионерка“, несъмнено
ФРАНЦИЯ Е ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ ИГРАЧ?
Е, условно. Бжежински: „Франция търси превъплъщение като Европа… За Франция Европа е средството за възраждане на миналото френско величие… Изграждането на една истинска Европа – по думите на генерал Дьо Гол: „от Атлантика до Урал“ – трябва да коригира окаяното положение на нещата в момента. А подобна Европа, тъй като тя ще бъде ръководена от Париж, едновременно ще възвърне на Франция величието, което французите все още приемат за особена съдба на своята нация“.
Относно „съдбата“ обаче нещата вървят на зле. Днес, 28 години след думите на Бжежински, ситуацията е повече от тревожна. Френската нация перманентно погива от галопиращата ислямизация на страната. Остават валидни думи на Бжежински: „В представата на френския политически елит, че Франция все още е глобална сила, се съдържа елемент на илюзорност и маниакалност“.
В контекста на потулен въпрос: защо „десният“ Макрон предпочита днес да играе „в двойка“ с „левия“ британски премиер Киър Стармър, а не с Берлин, транстемпорален отговор ни дава гуруто Бжежински: „Според френската представа основната цел за изграждането на единна и независима Европа може да бъде постигната, като се съчетае обединението на континента под френско ръководство с постепенното отслабване на американското господство в този регион. Но ако Франция иска да формира европейското бъдеще, тя трябва едновременно да ангажира и да изолира Германия, стремейки се заедно с това да отнеме на Вашингтон политическото лидерство в европейските дела… Германия обаче познава реалните граници на френската сила. В икономическо отношение Франция е много по-слаба от Германия, а военният й елит; както показа войната в Персийския залив (1991 г.), не е много компетентен… Тази реалност, болезнена за френското самочувствие, се очерта все по-ясно след обединението на Германия“.
Немски карикатури едва ли случайно „сливат“ бъдещия канцлер Фридрих Мерц с черния орел от държавния герб. На 23 февруари на телевизионен предизборен дебат Мерц фюрерски рече: „За мен абсолютен приоритет ще бъде укрепването на Европа стъпка по стъпка, за да добием независимост от САЩ“.
Вече се спомена: геостратегически играч е едно, геополитически – съвсем друго. Дори при „блатистото управление“ на Горбачов и Елцин Бжежински проронва: „Едва ли има нужда да се подчертае, че Русия си остава голям геостратегически играч въпреки нейната слабост…“.
След Втората световна война (1939-1945) трима са геополитическите играчи: Сталин (СССР), Рузвелт (САЩ) и Чърчил (Великобритания). Последната губи геополитически статут през 60-те години на ХХ век. След Студената война (края на ХХ в.) има един-единствен геополитически играч – САЩ. При идейния ренегат Горбачов и алкохолика Елцин Русия губи този статут. Ще се възстанови едва през втория мандат на Путин. Негова реч в Мюнхен (10.02.2007) само подпечата факта: Русия отново става геополитически играч, както бе при Сталин и Брежнев.
Така през второто десетилетие на ХХІ век геополитическите играчи са отново тройка (САЩ, Русия, Китай). Европа обаче, представена от все още кухото институционално лице „ЕС“, години я делят от тоз статут. По проста причина: военно и стратегически е недорасла, под спасителния ядрен щит на САЩ.
Това е на път да се промени, след като Европейският съюз одобри петгодишна програма „Rearm Europe“. Означава: геополитически играч Евросъюзът може да стане едва след 2030 година. Звучи иронично, но справедливо: Европа остава западен „израстък“ на Азия. Бжежински: „Европа е важно геополитическо предмостие на Америка към Евразийския континент. Европа… служи като трамплин за нахлуване на демокрацията дълбоко в Евразия. Европейската експанзия на изток би консолидирала победата на демокрацията от 90-те години. Това би означавало да се постигне в политически и икономически план изначалният цивилизован обсег на Европа – т.нар. Европа на апостол Петър – маркиран от общо религиозно наследство…“.
Всичко това погуби войната във и срещу Украйна. 17 години по-късно (2014 г.) го констатира Хенри Кисинджър: „Европа е успяла да надскочи държавата – като функция – и да изкове външна политика, базирана основно на неагресивна сила и човешки ценности. По е съмнително, че призивите за легитимност, откъснати от концепцията за стратегия, могат да построят устойчив световен ред. А Европа още не е приела за себе си атрибутите на държавност, изправена пред вътрешен вакуум на авторитетност и нарушен баланс на силите покрай границите“.
Таз мисъл обяснява слабостта и немощието на Европейския съюз, възприеман от страдаща Украйна като подлост. Въпреки надутите с фалшива благодарност приказки на украинския президент Зеленски. Защото Париж и Берлин са виновни за неизпълнението на Минските договорености, които биха предотвратили инвазията на Русия.
Резюмираме: По структура и функционалност, плюс военно маломощие, ще минат поне още десетина години, за да стане Европа геополитическа сила. В този смисъл ще сглупи, ако изпълни повелята на Global Deep State (GDS), т.е. Глобалната дълбока държава, да загърби US ядрен чадър. Здрав разум диктува: Европа в лицето на НАТО, финансово и военно доминирано от Вашингтон, няма как да оцелее, ако Щатите се оттеглят…
В тоз ключов момент, когато ЕС трябва да изпълни искането на Тръмп за мироопазващи сили в Украйна, именно задкулисната GDS залага, в контекста на противостоянието Запад-Изток, на особената,
ПРОВОКАТОРСКА РОЛЯ НА ЛОНДОН
– не като честен посредник между Щатите и Евросъюза… И тук причината е идеологическа, в контекста на борбата между глобализма и национализма. Последният поддържан от неоимпериалиста Тръмп.
Тази му [Лондон] роля подсказа срещата на евролидерите от Партията на войната, организирана по инициатива на британския премиер Стармър. Едва ли случайно проведена на 2 март 2025 г., два дни след провала на преговорите в Белия дом между Тръмп и Зеленски. Когато „неблагодарника“ заслужено бе натирен…
Тази си роля Лондон подсказа още на предходната (Парижка) среща на 10-те държави, организирана от президента Макрон. Да припомним, всичко е било детайлно режисирано. Макрон, преди да влезе в политиката, е неслучаен служител в Парижкия банков клон на Ротшилд. Именно тук, в европейския Вавилон, Стармър изложи своята позиция за Украйна. Пръв от всички съюзници в НАТО изрази готовност Великобритания да изпрати свои войници в Украйна, в случай че бъде постигнато споразумение с Русия за прекратяване на огъня. Целта ще е гаранция, че след време няма да има нова руска агресия. „Това – каза на 17 февруари Стармър – не е просто фронтовата линия в Украйна. Това е фронтовата линия на Европа и на Обединеното кралство. За националната ни сигурност трябва да направим повече, включително с единен отговор от Европа. Освен с подобряване на способностите ни, трябва да изиграем подобаваща роля за отбраната на суверенитета на Украйна в случай на мирно споразумение“.
В континентална Европа обаче Стармър има съперник в лицето на президента Макрон. Той е вторият кандидат-играч. Подобно на Стармър, пое ролята на втори посредник между Брюксел и Белия дом. У Макрон, с наближаване края на втория мандат, все по-шизофренно го обсебва „Бонапартен комплекс“. В потвърждение мисъл на полския интелектуалец Станислав Лец: „Умопомрачението на знаменосеца: самовнушението, че е знаме“.
Затуй не бе странно, а очаквано предложението на Макрон-Бонапарт френската ядрена сила да замести американската и стане гарант на Евросъюза и Украйна!
Медии писаха: „Тази вечер френският президент Еманюел Макрон направи тв обръщение към нацията във връзка с международното положение. Ключовото е, че той започва дискусия за възможността Франция да разпъне ядрен чадър над Европа с френското ядрено оръжие“.
Експерти обаче контрират. „Франция, единствената ядрена сила в ЕС, има общо 290 ядрени бойни глави, в сравнение с поне 1600 разгърнати и близо 2800 на склад в Русия – писа на 6 март Беноа Гремар, научен сътрудник в Института за стратегически и отбранителни изследвания. – Съюзникът на ЕС Великобритания също има свой ядрен арсенал (260 бойни глави)“.
„Франция има свой собствен и независим ядрен арсенал, но сега Париж явно съжалява за редица решения, взети през 90-те години на миналия век“, пише украинската информационно-консултантска компания Defense Express. – Ядрените сили на Франция трябва да се превърнат във възпиращ фактор за цяла Европа, поне такава беше идеята на президента Еманюел Макрон в обръщението му към гражданите. В същото време основният въпрос, на който трябва да се отговори, е дали френският ядрен чадър ще бъде достатъчен като цяло. За справка, в момента Франция разполага с доста ограничени ядрени сили дори в сравнение с тези, които имаше по време на Студената война. Според публично достъпната информация френският ядрен арсенал се състои от 240 бойни глави TN75 с мощност 110 kt и нови TNO с мощност 100 kt, както и 54 TNA с мощност 100-300 kt… Що се отнася до петдесетте TNA, те са монтирани в свръхзвукови ракети ASMP-A с обсег на действие 500-600 км, а това е тактическо ядрено оръжие. Тези ракети не са вградени във всички самолети Rafale, а само, според някои източници, в 20 специализирани самолета Rafale B, а според други – в 40 изтребителя във ВВС и още 10 специални палубни самолета Rafale MF3. Тоест цялата френска ядрена възпираща сила в момента е доста ограничена, а нейната поддръжка, според бюджетните отчети на френското Министерство на отбраната, струва 6,6 млрд. евро през 2024 г., което е 14% от общите разходи за отбрана на страната“.
Как са нещата при новата ситуация, след като в Белия дом влезе новият шериф, както нарече Тръмп неговият вицепрезидент Джей Ди Ванс.
ТРЪМП И СЪДБАТА НА НАТО И ЕВРОПА
Какво ще стане, ако или когато Щатите военному се оттеглят от Европа, пренасочвайки сили в Източна и Югоизточна Азия?
Проблемът на Европейския съюз е, че сляпата му политика относно военната сигурност, не позволява лукса да бъде КОЛЕКТИВЕН геополитически играч. Това обяснява скоростната инициатива на Фон дер Лайен за мащабно превъоръжаване. Това обаче ще стане чак в 30-те години на нашия век.
За тази военно-техническа неподготвеност споменава и българският оръжеен бос Емилиян Гебрев. „България прави всичко хаотично, включително развитието на оръжейната си промишленост“, каза в интервю за bTV бизнесменът и дългогодишен производител на оръжие Емилиян Гебрев. – Светът се разлюля и Европа също се разлюля. Още по-лошото е, че това люлеене започна преди доста време, но никой по никакъв начин не му обърна внимание. Всички си мислеха, че това ще се размине като всяко едно нещо. Но за жалост това няма как да се случи и спокойният живот на Европа – в рамките на около 80 години, няма как да просъществува“.
Бизнесменът коментира въоръжението на Европа и това на Русия. Според него средствата през последните години са били пренасочвани за решаването на определени социални проблеми, като е пренебрегвана отбраната на Стария континент. „САЩ казаха, че европейските държави трябва да си коригират процента от БВП, предназначен за въоръжение, и България тръгна да го прави. Лошото е, че в нашата страна това се прави хаотично…“.
Според Гебрев – парадоксално, но в някои неща България е по-напред от Запада. Потвърждават го и западни анализатори: „Превръщането на пари в брой в способности също е по-трудно, отколкото изглежда. Европа ще трябва да сформира 50 нови бригади – изчислява Bruegel, базиран в Брюксел мозъчен тръст – много от които „тежки“ части с броня, за да заменят 300 000 американски войници, които според него ще бъдат разположени на континента във война. Изискванията за жива сила биха били непосилни, като се има предвид, че европейските армии се борят да наемат достатъчно хора дори при сегашния си размер. Тези цифри са предположения. Предположението на Брьогел, че Европа ще има нужда от 1400 танка, за да предотврати руски пробив в балтийските държави, отразява традиционните предположения за планиране и вероятно е на високо ниво“.
Ем. Гебрев е категоричен: „По отношение на Западна Европа: за 5 години не може Европа да се превъоръжи“.
Американски топ разузнавач прогнозира какво ще стане, ако Тръмп изтегли от Европа контингента и Nuclear Weapons (ядреното оръжие): „САЩ напускат Европа и скоро Полша и балтийските държави ще бъдат изоставени военно и икономически – заяви бившият морски пехотинец, офицер от разузнаването и американски военен анализатор Скот Ритър пред интернет канала Dialogue Works. – Италия най-накрая осъзна, че това не е игра. Проучванията показват, че Европа се разпада. Няма европейско единство. Това е красотата на тази среща [срещата на върха в Лондон]. Хареса ми, че поне бяха честни и не поканиха балтийските страни, защото от тях нищо не зависи. Време е Европа буквално да ги закрие и да каже – стига, няма да слушаме повече хленченето ви. Няма да позволим да ни въвлечете в тази война… Ако всичко се обърка, американските войски ще напуснат страната ви. Да, така ще бъде. Те ще си тръгнат, каквото и да се случи. Мислите ли, че ще задържим американски войски в Полша, когато имаме мир с Русия? Не, няма да го направим. Балтийските държави ще бъдат изоставени. Всичко ще бъде изоставено“.
Военният експерт напомня: „Европа едва сега започва да осъзнава, че цялото това начинание, в което са инвестирали и което САЩ е трябвало да ръководят, всъщност претърпява революция. В Америка има фундаментална революция, която променя начина, по който Америка функционира вътрешно и как взаимодействаме със света“.
Президентът Макрон, амбициран за водеща роля в дискретно планираната (самостоятелна от НАТО) Общоевропейска военна организация плюс най-вероятно и Канада, така и не осъзнава неподходящата си роля на „спасител“ на Европа плюс Украйна. Той залага на повече от слаба, нелепа карта в едно невъзможно противопоставяне на човека Тръмп. Който, системно оплюван от доминиращите в Щатите и Европа неолиберални джендър медии, въоръжени с тоталитарното оръжие на политкоректността, въпреки всичко неговата популярност в Америка е нараснала с 4 процента. Преди дни съобщи го бившият финансов министър Симеон Дянков.
Макрон-Бонапарт в комбина с Киър Стармър се опитват да противостоят на мощната промяна, която Тръмп налага на света. Нему транстемпорално визира Карл Маркс: „Хегел бележи някъде, че всички велики световноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той е забравил да добави: първия път като трагедия, втория път като фарс“.
Ето как български журналист – Божидар Чеков, от десетилетия живеещ в Париж, коментира „бонапартските мераци“ на Макрон за военнополитически лидер на Евросъюза.
„Явно споразумението Тръмп-Путин присяда на френския президент. Откакто американският президент оповести решението си да сложи край на войната, Макрон заподскача като ощипана вдовица. Колко срещи на върха организира? Без да е канен, изпревари всички европейци на среща с Тръмп. Веднага се похвали, че благодарение на него Зеленски ще бъде приет във Вашингтон. Огромният зрелищен провал, поради прибързаната негова инициатива, остана без коментар на Елисейския дворец. Вместо поука предлага отново лично той да заведе Зеленски при Тръмп. Защо? Думата МИР при него изглежда предизвиква уртикария. Или ако се заговори за такава възможност, тя трябва да е с негово участие. Всичко да зависи от него…
Днес, в най-динамичната фаза на американо-руските отношения, които са вече реалност без него, Макрон не само съзнателно пречи, но и подтиква целия Европейски съюз в посока, която не води към добро. Заедно с Фон дер Лайен – със специалност акушерка, и той, който никога не е държал пушка, за две-три безсънни нощи изчислиха, че на Европа са й необходими 800 милиарда, за да се предпази от руските танкове!? Няма изказване на френския президент, в което да не се споменава „руската заплаха“. Единствени му пригласят поляци и балтийци, и както винаги – русофобски настроените англичани. Останалите европейци, управлявани от безхарактерни политици, си гледат връзките на обувките.
Някои сравняват Макрон с Наполеон. Двамата нямат нищо общо. Най-голямата разлика между тях е, че Бонапарт е смел и е роден с късмет, а Макрон не е! Нито едното, нито другото. След седемгодишно управление той бяга от отчет на свършената от него работа. Марин льо Пен му диша във врата с въпроси, на които ще трябва да отговаря. По отношение на външната политика, освен срещи „на върха“, Макрон не постига нищо. Само кухо говорене. В Африка по негова вина Франция загуби почти изцяло влиянието си… Той, който се представи в началото на управлението си за Моцарт на финансите, доведе страната до рекорден дефицит от 3,200 милиарда евро! Или 112% от БВП. Мюсюлманското неселение вече е надхвърля 10% и част от него създава огромни проблеми почти по цялата територия на страната“.
Днес две невидими психотронни сили са „извадили саби“ една срещу друга:
ГЛОБАЛИЗЪМ СРЕЩУ НЕОИМПЕРИАЛИЗЪМ
в Тръмповски прочит.
Става дума за дискретната „подмолна война“ на Global Deep State, ключов сегмент на „Комитет 300“ и октоподните му измерения (Билдербергски клуб, Трилатерална комисия, Световна банка) срещу 47-ия президент на САЩ.
Експертите, не купените от Сорос, определят идването на Доналд Тръмп в Белия дом като революция. Той открито заклейми и отхвърли неолиберализма и глобализма, чието сатанинско приложение е печалноизвестната Истанбулска конвенция, обявено с решение на Европарламента задължителна за страните, членки на ЕС.
Новата US администрация замени идеологията на неолиберализма с консерватизма. Известна с реанимирания девиз: „Да върнем добрата стара Америка“, т.е. към нормалността.
Автори още в края на миналия век казаха, че глобализацията е заговор срещу човечеството. Тя обаче бе прикрита зад удобна маска. Медиите внушаваха, че уж глобализацията е инициирана от Съединените щати.
Всъщност това е голяма лъжа: инициативата иде от Лондон, дето е командният център на Global Deep State, на „Комитет 300”.
След Втората световна война, когато Британският проект за глобализация рухна, „Комитет 300” лансира мегалъжа: Вашингтон, следвайки примера на Лондон, изгражда Pax Americana под флага на „глобализацията“.
Джон Коулман, автор на „Conspirator’s Hierarchy: The Story of the Committee of 300“, категорично не е съгласен с тази интерпретация на глобализацията. Бившият офицер от разузнаването, работил в британската МИ 6, доказва: „Америка се превърна в основната жертва на политиката на глобализация, провеждана от дълбоката държава“. Цитира две причини, поради които унищожаването на американската държавност е главният фокус в плановете на Global Deep State.
Първо, тъй като изграждането на американската държава е много здраво, разрушаването й ще изисква много работа и дълго време. Това не е някаква „хижа на Чичо Том“, която се опитвате да унищожите.
Второ, защото Америка беше най-проспериращата страна в света през 20 век и много други страни се стремяха да имитират Америка, копирайки нейния опит. Затуй Global Deep State реши да направи Америка стандарт за това как самоунищожението може и трябва да бъде извършено. Политически инструмент на това унищожение на САЩ бе Демократическата партия на САЩ, която прикриваше самоунищожението на Америка и американската нация с красиви думи: „Отворено общество“, неправителствени организации, човешки права и псевдонаучни теории.
Коулман подробно описва „контракултурната“ революция, започнала през 60-те години на миналия век (рок музика, „Бийтълс”, хипита, сексреволюцията и др.), по време на която започва масовата наркомания на Америка (днес САЩ са най-наркоманската страна в света). Българското издание на д-р Джон Коулман „Комитетът 300“ излезе на български през 2020 година.
Подробно се описва агресивната атака срещу християнството, замяната му с неоезичество и дори сатанизъм. С крайна цел: създаване на унитарна нова религия, която е единствената официално разрешена в бъдещата унитарна световна държава.
На всичко това днес се опитва да сложи край Доналд Тръмп беше един от тези пасивни дисиденти и теоретици на конспирацията. Случайно ли от неговия речник изчезва терминът „глобализация“! Той е, който още през първия си мандат в реч пред Генералната асамблея на ООН открито говори за патриотизма. Неслучайно подкрепя десните консервативни течения и партии, тенденциозно обявени от Брюксел и прислужващите го соросоидни медии за фашистки и нацистки, задължително работещи за Путинова Русия.
Тръмп планира да изгради не US глобална империя, както твърдят някои. На един от предизборните си митинги Тръмп директно заяви: „Ние ще възстановим мира чрез сила на цялата планета“. Разбира се, това не бива да се възприема буквално. Търсене на мира чрез заплаха със сила. Но без кръвопролития, убийства и разрушения. Своята доктрина той базира на древна японска мъдрост: „Където е правото на силата, е безсилно правото“. Възприето не като юмрук, а като алегория.
Затуй не е невероятно Global Deep State да се опита да премахне физически 47-ия US президент. Който разстройва плановете на Global Deep State и неговия щаб „Комитет 300“. Времето и съдбата ще отсъдят…
НИКОЛА СТОЯНОВ
