Лъчезар Динчев
Подведен, от местната власт и ДНСК, Бойко Борисов откри на 30 декември 2009 г. незаконния лифт на Бодрост – Картала
През 2008 г. тогавашният премиер С. Станишев заседна злополучно в кабинките на лифта на Картала, пуснат преди да бъде тестван
Оръжейният бос от Сандански Лъчезар Динчев е новият собственик на ски център „Картала” над Благоевград. Днес е било извършено предаването на 92% от обекта от настоящия собственик – Българо-американска кредитна банка, в която над 49% държеше бившата премиерска приятелка Цветелина Бориславова, на адвокатите на Динчев. Предадени са хотелът и кабинковата въжена линия, на която преди години вися тогавашният премиер Сергей Станишев.
Така приключва сагата с един от най-оспорваните обекти, в които община Благоевград все още държи 8% във вид на апортна вноска. Преди година тя се опитала да продаде процентите на мощния благоевградски бизнесмен Иван Чапов, но до сделка не се стига. Нещата отидоха на държавно ниво и стана много сложно, бе кратък в коментара си Чапов по повод нереализираната сделка.
Историята на ски център „Картала” започва през 80-те години на миналия век, когато започва изграждане му в курортния комплекс Бодрост над Благоевград. Тогава около 190 декара от държавния горски фонд са предоставени за целта на община Благоевград.
През 2006 г. благоевградският бизнесмен Илия Ризов чрез фирмата си „Прима инвест БГ” ООД става съдружник на общината за апетитния обект. Разпределението на акциите е 92 за Ризов и 8% за общината. Бизнесменът тегли от банката кредит от 4 125 200 евро. През следващите 2 г. към същия са подписани 8 анекса. Срещу огромната сума Ризов залага незавършен средношколски лагер в землището на с. Бистрица с площ 400 кв.м, складова база в Благоевград, почивна станция в местността Бетоловото над Разлог, апартамент в Благоевград ведно с прилежащи тавански помещения, мазе и гараж, както и движими вещи, като машини за утъпкване на сняг, шевни машини, копирна техника, товарни автомобили и пр. Ипотеката обаче не включва построената начална станция на кабинковия лифт, която заедно със самото съоръжение е най-голямата инвестиция в курорта.
При влизането в съсобственост с общината на обекта Ризов получава 1488 кв.м общинска земя при началната станция на кабинковия лифт, 4-етажната прилежаща сграда и урегулирани поземлени имоти за подстанция и помпена станция, а делът на общината е на 4215 кв.м в местността Картала, предназначени за подземни гаражи.
Фирмата му „Прима инвест БГ” ООД получи разрешенията за строеж на кабинковия лифт през 2006 г., но още през 2007 г. прокуратурата е сезирана, че строителните разрешения са издадени без оценка за въздействие на околната среда, не е изградена проектираната междинна станция на четириседалковия кабинков лифт с обща дължина 3200 м при 1000 м денивелация, освен това незаконно е вдигната част от началната станция на лифта върху общински терен без съгласие на общината, която по онова време се ръководи от кмета Лазар Причкапов и заместника му по строителството Георги Милев. Не е без значение и фактът, че строителният надзор на обекта се извършва от фирмата на съпругата на зам. кмета Милев.
През септември 2008 г. незаконният лифт е пуснат в експлоатация, преди да бъде тестван и да получи разрешение за ползване. В него злополучно засяда премиерът Сергей Станишев, който е поканен за почетен гост. Със случая се заема Върховната административна прокуратура с подкрепата на неправителствените организации от Коалиция „За да остане природа“. Резултатът е тотално бягство от отговорност на компетентните държавни органи ДНСК и МОСВ. Въпреки че ВАП иска нищожност на разрешителните за строеж на лифта на Картала, РДНСК – Благоевград отказва да признае нищожността, което е оспорено от Окръжна прокуратура – Благоевград пред Административен съд – Благоевград. Съдът със съдебно решение отменя отказа на РДНСК – Благоевград. През септември 2009 г. РДНСК – Благоевград за втори път отказва да обяви разрешителните за строеж на лифта на Картала за нищожни по силата на чл. 146, т. 4 от АПК. Отказът на РДНСК е обжалван отново от благоевградската прокуратура, и пак с един ден закъснение след срока за обжалване. С определение №4074/22.03.2011 г. Върховният административен съд за втори път установява, че Окръжната прокуратура внася жалби за обявяване на строежа на лифта за незаконен и за премахването му като такъв ден след изтичане на процесуалните срокове. Тогава и наблюдателите на скандалния казус правят връзката с един от прокурорите в Окръжната прокуратура – Евгения Стоянова, която е съпруга на инвеститора в ски курорта Илия Ризов.
Безхаберието на държавните институции към спазването на законността достига своя връх на 30 декември 2009 г., когато местната власт и ДНСК подвеждат и министър-председателя Бойко Борисов да открие незаконния лифт на Бодрост – Картала, въпреки течащите прокурорски проверки, съдебно дело и отказ на екоминистерството да съгласува лифта.
През март 2011 г. делото по незаконното строителство на Картала бе прекратено заради пропуснат от прокуратурата срок за обжалване.
След като още в първите години Ризов спира да обслужва кредита, в опит да уредят финансовите си взаимоотношения с него от банката многократно правят опити чрез общината да осигурят по-добро покритие на отпуснатия и необслужван кредит, затова се стига до споразумение да се предприемат действия по узаконяване на допуснатите незаконни действия в обекта. Помага тогавашният кмет Костадин Паскалев, който съдейства за извършване на ОВОС-а и изготвяне на съответните документи за урегулиран поземлен имот за началната станция на кабинковия лифт, като вече е включена и незаконно застроената общинска част.
Вноски за покриване на кредита в банката обаче така и не постъпват и през 2011 г., само година след официалното откриване на ски център „Картала”, банковата институция слага ръка върху обекта, а малко по-късно започва продажба и на частните имоти на Илия Ризов – апартамент в стария мол, апартамента на брат му Михаил Ризов, който живее в Лондон, шивашки цех, средношколския лагер в Картала, който Ризов смяташе да превърне в хотел, и т.н.
През ноември 2015 г. банката дава под наем ски центъра за 3 г. на частни лица. За управител е назначен Евгени Руйков. Сменена е охранителната фирма на обекта, новата е „Джи ви“, която също е препоръчана от банката. Евгени Руйков обявява и доста амбициозните планове за курорта Картала, включващи направата на нови писти под връх Исмаилица, където се намира и последната станция на прословутия кабинков лифт, който реално бе втора употреба, внос от Швейцария. Нищо такова не се случи. И през юни 2016 г. кметът на Благоевград Атанас Камбитов „хвърли бомбата”, че община Благоевград била в напреднали преговори с Българо-американската кредитна банка, за да стане едноличен собственик на ски зона „Картала” в Рила планина. „Стигнахме до компромисна цена да намалим заема до 3 750 000 лева без ДДС, сумата трябва да се изплати за 10 години на банката, а ние искаме да създадем общинска фирма, която да стопанисва съоръженията, както и хотела, за да развиваме ски туризъм и да модернизираме ски зоната”, обяви помпозно градоначалникът и продължи с общещанията: общината щяла да купи оръдия за изкуствен сняг, да удължи пистата, да даде възможност на частни инвеститори да строят хотели /но не повече от 3, за да се избегне презастрояването/, няколко заведения… Ако пък се окажело, че има държавни земи, общината щяла да предложи на държавата да ги прехвърли на общината, за да може спокойно да изгради центъра, който да направи Благоевград по-популярен и от Банско.
Камбитов декларира тогава още, че развитието на ски зона „Картала” е част от мегапроекта „Спортен Благоевград”, който местната власт иска да реализира в областния център, след което рязко спря да говори за него.
Тази зима ски центърът за пръв път остана затворен. Неутъпканата ски писта с дължина 2000 м остана на разположение на шепа ентусиасти благоевградчани, които в събота и неделя качват до нея децата си с шейните, ски влекът с начална станция на 1400 м надморска височина обаче така и не бе пуснат. Тръгнаха слухове, че банката предложила на община Благоевград да изкупи ски центъра, но получила отказ. Официално потвърждение обаче няма. Последвало предложение към Иван Чапов той да купи целия ски център и да покрие банковия кредит на Илия Ризов. Явно междувременно банката е водила преговори и с Лъчезар Динчев, за да се стигне до днешната продажба на зимното бижу на Благоевград – ски център „Картала”, намиращ се само на 27 километра от града. Както и да се развие по-нататък сагата, наивно е да се очаква, че новият стопанин на обекта ще развие някаква социална ценова политика, която действително да успее да привлече масово благоевградчани към пистите. А община Благоевград за пореден път загуби шанса си да направи едно работещо и печелещо общинско предприятие с няколко десетки работни места.
Въпреки опитите ни да се свържем с новия собственик на ски център „Картала”, не успяхме. По информация на хора от екипа му Л. Динчев е извън България.
Лъчезар Динчев е известна фигура в бизнеса в Пиринско от зората на демокрацията. 58-годишният днес Динчев беше изпълнителен директор на голямата оръжейна фирма „Армимекс“ до 1998 г., когато излезе от нея, но оттогава името му върви неизменно с уточнението „оръжеен бос”. Бизнесменът бе в управата още на „Благоевград-БТ“ и резиденцията на Тодор Живков в Сандански, както и във фирмите „Ай Джи Ем“ заедно с един от босовете на СИК Младен Михалев-Маджо, „Мак секюрити груп“, „Америкън експорт корпорейшън“. Изтегли се в София преди много години и в момента единственият му обект в региона е бившият хотел на „Балкантурист“ в град Мелник. През 2010 г. Динчев откупи правата на футболиста Румен Карадаков от „Видима” -Раковски и спомогна за картотекирането му в отбора, след което футболистът започна подготовка с „Вихрен” – Сандански, но за повече инвестиции в спорта от страна на санданчанина не се чу. 4 г. по-късно пък в Благоевград се заговори, че точно Лъчезар Динчев е поел структурирането в региоина на партията на експрезидента Георги Първанов АБВ. Въпреки това името му до момента никога не е било замесвано открито в политиката.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
