Вчера се навършиха 115 години от най-мощното разлюляване на земята в географските измерения на страната и Европа с епицентър Кресненския пролом, бедствието връхлита на 04.04.1904 година.
Кресна е добила популярност с две събития в историята на България – Кресненско-Разложкото въстание от 1878 година и Кресненското земетресение. В някои писания и спомени поради близостта на Крупник до епицентъра му в Кресненския пролом се нарича и Крупнишко, но в официалната му летописност е само Кресненско.
Всъщност Кресненското земетресение е сбор от земетресения, различни по мощност.
Точно в 11:58 часа районът на пролома и по-далечни околности се разтърсва с мощност, измерима със 7.2 по скалата на Рихтер. Още по-мощно разтърсване идва в 12:03 часа, което продължава до 12:17 часа, отчетено на 7.83. Следват още трусове, но със затихваща мощ. Първите два труса се приемат за най-мощните, случили се през последните два века не само за страната, но и в Европа.
Частични описания на случилото се при Кресненското земетресение са намерили място в специализираната българска литература, включително и в Българска енциклопедия, а и в световни справочници на земетръсите. Място му е отделила и енциклопедия „Пирински край”. Балканският полуостров се представя като един от най-активните в земетръсно отношение, попадайки по връзката Алпийско-Хималайски пояс. Районът е в най-активната земетръсна зона в централната част на Балканския полуостров, известна като Струмишка. Тя обхваща течението на Струма и се нарича Кресненска огнищна зона. Под нейно влияние се появява сеизмична активност и в съседната Вардарска сеизмична зона, в която също са регистрирани мощни земетресения, едно от които /най-мощното/ е от 1963 година с епицентър столицата на Северна Македония – Скопие.
Геолозите са установили, че тектонските плочи в района на Кресненския пролом се намират на дълбочина от 50 км до 150 километра. Движейки се една спрямо друга, те генерират напрежение, което прераства в мощна енергия, която при освобождаването си разтърсва земята. Това потвърждава и фактът, че земетресението от 1904 година тук не е единствено. Големи земни трусове в този район се отчитат и през 864, 1759 и 1866 година, като е възможно да е имало и много други.
Но какво се е случило преди 115 години в Кресненския пролом?
Доцент Крум Чивиев отбелязва в негов труд за историческото минало на родното му село Черниче, че Кресненското земетресение е резултат от остатъчна геологична активност в Струмската разломна зона, в частта й най-вече на Кресненския пролом. По време на земетръсите в района са се получили процепи в отделни отсечки до 100-150 метра. По разкази на възрастни хора, сочени от Чивиев, водите на Струма при северния вход на Кресненския пролом са попаднали в появили се пропасти и в продължение на около 20 минути речното дъно останало сухо.
За земетресението в Кресненския пролом съобщава със свои проучвания и краеведът Крум Костов от Крупник в големия си труд за миналото на Крупник. Поместил е и информации, разказани му от възрастни хора, един от които е бил Стойне Янев.
Този ден дядо Стойне Янев от село Крупник е бил на оран на нивата си в м. Кобилака под селото, на равнината до река Струма: „По обяд изведнъж воловете замучаха и едва успях да ги освободя от ярема. Миг след това се чу страшен грохот, сякаш земята потъна, вдигна се облак прах и закри слънцето…“.
Когато пред погледа му леко се прояснило, дядо Стойне видял пред себе си цялото поле в пукнатини и потънало с няколко метра. Цяло стадо биволи изчезнало в процепите на напуканата земя.
Уплашен, дядо Стойне се впуснал отчаяно да помага на не по-малко ошашавените биволарчета. На някои от биволите им се показвали само копитата от процепите и те опитвали да ги дърпат нагоре. Тогава треснал вторият, по-силен трус и чиста случайност ги оставила живи на повърхността на земята…
В живи разкази на възрастни хора земетресението е в описания и спомени и из Влахи, Ощава, Стара Кресна и други селища в Кресненско. Когато земята се е разлюшкала, Костадин Станоев /р. 1898 г./ е бил на 7 г. По това време е бил пред дома на родителите си в Шемето, махала към Влахи, в която е роден войводата Яне Сандански. По негов спомен и там що имало из поляните говеда взели да мучат, да се скупчват, и то още преди да се е разлюляла земята. Като пък се разлюляла, от ридовете се затъркаляли каменища надолу из долината на минаващото през махалата Санданско дере. На бащината му къща, тази на род Сандански и други им паднали комините, но до разрушения на къщи и жертви не се е стигнало. Къщите и де що имало стопански постройки устояли на земетръса, защото били всичките строени с дървени пояси и дървени талпи на кръстоска по стените от камъни и кал, като така се получавало нещо като добра дървена арматура.
Подобни разкази има и от жители в селата Влахи и Ощава. Според такива разкази вследствие от земетръсите от 1904 година са се образували и част от сегашните чудновати пясъчни брегове Мело, една от забележителностите на местната природа край град Кресна, но това не се твърди със сигурност, а по това време и тук селище не е имало.
Дървените пояси и кръстачки по стените са опазили в голяма степен от разрушения и къщите в Ощава, Стара Кресна, Брезница, Моравска, Мечкул, Сърбиново /Брежани/ и други селища.
Не са били обаче пощадени джамиите из тогавашните селища, населени с турци и помохамеданчени българи, като Крупник, Симитли и Осеново.
Земетресението е усетено силно и в Горна Джумая /Благоевград/. За това съобщава и излизащият тогава вестник „Дневник”. Съобщавайки за земетръсите, вестникът уверява, че са се сринали много от старите турски къщи, а и държавни турски сгради. Сринати са били и тогавашните 6 джамии, турската казарма, един барутен склад, както и турските казарми в Крупник и Симитли.
Специалистите и досега откриват още белези от Кресненското земетресение. Такива се приемат някои от пукнатините на Денчо баир /северният вход на Кресненския пролом/, местностите Кръста и Вратичовица. От това време се приема да е и срутището на рида Пехливановец. Брегове и срутища се отчитат от това време и из Малешевска планина, Влахина, а и в някои части на Пирин.
Някои приемат, че близо до сегашния тунел на Е-79, известен като Кривия, в Кресненския пролом има подводна пещера, в която е имало много автомобили, потънали мистериозно там вследствие случили се катастрофи, попаднали там и неоткрити от водолази. Смята се, че това място е пропаднало по време на земетресението и е свърталище на големи сомове.
Любопитен факт е, че заедно със Струма при град Кресна и сега тече подпочвена река, чието създаване може също да се дължи на земетресенията.
Тази река минава под хълма Главище в Кресна, пресича централния площад „Кресненско въстание” и се отправя към полето на Кресна. Установява я с пръчки и други прибори Валентин Богоев, който се е специализирал в областта на откриване на подземни води.
Да се спрем и на официални информации за Кресненското земетресение, идващи от тогавашния директор на Централната метеорологична станция в София Спас Вацов. Вследствие на земетресението в разлома близо до Кресненския пролом са се появили много срутища, свлачища и пукнатини с ширина от 1 до 2 метра. Теренът на север се е понижил, а на юг се е приповдигнал. Появил се бил и временен праг в коритото на Струма пред Кресненския пролом с височина 7-8 метра и реката се завирява, като изчезва на юг. Бентът се препълнил и отприщил и реката на много места образувала свои нови пътища. По официална версия Кресненското земетресение се е разпростряло на 7400 кв. километра.
Любопитно е и това, че официални изследвания на земетръсите в България датират от 1892 година, 12 години преди Кресненското земетресение. Това става с откритата по това време Централна метеорологична станция в София, ръководена от споменатия вече Спас Вацов. Този родолюбив българин е роден през 1856 г. в Пирот, а почива през 1928 г. Баща му Велко Вацов е устабашия на бакалския еснаф в Пирот. Спас Вацов учи в родния си град, после в класното училище на Сава Филаретов в София, висше образование има от университета в Загреб, в който се дипломира от физико-математическия му факултет. В Загреб е известен като почетен член на българската ученическа дружина.
Биографията му се допълва със сътрудничество на тогавашния книжовен и вестникарски печат, участва в международни метеорологични конференции и има честта да поеме длъжността на първи директор на първата Метеорологична станция в София, открита в 1894 година.
Първите официални изследвания на земетръсите в страната са макросеизмични, т.е. безинструментни. Въвеждането на апаратура става от 1905 година, една година след Кресненското земетресение. В течение на години се появяват сеизмични станции и на други места из страната. Две такива станции сега действат и на територията на Пиринския край – край селата Крупник и Мосомище.
Метеорологичната станция в Крупник е от 1984 година и тази година става на 35 години.
Намира се югозападно от село Крупник, близо до установената разседна линия, която се е получила в резултат на земетресението от 1904 година. Задачата й е да регистрира сеизмичността на тази епицентрична зона. В сегашното време се извършват комплексни изследвания и с прогнозен характер за долината на Струма. Земните вълнения се отчитат с автоматично измерване на силата, времетраенето и далечината на земетресенията и се записват с акселерограф за записване на ускоренията при движения на земната повърхност. Апаратурата е поставена на здрава скална маса, изградена е база и за живеене на работещите в станцията. Всички регистрирани сигнали се предават по телеметричен път в Геофизичния институт в София и сега в Института по метеорология.
Отчитащите датчици се намират в обособено помещение. За улавяне на вертикалните трептения са използвани американската апаратура „Теледайн”. Разликата в електростатичното поле е отчитана и с българска апаратура. Всички вертикални трептения се записват на магнетофонни ленти автоматично. Апаратурата постоянно се обновява. Тя отчита и най-малките прояви на сеизмичност, които не са никак малки, но са в такава степен, че не са усетими от хората.
БОРИС САНДАНСКИ
Пясъчните брегове „Мело” край град Кресна
Доцент Крум Чивиев
Струма в Кресненския пролом
Кресненски пролом
Костадин Сандански
Село Крупник
